"По ръба" с Калина Андролова: Има ли изход, когато властта е заплаха за националната сигурност?

Но да се върна на съществения въпрос, могат ли службите да реагират, ако властта дерибейства, нанася вреди и ограбва държавата, включително с договори, които са в тежък ущърб на националния интерес и в полза на чужди интереси?! Или службите се занимават с разработки по дребни доноси в отговор на финансовите поръчки от самозабравили се богаташи, които си купуват лостове за разправа?! Наблюдавайки действителността в България, можем силно да се съмняваме, че някакви добре обучени хора успяват да се грижат за сигурността на нацията, особено когато опасностите идват от властта. Може би службите виждат и знаят, но само толкова. В големи и силни държави, където могат да съществуват алтернативни центрове на власт, включително и силна медийна власт, има изход. Дори и през факта, че властта на службите сама по себе си изработва самостоятелна паралелна власт, неосветена, но много ефективна. У нас, вярванията, че службите могат да съдействат за разрешаване на вредителски действия от страна на властта нямат нищо общо с действителността, те са една психологическа потребност, групова мечта на хора, които си представят образ на службите, изграден от американски и британски романисти. Тази, бих казала, неосъществена и потисната функция на нашите служби, е свързана и с още един факт, че политическата ни действителност представлява конфронтация между агентите за влияние на различните чужди специални служби. Те не са само руски и американски. Особено значими на нашия терен са британските и турските специални служби. Някои партии са конструкторски проксита на добре обозначен външен интерес, а тези, които не са, са обекти на частично усвояване от чуждите служби. Този процес у нас е особено брутален, защото България страда от остра задълбочаваща се безсубектност. В този смисъл борбата за контрол върху службите гарантира, че няма да има служби, в качеството им на сериозни и умни пазители на националния интерес, а ще има модифициран инструмент, който ще покрива и замита всички икономически вреди за България, когато те идват от наднационалния капитал по задачките и мрежите на външните фактори, съпроводени от пословичната ни политическа продажност. Освен когато партиите не ги ползват за размяна на удари помежду си. Но за национално-отговорен код и защита от вредителство на властта изобщо не може да става и дума. 

Коментара на Калина Андролова може да чуете в звуковия файл.