Денят, в който "Божията ръка" пренаписа световната футболна история

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Материал на Иван Нотев и Контанстин Мравов за ''Изотопия''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 22 юни преди 37 години един мач от Световното първенство по футбол в Мексико се превръща в най-запомнящия се такъв в цялата история на този спорт.

Малко преди 12 ч. на терена на митичния стадион "Ацтека" в Мексико Сити излизат единайсеторките на Аржентина и Англия, които трябва да определят третия полуфиналист на първенството. На трибуните са над 114 хил. екзалтирани фенове, пред телевизионните екрани – милиони. Със сигурност нито един от тях не очаква, че само след 2 часа този двубой ще остане в историята като мача, издигнал в култ личността на един феноменален футболист – Диего Армандо Марадона. Това е и денят, в който той ще отбележи двете най-запомнящи се попадения в своята кариера, наречени малко след това "Божията ръка" и "Голът на века". Те са определяни и като най-решаващите за спечелването на световната титла от "гаучосите" седмица по-късно.

Какво точно се случва в онзи незабравим двубой?

Въпреки че треньорът на Англия Боби Робсън решава да не използва персонална защита срещу Марадона, нещо, което в четвъртфиналния мач между Аржентина и Уругвай е сработило в полза на "урусите", англичаните успяват да изиграят първото полувреме в стила на типичен турнирен двубой – с борба, равностойна игра и много напрежение. Англичаните дори имат едно доста сериозно положение, създадено от Питър Биърдсли.

Малко след началото на второто полувреме обаче Марадона нахлува остро към наказателното поле на англичаните, преминавайки през трима играчи от противниковия отбор, подава не особено точно към Хорхе Валдано, а в стремежа си да избие и изчисти кълбото английският защитник Стийв Ходж изритва топката твърде нескопосано към вратаря на "трите лъва" Питър Шилтън. Всичкvи очакват, че ще улови топката преди тя да достигне до навлизащия Марадона, най-малко поради факта, че стражът е с цели 20 сантиметра по-висок от Диего. Аржентинецът обаче скача и протяга своята лява ръка, с която отбелязва гол и "гаучосите" повеждат с 1:0. За абсолютно всички на стадиона е очевидно, че Марадона е играл с ръка.

Главен съдия на срещата е тунизиецът Али Бeн Насер. И така... Марадона е отбелязъл с ръка, англичаните оспорват, а Насер се насочва към страничния рефер – българина Богдан Дочев – един от доайените на българското международно съдийство (това е втората българска следа за аржентинците в турнира, след като в груповата фаза "гаучосите" побеждават нашите с 2:0).

В интервю, публукувано във Forbes през ноември миналата година, Насер обяснява, че преди турнира от ФИФА са инструктирали специално главните рефери да се допитват до страничните съдии спрямо ситуации, които те самите не са успели да видят добре.

"След кратък разговор с Богдан той потвърди, че голът е валиден. Той имаше най-добра видимост", разказва още Насер в интервюто с британския журналист Асиф Бурхан.

"Самият Дочев обаче казва, че главният съдия не се е консултирал с него. В онзи период решенията на помощниците са ограничени", добавя друга гледна точка за ситуацията д-р Теодор Борисов. Историкът и спортен журналист припомня, че малко преди последното световно първенство в Катар, Бен Насер продава на търг топката от онзи двубой за умопомрачителните 2 млн. паунда, като по този начин е успял да "осчетоводи" грешката си (по правило след всеки футболен двубой съдията получава топката, освен ако някой футболист не отбележи хет-трик или повече от 3 гола в мача).

На другия полюс е Богдан Дочев, който прекарва остатъка от живота си с клеймото на човека, който не видя "Божията ръка".

Но да продължим със случващото се в мача. Вторият гол е сигурно най-знаменитият на всички световни финали. Този път не поради спорни причини, а изцяло заради футболните качества, показани от Марадона. Само три минути след гола с ръка получава пас от Ектор Енрике и прекосява триумфално целия терен с 10-секунден пробив, в който преминава над 55 метра, преодолявайки един по един четирима играчи на англичаните. Диего стига до наказателното поле и бележи за 2:0, а попадението, което остава в историята като "Голът на века", се смята за най-доброто индивидуално изпълнение, завършило с отбелязването на гол в цялата история на футбола.

В края на мача Гари Линекер връща едно попадение, което обаче се оказва недостатъчно. Аржентина продължава към полуфиналите, а по-късно вдига световната титла за втори път в своята история, побеждавайки в инфарктен мач Германия с 3:2 след продължения.

