Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мариана Калъчева: Жената в моите картини е светлина, ефирност и чар

Липсват ми паветата на Пловдив, липсва ми цвета на България, казва художничката

3
Откриване на изложбата на Мариана Калъчева в Чикаго
Снимка: Елена Цанева

В 11 епизод на рубриката -  “ Америка - илюзии и реалности “ ви срещаме в "Закуска на тревата" с художничката Мариана Калъчева, която от 6 години живее в Батън Руж, щата Луизиана. Пловдивчанката Мариана Калъчева е слънчевата художничката, която с магистърска степен по „Графика“ и „Педагогика на изящните изкуства“ от Академията  по изкуствата в Пловдив отива във Франция. Тогава все още не иска и да чуе за Америка…

Тя е млада, елегантна, женствена и красива. Прави най-слънчевите и най-цветните картини. Печели награди. И почитатели. Картините й поемат в близо 20  различни  посоки  по света за да се превърнат в част от лични колекции.

Изложбите й са близо 200, а самостоятелните  18: Виена, Тайпе, Монако, Марсилия, Ница, Кан, Ню Орлиънс, Батън Руж , Чикаго…От картините й струи светлина. И цветове. И Слънце. Като българските лета. А  дамските и портретите  са женственост, ефирност, нежност и финес…Като усещането й за света. Омагьосват със светлината, която струи и от самата нея.

Мариана, как те посрещна Америка? Имате ли спомен? 

"Аз кацнах в един топъл Ню Орлиънс. Когато се отвориха вратите и портите на летището, и аз излязох навън ме лъхна една много интересна лепкава влага с някаква екзотична миризма, която никога не бях вкусвала. Стори се много странно, но същевременно интересно, и си казвам аз съм от града на джаза .И бях много любопитна да го разгледам. Мъжът ми от Батън Руж правихме доста визити до Ню Орлиънс още в началото и тази енергия много ми допадна".
Откриване на изложба  на Мариана Калъчева във Франция
Кое е нещото, което наистина те изненада в Америка?

"Няколко са нещата. Не знам дали мога да конкретизирам само едно нещо. Приятната изненада: хората спазват някакъв ред и уважават мнението на другия. Поне това забелязах аз. В нашата страна това малко не се зачита. Особено напоследък. И особено и професията, която нося на художник е по уважителна тук и навън всъщност е по уважително. Но нещото, което ми прави не толкова добро впечатление е, че те са някак си влезнали в един собствен ритъм, който няма излизане. И нещо като една месомелачка, в която веднъж като влезеш в тази формула, в тяхната машина не можеш да се откачиш. Човек, като че ли хем е свободен, хем няма толкова свобода да прави всичко това, което иска да прави. Някак си само работа, работа, работа, работа и никакъв социален живот. Но не това намирам аз там, където живея, което е много странно. Може би защото липсват тротоарите, липсват пешеходците, липсва градската част, липсва инцидентно излизане и среща с приятели, инцидентно ходене на изложба и след това хайде да продължим нанякъде, където срещаме още приятели? Това много ми липсва тук"

Твоето място ли е Америка?

"Все още не мога да определя. Аз мисля, че живота ми във Франция беше някак си по загадъчно интересен и си бях на място там. Говоря за Южна Франция. Тук намирам и подкрепа, но и не толкова подкрепа в това, което прави. Не мога някак си да вляза в тази енергия на тази страна."

В много от картините ти присъстват женските образи, присъства нещо много елегантно, нещо много светло, нещо много докосващо. Америка не е страна на духовното. Америка е материална страна.

"Много съм съгласна с това. Тези женски портрети, тази ефирност много искам да изживея, защото тя трябва да се знае и да не се открива само феминисткото жената, но да се види нейната женственост, нейната грациозност, нейната ефирност, нейния чар, който някак си с тези години напоследък, откакто всичко става прекалено цивилизовано, прекалено бизнес ориентирано, ние се губим като пол. Т.е. жената, придобива все по ръководни роли и се превръща иззема мъжките функции. Аз някак си не съм за това. Аз смятам, че ние като жени трябва да си седим на местата, да имаме уважението на съответния отсрещния пол, но и да бъдем жени. А много жени това са го забравили. И на мен ми харесва и майчинството, и жената като майка. Това много го свързвам с детските елементи, със светлите елементи, с чистотата, със светлината."
Мариана Калъчева, Ница, Франция
Много от твоите картини напомнят точно илюстрации на детски книжки. Много различен е и стилът в картините ти също. Това е като игра с различните стилове или просто интерес към различните неща.

"И двата отговора са верни, тъй като аз съм човек, който търси, за да намери нещо ново."

Разкажи ми за една случка, която е родила твоя картина.

 Сещам се за една картина, която бях направила и се казва Овчарски скок. Значи това беше в една практика по йога, която редовно правех с моята група в Пловдив . Накрая на йога сесията лягаме за медитация, кратка медитация. Аз съм в едно поле, така се виждам на едно поле, където се чуват само щурци и се вижда едно лятно небе над мен. Много малки, рехави и леки облачета. Един образ скочи над мен с един прът и тръгна нататък. И аз забавих в каданс цялата тази гледка, как той ме прескача с двете кучета, които бяха в този скок. От това стана една картина, която аз по късно направих, но то беше много интересно. Тази картина се показа и ми каза: ти трябва да ме направиш такава, както ме виждаш."

