Тоби Фогел: Посредничеството на ЕС между Сърбия и Косово е контрапродуктивно

Интервю на Деян Йотов с Тоби Фогел за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Напрежението във и около Северно Косово непрекъснато ескалира, а никой - нито Прищина, нито Белград, нито посредниците от Съединените щати и Европейския съюз - не успява да спре хлъзгането към пропастта.

Косовският премиер Албин Курти и сръбският президент Александър Вучич пътуваха завчера до Брюксел по настояване на върховния представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността. Но така и не размениха нито една дума - срещнаха се поотделно с Жозеп Борел, който можа само да констатира, че нищо не е могъл да постигне.

Вчера от Сърбия се обади пък началникът на генщаба на армията, който обвини международната общност, че не изпълнява задълженията си съгласно резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, с която беше сложен край на войната в Косово през 1999-а. Не ги изпълнява, защото косовските сърби били подложени на всекидневен терор от Курти. Генералът Мойсилович обяви, че сръбската армия е готова да изпълни всяка заповед на върховния командващ Вучич.

Интервю с Тоби Фогел - журналист и анализатор на Западните Балкани, базиран в Брюксел:

Господин Фогел, през последните няколко месеца на Западните Балкани все по-осезаемо е надвиснала някаква промяна - за съжаление не непременно добра промяна. Посредническите усилия на Запада в спора между Сърбия и Косово са безплодни и това се отразява вече и на други места в региона. Дали и вие във вашата част на Европа имате такова усещане?

Да. Но не бих нарекъл посредничеството на Европейския съюз безплодно. То е контрапродуктивно! Доведе до влошаване на ситуацията, вместо дори да запази статуквото. През последните месеци се наблюдава промяна на подхода към Западните Балкани. Западната политика се префокусира около президента Вучич с цел привличането му в нашия лагер.

В същото време се наблюдава и отстъпление от подкрепата за демократичните сили в региона, по-специално в Босна и в Косово. Те са губещите от фаворизирането на Сърбия и на Вучич.

В момент на безпрецедентни по мащаб протести срещу управлението на Вучич - срещу завладяването на държавата и срещу насилието и национализма в Сърбия - Западът открито застава на негова страна, наричайки го "нашия партньор". Това е много ясен сигнал към протестиращите, че западните сили не ги подкрепят. Европейският съюз и Съединените щати не демонстрират никакъв апетит за демократични промени в Сърбия. Правят се, че не виждат проблемите, надявайки се, че така ситуацията ще остане спокойна.

Доста късоглед изглежда този подход. Защото води до опасни неща...

Най-непосредствената опасност е за Северно Косово. И главната причина, според мен, е, че президентът Вучич изглежда вече няма пълен контрол и без съмнение диктува увеличаването на насилието там. Но има и други фактори - например протестите на косовски сърби срещу "Сръбска листа".

В Босна опасността не е толкова видима. Въпреки, че е обезпокоителна неадекватната численост на мироопазващите сили на Европейския съюз там. ЮФОР не биха били способни да се справят с каквито и да било по мащаб безредици. Видяхме силите на НАТО в Северно Косово, които са доста по-многочислени, с мъка се справяха, и то на доста по-малко по площ място.

Затова ако някой реши, че би спечелил от прояви на насилие в Босна, към момента няма да има кой да му попречи. Но според мен няма непосредствена опасност от такова развитие, защото определено не би било в интерес нито на Милорад Додик, нито на Вучич. Но това може и да се промени и по тази причина е задължително Европейският съюз, който сам пожела да поеме мироопазващата роля от НАТО, да увеличи контингента си в Босна.

Парламентът на автономната Република Сръбска реши тази седмица да не обнародва указите, които издава върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит в официалния си вестник. Това означава, че де факто не признава властта му и така нарушава Дейтънското мирно споразумение. Дали тези действия на босненските сърби не са свързани със събитията във и около Северно Косово?