Военният конфликт за Фолклендските острови

Островната територия на Фолклендите (наричана от аржентинците Малвински острови) е с площ от 12 хил. кв. км. и се намира на близо 500 км. южно от аржентинския бряг. Тя е под британско владение, но претенциите на Аржентина датират още от началото на 19. век. В навечерието на Фолклендската война Аржентина се намира в тежка икономическа криза и масови граждански протести. Правителството на веонната хунта, начело с генерал Леополдо Галтиери, решава да повиши популярността си, залагайки на национализма с обещание за бързи и лесни военни действия за завземене на островите. На 19 март 1982 г. 50 аржентинци слизат на остров Южна Джорджия и издигат аржентинското знаме, а на 2 април Галтиери издава заповед за нападение на Фолклендите. Макар и изненадано от нападението, британското правителство незабавно изпраща 28 000 войници, които да възстановят контрола. След сблъсъци, довели до 255 убити британци и 649 аржентинци, британците надделяват и си връщат островите. Конфликтът продължава 74 дни – на 14 юни аржентинските сили капитулират, а над 11 000 души са пленени от британците.

Според д-р Теодор Борисов заради този конфликт националните отбори на Великобритания са били изправени пред опасността, при определни обстоятелства, участието им в следващите няколко първенства да бъде спряно. Това показват наскоро разсекретени документи на британския дипломатически корпус, твърди Борисов.

"Маргарет Тачър е готова да оттегли Англия и Северна Ирландия, ако жребият ги изправи срещу Аржентина. За разлика от намесата ѝ през 85-а, този път не се стига до подобно нещо, но Англия и Аржентина се срещат. И поне от гледна точка на аржентинците това е мач, в който трябва, освен да си осигурят място на полуфинал, да си върнат и националното самочувствие и достойнство, което с тази неуспешна военна авантюра няколко години по-рано е потъпкано", допълва Борисов.

Аржентинските футболисти, ръководени от треньора Карлос Билардо, са особено мотивирани, защото двубоят срещу Англия идва само четири години след ожесточената битка за Фолклендите.

"За мача с Англия ще ви споделя нещо от съблекалнята. Билардо беше много умен човек. Обясни ни, че трябва да играем за нашите мъртви събратя, изпратени на смърт от собствената си страна. Не Англия ги уби. Затова трябваше да излезем на терена и да играем футбол. И да, играехме, но не забравяхме, че е много важно да победим англичаните. Това беше нашият стимул. (...) След гола с ръка едни казваха: "Това, което им причини, беше велико!", а други се опитаха да ме очернят. За този гол се радвах така, сякаш съм направил беля, но съм отървал наказанието. Все едно, че отмъкнах короната на кралицата от главата ѝ", разказва Марадона пред Емир Кустурица в документалния му филм за футболната легенда.

Импровизирана смяна на екипите

Теодор Борисов разказва, че треньорът на Аржентина е в основата на друг прелюбопитен момент, който предшества мача между "трите лъва" и "гаучосите". Оказва се, че по-интересните мачове в програмата на първенството са умишлено сложени в по-ранни (обедни) часове, за да могат организаторите да осигурят на телевизионните компании в Европа по-висока гледаемост. Високите температури и силното слънце обаче принуждават да се действа радикално, макар и до известна степен доста комично.

"Той (Билардо – бел. ред.) иска да се намери нов екип, по-светъл, да не е толкова тъмно синьо, и буквално два дни преди мача един от масажистите успява да купи от пазар в Мексико по-светли екипи, върху които се пришива националният герб", допълва Борисов.

Вдъхновителят Марадона

Двубоят и великите изпълнения на Диего Армандо Марадона вдъхновяват много хора по цял свят. Един от тях е аржентинският изпълнител Rodrigo, чиято песен за Марадона La mano de Dios ("Божията ръка") е сред любимите на футболиста. Изпълнителят вече не е между живите, след като губи живота си в пътен инцидент, когато е едва 27-годишен. Сигурни сме обаче, че той и Дон Диего продължават да пеят тази песен някъде из небесните пространства заедно.

Вълната от преклонение пред гения на Марадона не губи сила и през следващите няколко десетилетия след мача с Англия. На 30 април 2001 г. в Росарио е отслужена първата литургия в новосъздадената религиозна общност Iglesia Maradoniana (Църквата на Марадона), в чиито календар присъстват само две дати, на които се отслужват тържествени литургии – Рождество – на 30 октомври, и Великден – на 22 юни. Първата година от тяхното летоброене съвпада с тази, в която е роден Марадона – 1960-а.

Мачът срещу Англия безспорно е един от най-паметните за всички футболни фенове по света и цялата аржентинска нация. Но той е и определящ за личността на Марадона на и извън футболния терен. Първият гол – спорен, дори според мнозина нищо повече от чиста измама, а вторият – миг на неподправена гениалност. Именно затова, когато говорим за Марадона, по-скоро го определяме и споменаваме като най-великия футболист в историята, а всичко противоречиво, което се случва извън зеления килим, остава на втори план. Защото страстните почитатели на тази игра не са приятели с идолите си, а просто се възхищават на всеки гениален футболист, какъвто безспорно е Диего Армандо Марадона.