17-годишно момиче активно работи в подкрепа на децата аутисти

Отхвърлянето на догмите за аутизма и социализацията на така наречените „цветни“ и „слънчеви“ деца, както и по-голяма информираност на обществото е каузата, която си е поставила 17-годишната Виктория Велчева от Велико Търново. Има проблеми и обществото не трябва да остава глухо за тях, казва Вики, която се бори за своя по-малък брат аутист. 

На 17 години мечтите са ведри и понякога вятърничави, според нас, възрастните. Категорично извън тези норми е великотърновката Виктория Велчева. 17-годишното момиче активно работи за каузата в подкрепа на децата аутисти.  

„Моят малък брат е с аутизъм и може би от там тръгва цялото ми желание да помагам. Ние виждаме, че има проблем, виждаме, че обществото ги третира по ужасен начин, не ги разбира и това е следствие от ниската информираност на хората. Моите връстници използват думата аутист за човек, който е тъп, което е подигравка с абсолютно всеки човек, който е в спектъра. Това е жестоко и искаме да го променим. Хората от спектъра на аутизма са изключително талантливи и са много умни създания“. 

11-годишният брат на Вики е диагностициран с аутизъм преди повече от 6 години. Проблемът е, че децата аутисти продължават да са жертва на стигмата за нещо срамно, от което масово извръщаме главите си. Проблемът е с приемането на хората с аутизъм от обществото, това не са прокажени хора, казва борбеното момиче: 

„Примерно, когато сме в парка и той си играе, много майки гледат по особен начин. В детската градина се наричат проблемни деца, а не деца със специални потребности. Те са проблемни, защото не стоят мирно, защото не слушат. Това е специфичното за тях, те по-трудно комуникират. Брат ми е в трети клас. В училище между учениците е много добре приет, има много приятели. Но в същото време училищата, като институции, не се държат добре спрямо децата с аутизъм. Учителите са тези, които ги дискриминират. Те заявяват директно, че не го искат това дете в своя клас“. 

Децата аутисти трудно се вписват в образователната система и разчитат на ресурсните учители. Трудно е, но започваме да се учим, обществото също бавно започва да се променя, казват ресурсните учители Коста Славчев и Ивона Георгиева, които се занимават с деца аутисти: 

„Цялото общество беше в началото изплашено от този вид деца, понеже са странни и много пречещи, има хиперактивни, които не се социализират или трудно се социализират. Научихме се да ги приемаме. Да бъдем отворени, без предразсъдъци, без предубеждения да подхождаме към тях. Имали сме такива деца и нагласата се промени при колегите. Разбира се, че това дете ще пречи, но вече по друг начин подхождаме, приемайки това дете“.  

Най-трудно е след завършването на училище, защото работодателите не са с широко отворени обятия към аутистите, коментира ресурсният учител Коста Славчев: 

„Като цяло, дори да завърши един ученик с аутизъм, след това няма кой да го приеме на работа, остава на грижите на родителите. В Търново има изградени центрове за лица над 18 години и то няколко – дали са почасово или целия ден може да бъдат изпратени младежите и да ги занимават, в зависимост до колко могат. Тревожно е, че много им нарасна броя на тези дечица“. 

Весела Николова е учител по изобразително изкуство и споделя опита си с така наречените „слънчеви“ деца: 

„Имала съм деца, които разсъждават по различен начин, рисуват по различен начин, имат различна гледна точка за себе си, за света. Опитвам се по всякакъв начин да възбудя интереса към изкуството, те да бъдат творящи и по този начин да се адаптират към средата, в която живеят. Успявам да ги приобщя с по-различен подход. Гледам да направя часовете по рисуване като игра, за да могат те да се чувстват комфортно в ситуацията, да изразят себе си чрез всякакви изразни средства. Опитвам се да им привлека вниманието, защото знаем, че малко по-трудно това се случва с тях“. 

Децата аутисти не трябва да живеят на самотен остров и да бъдат затворени само в средата на семейството, казва 17-годишната Виктория Велчева, борейки се за каузата на своя по-малък брат аутист, включително и с организирането на благотворителни фестивали за по-голяма информираност на обществото за аутизма: 

„Да му покажем, че то може да бъде прието в една среда, защото това е изключително важно – да се чувства част от нещо по-голямо, да знае, че ще бъде приет и че има приятели. Това, което ние искаме е да ги няма тези погледи по улиците, които ти казват: „Аха, ти си болен!“. Тази дезинформация, която обществото има, че едва ли не тези хора са заразни или че нещо може да им стане, че са агресивни. Това не е вярно. Всъщност всеки притежава душа и искаме това да покажем – ти можеш да общуваш с този човек по напълно нормален начин, той може да ти е приятел. На първо място той е човек и трябва това да се гледа “. 

Нужна е усърдна и постоянна работа в училище, за да бъдат приобщени децата аутисти, и част от това е работата с децата в класа, обяснява ресурсният учител Коста Славчев:  

„Първо трябва да се работи в класа децата да знаят за това дете, защото първият въпрос е защо за него може, а за мен да не може, защо то може да крещи или да рита, а аз не мога. Трябва да се работи с децата, да се изгради обстановката в класа, затова има екип, който работи да му се определи мястото в стаята къде да бъде – дали се дразни от шум, от силна светлина, те са много факторите. Да му осигурим обстановка, която е по-добра за работа“. 

Процесът е бавен и труден, а децата аутисти се увеличават. На 11-годишния си брат аутист борбената Виктория казва само едно: 

„Обичам те, Стефчо! Много!“