Разбира се! Но това решене на Република Сръбска не ме притеснява само по себе си. Защото е без значение. Актовете на върховния представител влизат в сила незабавно след публикуването им от неговата канцелария. Не е необходимо да ги обнародва и Баня Лука, за да са в сила тези актове и там.

Определено обаче Додик следи внимателно какво се случва в Северно Косово, а Вучич - в Република Сръбска. Нещата са взаимносвързани. И действията им са резултат и на курса на международните фактори в региона.

Да се върнем към Косово. Премиерът Албин Курти е под неимоверен натиск да предприеме конкретни стъпки към намаляване на напрежението в четирите северни общини, които са доминирани от косовските сърби. Не бива да ни убягва обаче фактът, че - доста рисково наистина - Курти започна да разбива продължаващото вече повече от десетилетие статукво там. Пример - твърди, че е прекъснал десетки канали за нелегален трафик през границата. Включително на криминални елементи от Сърбия в познати за нас досегашни критични моменти. Не е ли подходящо тъкмо сега Западът да стъпи на тази основа и да свърши нещо полезно за съюзниците си в Прищина?

Спорно е наистина дали Курти избра подходящото време за някои свои действия на Север. Това, което се забравя при всичките обвинения от Запад - че Курти е проблемът и че той ескалира кризата - е, че Западът одобри изборите въпреки бойкота на сърбите. Вместо Вучич да бъде подложен на натиск да осигури участие на сърбите, Курти е натискан да не прилага закона. Това е против принципа на върховенството на правото. За мен е пределно ясно, че Вучич е този, който нагнетява напрежението.

Върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Жозеп Борел успя все пак да разговаря тази седмица в Брюксел с Вучич и с Курти. Не успя обаче да им помогне да излязат от задънената улица на взаимно противопоставяне. Не е ли време за промяна на тактиката?

Много разочароващо беше, че не се състоя среща Вучич-Курти очи в очи. Сръбският президент заяви, че нямало смисъл. Освен това споделено било мнението, че са необходими нови избори, но всъщност няма споразумение за провеждането им. Необходимо е и да бъдат освободени тримата арестувани в Сърбия косовски полицаи. Но те не са освободени. Значи, ясно е какво трябва, но никой не го прави.

Отново сме в изходна позиция по отношение на диалога и в режим управление на криза. Т.нар. Брюкселско споразумение от началото на тази година и Охридският анекс за прилагането му са се сгромолясали напълно. Никой дори не говори за тях. Защото всички са заети да гасят пожара.

Очевидно е, че след 12 години и с тези резултати диалогът трябва да бъде преосмислен и рестартиран. Но дали президентът Вучич би го допуснал? Не зная - не мога да чета мислите му. Но за мен поне е ясно, че той не смята, че е в негов интерес да се стреми към нормализация, дори ако тя не включва признаване на независимостта на Косово. Затова не съм сигурен дали би имало смисъл от смяна на формата на диалога.

Има ли поне известна правота в твърдението, което изказа тази седмица в Баня Лука унгарският премиер Виктор Орбан - че Европейският съюз има повече нужда от Сърбия, отколкото Сърбия от съюза? Дори и не точно в смисъла, който той вложи в тези думи.

Според мен Орбан артикулира нещо, което се е пропило вече в процеса на определяне на политиката на Европейския съюз. А то е, че не бива да натискаме твърде много Вучич, за да не вземе той да скочи целият в лагера на Русия и Китай. И че ако искаме да го задържим в орбитата на Запада и на Европейския съюз, трябва по-полека с него. Това е заблуда. Защото Вучич съзнателно и целенасочено ни манипулира.

Трудно ми е да си представя как Евросъюзът би имал повече нужда от Сърбия, отколкото тя от него. Разбира се, Съюзът има интерес да има в редиците си просперираща и демократична Сърбия, в която има върховенство на правото. Но че ни е необходима сегашната вучичева Сърбия, която става все по-авторитарна? Не съм съгласен с Орбан. Но думите му са много важна диагноза на сегашната Сърбия.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.