Над 250 са възрастните с умствена изостаналост във Великотърновско, а резидентната грижа - за 60 души

Хората с различни психични отклонения, дементноболните, хората с умствена изостаналост са част от обществото ни и им дължим адекватна грижа. И докато държавата обяви в социалната си политика и стратегията за дългосрочна грижа, че тази група хора са ѝ приоритетни, а преди това започна закриването на домовете за тях, сега изградените центрове от семеен тип поемат пациентите от закритите домове, но не и хората, останали и преди това извън грижата. Отделно се отчита, че тази група хора със специфични потребности от обгрижване непрекъснато се увеличава. До края на годината от Министерски съвет се очаква да бъде приета националната карта за социалните услуги за следващите 10 години.  

В община Велико Търново социалните проучвания са установили, че над 250 са възрастните с различна степен на умствена изостаналост, а единствената институция, където за тях се полага така наречената резидентна грижа или 24-часово обслужване, е в село Церова кория и е за 60 човека. Настанени са 45. Четирите къщички, предлагащи перфектни социално-битови условия, не може да бъдат използвани напълно, защото не може да бъде намерен персонал, който да обгрижва хората с умствена изостаналост. 

Комплексът за социални услуги за хората с умствена изостаналост във великотърновското село Церова кория работи от средата на декември миналата година. В три от четирите къщички бяха преместени 43 жени и мъже със средна до тежка степен на умствена изостаналост от закрития дом в село Пчелище. От няколко дена в комплекса са изпратени още трима души от дома в сливенското селище Качулка. Къщичките в Церова кория са направени с европейско финансиране, а персоналът е по друга европейска програма. От 1 юли дейността трябва да премине изцяло на държавна издръжка, но републикански бюджет няма и ще се наложи издръжката да се осигурява от общината, която също е без актуализиран бюджет.  

15 са свободните места в социалния комплекс в Церова кория. Чакащи има много, но няма кой да се грижи за хората с умствена изостаналост, заяви Росица Димитрова, директор на общинската социална и здравна дирекция в община Велико Търново:  

„Нуждата е огромна за лицата с умствена изостаналост. Над 250 са последните анализи, които правихме в началото на годината за нуждите на националната карта. Тези 15 места, които остават в къщата, можем да запълним с потребители, ако имаме интерес от страна на професионалисти да започнат работа в тези центрове, т.е. липсва ни човешкият ресурс, който да се ангажира с 24-часовата грижа за лицата с умствена изостаналост. Инфраструктурата е изградена, обзавеждането и оборудването е факт, листата на човешки ресурс възпрепятства към момента да запълним пълния капацитет на центъра в Церова кория“ . 

29 медици, социални работници, болногледачи и санитари са назначени в социалния комплекс за хора с умствена изостаналост в Церова кория. За да бъдат настанени още 15 нуждаещи се от денонощна грижа, трябват още 10 души персонал. Заплащането не е ниско, санитарите са с по над 1200 лева основна заплата, проблем е естеството на работата, казва Росица Димитрова, която е и бивш социален министър. 

„Стараем се да им осигурим семейна среда и донякъде се вижда, че успяваме, има какво да се желае още. Това е двустранен процес. Ние не можем само ние да го осигурим, ако и те самите не са отворени, не приемат, не желаят, не дават от себе си. При нас по-голямата част са с умерена и тежка степен на умствена изостаналост и с такива лица наистина много трудно се работи. Необходимо е много търпение, за да могат да постигнат нещо, много повтаряне, показване и не само персоналът да го прави, а и те един на друг. По-съхранените могат да помагат на по-тежко увредените. По този начин се случва“, обяснява директорката на социалния комплекс за хора с умствена изостаналост Димитрина Борисова.  

Само 7 от настанените в социалния комплекс за възрастни с умствена изостаналост в Церова кория са дееспособни, един е под ограничено запрещение, а останалите 37 са поставени под пълно запрещение. Имат напълно оборудвани стаи, санитарни възли, столова, където се събират да гледат телевизия или да рисуват, кухни, където помагат при готвенето като част от трудотерапията. Има и медицински кабинет. Медицинската сестра Силвия Караангелова отбеляза: 

„Водим ги на прегледи, когато се налага, било за кардиолог, на ендокринолог, на специалист, когато се налага, освен терапията, която си върви тук. Нямаме проблеми с лекарствата, работим с две аптеки, редовно ги получаваме по рецептурните книжки, има и хора на свободен достъп с лекарствата, няма проблеми“.  

„Налага се всеки ден да обясняваме, че прозорецът трябва да се затваря, когато вали, че трябва да се къпят всеки ден, че се яде на масата, че ръцете и зъбите трябва да се мият. Те не са като нас да разбират, трябва да им обясниш. Имаме слепи хора, които трудно се ориентират в новото пространство, в стария дом бяха свикнали. В ежедневието няма сериозни трудности, преодоляваме ги", казва социалният работник Ина Щербина. 

„Не е само грижа като къпане, обличане. Трябва малко по-самостоятелно да се учат да организират ежедневието си, сами да си оправят леглата. Много личи, когато се занимават с тях, че те само под контрол могат да се изкъпят вече, а не да очакват някой да го направи. Ежедневно те посещават съпътстваща социална услуга в различни дейности и според техните интереси с различни специалисти“, допълва директорката на комплекса Димитрина Борисова.  

В другата къщичка от социалния комплекс - в трапезарията с големия телевизор по диваните са се свили тежкоболните пациенти, едни си говорят, други се поклащат в пълен ступор, две от жените оцветяват на една от масите. В дъното с гръб към останалите, седнала в инвалидната си количка, пред много цветни моливи и рисунки е талисманът на комплекса. Ангелинка обича да рисува, да се пече на слънце, да си играе на топка с останалите и с нетърпение чака с групата да отидат след няколко дена на море.

Снимки: Здравка Маслянкова

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.