Брюно Лете: В Европа вече се усеща известна умора от войната в Украйна

публикувано на 24.06.23 в 11:00

Снимка: REUTERS

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Интервю на Деян Йотов с Брюно Лете

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Президентът на САЩ Джо Байдън обля по-рано този месец със студен душ аспирациите на Украйна за бързо присъединяване към НАТО. "Няма да стане автоматично", заяви Байдън.

Вашингтон е най-скептичният от всички съюзници по този въпрос - коренно различна позиция от тази през 2008 година на срещата на върха на НАТО в Букурещ. Тогава администрацията на президента Джордж Буш-младши настояваше Украйна и Грузия да бъдат приети в НАТО. Германия и Франция обаче се противопоставиха, от опасения, че Русия ще реагира остро и НАТО само каза, че един ден Киев и Тбилиси ще се присъединят. Последваха руските войни в Грузия и в Украйна.

Джо Байдън не желае отново да се дават неизпълними обещания и гаранции за сигурност. Еманюел Макрон пък е на мнение, че напротив - трябва да се дадат обещания и този път да бъдат изпълнени.

Какво ще стане обаче на срещата на върха на НАТО във Вилнюс идния месец? Дали Вилнюс няма да е Букурещ 2? Отговори на тези въпроси дава Брюно Лете от Германския фонд "Маршал":

- Не очаквам да се случи същото. Алиансът е единодушен, че трябва да подкрепим Украйна колкото можем повече. Единодушие обаче няма за това в какво да се изразява тази подкрепа. И въпросът за присъединяването на Украйна наистина предизвиква разногласия в НАТО. Ясно е, че във Вилнюс Киев няма да получи членство, нито дори план за действия в тази посока.

Причината е, че по въпроса има два лагера. Едината група страни членки смятат, че членство на Украйна би застрашило сигурността в Европа. Другите са такмо на противоположното мнение. Но срещата във Вилнюс пак ще е важна за Украйна, защото НАТО обмисля много сериозно какво може да й даде, ако не я покани да се присъедини сега. Ще има конкретни мерки за задълбочаване на партньорството с Киев - и на отбранителния, и на политическия фронт.

Във военен аспект НАТО например планира да трансформира Украйна по модела "Израел" - с улесняване на трансфера към Киев на отбранителни технологии от отделните страни членки.

Когато говорим за гаранции за сигурността обаче, не бива да се очаква натовски държави да изпращат свои военнослужещи в Украйна. Тя просто трябва да получава всички средства, които са й необходими, за да се брани сама.

На политическия фронт във Вилнюс ще бъде обявено също нещо важно - създаването на Съвет НАТО-Украйна. Той ще заседава редовно на много високо равнище. И така всъщност Киев ще може да свиква съюзниците от НАТО на консултации при кризи и спешни случаи.

- Дали ще се окаже приемлив за всички компромисният вариант, за който се съобщава, че е предложен от генералния секретар Йенс Столтенберг, а именно също както стана с Финландия, на Украйна формално да бъде спестено преминаване през план за действия към членството, макар и то да бъде планирано за следвоенното бъдеще?

- Има един голям надвиснал проблем преди осъществяване на такова предложение. Все по-видима е тенденцията на Запад да се мисли за евентуални отстъпки, които на Украйна ще й се наложи да направи на Русия, за да се задейства мирен сценарий. За териториални отстъпки става дума. Усеща се вече известна умора в Европа от войната. В Съединените щати пък предстоят избори и подкрепата им след тях може вече да не е същата.

Не смятам, че Украйна ще иска да прави каквито и да било отстъпки. Коя държава би се съгласила да се лиши от част от територията си! Но натискът от партньорите й ще се увеличава с условие, че ще бъде приета в НАТО, ако отстъпи.

- Колкото по на изток в НАТО погледнете, толкова по-голям е ентусиазмът за приемането на Украйна в Алианса. А Съединените щати като че ли са най-скептични - точно противоположната позиция на тази от 2008-а. На какво се дължи това?

- Външната политика и дипломацията винаги започват у дома. Същото важи и за Съединените щати. Президентът Джо Байдън, разбира се, иска да спечели изборите догодина, а републиканците вече го подлагат на силен натиск. Обвиняват го, че харчи твърде много пари за Украйна.

Това правят и много американски избиратели, които си задават въпроса: защо даваме толкова много на Украйна, като тя е толкова далече от нас? Затова Джо Байдън вероятно би искал да изглежда поне малко по-твърд, за да преодолее тръмпистките критики преди изборите. Това включва и жертване на украинското членство в НАТО. С този ход според мен той цели да съхрани силната финансова подкрепа за Киев.

- Застрашено ли е единството в НАТО?

- Една група страни членки - основно западноевропейски - са убедени, че няма как в бъдеще Русия да не е част от европейската архитектура за сигурност. Просто по географски причини - Русия ни е съседка. Но друга група - балтийските републики, Полша, някои северни членки, както и черноморски - са категорични, че Русия трябва да бъде изолирана, защото тя няма вече право на европейско бъдеще.

Това са доста различни виждания. И въпросът ще стане изключително важен когато свърши войната в Украйна. Ако разногласията не бъдат преодолени, те ще са реална заплаха за единството на НАТО.

- Каква личност би била най-подходяща за генерален секретар на Алианса?

- До голяма степен е сигурно вече, че Йенс Столтенберг ще си тръгне след двата си успешни мандата, освен ако не възникне някаква много драматична ситуация, което според мен е малко вероятно. Има вече много кандидати за поста му, но процедурата е доста сложна. За някои номинации вече знаем, но се водят консултации и зад кулисите - има и необявени кандидати.

Видно е, че има широко разпространено желание най-сетне жена да оглави НАТО. В същото време много страни членки от Централна и Източна Европа лобират да бъде избран някой от там. Франция и Германия обаче се колебаят, защото се опасяват, че такъв генерален секретар би бил доста твърд и агресивен към Русия, а според тях трябва да има диалог с нея.

Но последната дума ще е на Съединените щати. Те все пак дават най-много пари на НАТО. Според мен избраникът няма да е най-добрият кандидат, а приемливият за всички - консенсусният. Всички досегашни генерални секретари са били такива фигури.

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

"Все по-видима е тенденцията на Запад да се мисли за евентуални отстъпки, които на Украйна ще й се наложи да направи на Русия, за да се задейства мирен сценарий"

Брюно Лете: В Европа вече се усеща известна умора от войната в Украйна

БНР подкасти:

Федералният резерв на САЩ остави лихвените проценти без промяна

Белият дом отмени замразяването на федералните програми за помощ

Минималната заплата в Испания се повишава до 1184 евро

Протест за "Балкантон" в София: Сградата ще бъде реновирана, не събаряна, заявиха собствениците

В общините Първомай и Калояново обявиха 6 и 7 февруари за неучебни дни

В новия пакет от санкции на ЕС срещу Русия не фигурира постепенен отказ от природен газ

Кюстендилци отбелязаха 147 години от освобождението на града

Страх за семейство от Гоце Делчев след палеж на колата им. Ще се стигне ли до поръчителя?

Проф. Тодор Кантарджиев: Пикът на грипа все още не е достигнат

Експерт за кибератаката срещу ВАС: Ако всичко е засегнато, е много голям удар

Предавания

За БНР

Програми

Радио България