Мариана Калъчева и съпругът й Марио

Липсва ли ти България?

"Да, разбира се, че ми липсва България. Корените, града, атмосферата, въздуха, дори и лошите неща, които са там. Понякога и лошите хора и те ми липсват там. Липсва ми цялата тази амалгама от шум, въздух. Паветата на Пловдив ми липсват много. Липсва ми философията на българина, липсва ми мисленето му, липсва ми носталгията...

Хората обикновено идват в Америка със своята американска мечта. Каква е твоята?

"Една година преди да дойда в Америка, си говорех с едни приятели във Франция и си казах Ах, Америка?! Никога не искам да отида в Америка. Не искам да отида в Америка, няма да отида в Америка. И една година по късно стана така, че се запознах със съпруга ми, който ме покани и аз трябваше да се моля да ми дадат виза. И си казах Господи, Боже мой, как може такова нещо? Аз пожелах да не ходя и се зарекох, че няма да отида. Стана така, че си пожелах да отида в Америка. Та, аз дойдох в Америка с една идея да срещна един човек, който моето вътрешно дете много дълго време е чакало. Този човек, който в момента е мой съпруг. Нямах идея, че ще ми бъде съпруг, ме привлече с неговата покана. Ние с времето се опознахме, но това беше много добър мотив да го опозная малко повече, защото той е изключителен темперамент, има много красив ум и това ми хареса. И си казах- добре, аз , ако отида в Америка, може би ще срещна този човек и може би ще заживее с него, може би не , но стана така, че всичко се разви много бурно и бързо. И намерих  сродната  си душа…".


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Сава Димитров връчи наградата на Милена Добрева

Отзвук от "Музикант на годината 2023": Милена Добрева е "Музикален педагог на годината"

В предаването „Алегро виваче“ по "Хоризонт" започна поредица от срещи с носителите на призове в допитването „Музикант на годината 2023“. Галаконцертът се състоя на 31 май 2024 г. в Първо студио на БНР. Милена Добрева отдава силите си като преподавател изцяло в родния си Бургас - от 2011 до 2017 г. работи в Националното училище за музикално и..

публикувано на 28.06.24 в 20:14

За трето поредно лято Боровец ще е домакин на Международния фестивал "Д-р Емил Илиев"

За трето поредно лято в началото на август в Боровец ще се свири джаз. Международният фестивал "Д-р Емил Илиев" е подготвил  много изненади за любителите на тази музика, а Биг бендът на Българското национално радио ще открие феста. Музиканти от 10 държави ще участват в третото издание на джаз фестивала "Д-р Емил Илиев“ в Боровец Седем..

публикувано на 28.06.24 в 16:23

С прожекция на филма "Грънци" на Николай Волев започва "Фестивал на сръчните ръце" в село Бусинци

С прожекция на филма "Грънци" на Николай Волев и със светлинно шоу ще започне второто издание на "Фестивала на сръчните ръце" в Бусинци. Той се провежда на 28, 29 и 30 юни. Организатор на тридневното събитие е Стефка Бонева, създател на "Бусинската сръчкотилница".  “Нашият фестивал ще съчетае много интересни занаяти, демонстрации и..

публикувано на 28.06.24 в 15:49
Албена Врачанска

Албена Петрович Врачанска представя в София своя музика, книга и нов албум

Българската композиторка от Люксембург Албена Петрович Врачанска ще гостува тази седмица на родна сцена с два авторски концерта в рамките на Международния фестивал "Софийски музикални седмици".  На 27 юни в Съюза на българските композитори от 19 ч. тя ще ще представи свои и чужди творби заедно със свои колеги в програма, озаглавена "СаксоВоче", а..

публикувано на 27.06.24 в 14:44
Татяна Явашева

"Солено синьо" - концептуална арт книга, в която от морето извират чувствата

"Солено синьо"  е една изключителна книга, с която ще пътуваме в света на изкуството и поезията. Това е книга, богата на образи и пестелива на думи, която ви приканва да съзерцавате, да четете, да пътувате и да се срещате с морето, водата, океана и природата на нещата. Тя ви кара да отправите взор навътре в себе си, в дълбините на душата ви...

публикувано на 27.06.24 в 09:17
Владимир Величков

Български кавалджия отличен с международна музикална награда

Владимир Величков, който свири на кавал, е отличен от Глобалните музикални награди за авторския си албум "Пробуждане". Величков е получил втора награда - сребърен медал за инструментална солова музика в "Пробуждане". Продукцията, издадена през миналата година, съчетава традиционни и съвременни техники при свиренето на кавал. "Пробуждане" е..

публикувано на 27.06.24 в 07:40
Божидар Чеков

Божидар Чеков: В чужбина разбрах какво е България

В чужбина разбрах какво е България. Това сподели пред БНР Божидар Чеков, журналист и писател, който живее във Франция. Той представи книгата си  с разкази "Билет за връщане". "Това е резултат от срещи и от актуалността в България и Франция, както и от сравненията, които правя". И на двете места липсва мнението на хората, които работят и..

публикувано на 25.06.24 в 19:26