Долината на розите в България е разположена между величествени планини. Създаденият там микроклимат позволява да се отглеждат най-добрите сортове рози в света. От венчелистчета, събрани в тази долина се правят най-доброто розово масло.
Българската Розова долина се причислява към приказните кътчета земя, които изобилстват по нашата териотория и с които всички ние се гордеем. Ако през активния сезон на маслодайната роза преминаваш през централните части на страната, на юг от планинската верига Стара планина, ще останеш завладян от уникалното благоухание, което се усеща навсякъде в района- според последните данни той обхваща общините Антон, Гурково, Златица, Казанлък, Карлово, Копривщица, Мирково, Мъглиж, Николаево, Павел баня, Панагюрище, Пирдоп, Сливен, Сопот, Стрелча, Твърдица, Хисаря, Чавдар и Челопеч. "Столицата" на Розовата долина е гр. Казанлък, който още в годините на турското робство е бил наричан "турският гюлистан", защото "розите там растат по нивите на бразди, както картофите”.
Запитвали ли сте се защо именно този регион е така благоприятен за виреене на маслодайната роза?
В различни области от страната са били правени опити за отглеждане на този вид и съответно за развиване на розопроизводството, но за съжаление резултатите не са задоволителни. Подбалканската долина крие своите тайни за успех - най-подходящ комплекс от почвено-климатични условия и надеждно защитена местност (от студения вятър от север и от топлите течения от юг). Зимата е мека, а пролетта - хладна и продължителна. Честите и краткотрайни превалявания през май-юни поощряват цъфтежа, а хладният и влажен въздух съдейства за образуване на изобилна роса по време на розобера. Всички тези фактори са отлична предпоставка за един ползотворен сезон и обикновено са налице в точния момент. Разбира се, не всяка година природата е в унисон с очакванията на розопроизводителите, и се случва да има и не толкова добри реколти.
За да изпиташ щастие, трябва да положиш усилия, а само ако полагаш усилия, можеш да живееш достойно, казва един от най-уважаваните алпинисти в Страната на баските, Хуанхо Сан Себастиан. Българската публика го познава като гост на Банско филм фест през 2022 г. Роден е в Билбао през 1955 г. През 1979 г. прави първите си изкачвания в Алпите и в..
В звуковия файл можете да чуете рубриката от 3 август 2025. Водещ - Даниела Якова
В епоха, в която общуваме с докосване на екран, радиолюбителите ни напомнят, че понякога най-смисленият разговор започва със... сигнал, изпратен в тишината . На 5 юни 1926 г. е основано Сдружение "Български радиоклуб“, който събира любители на радиото. Това е само една година след основаването на Международната радиолюбителска организация..
Второ стадо зубри започна своя нов живот в Източните Родопи. То е част от амбициозния проект на фондация „По-диви Родопи“ да възстанови популацията на вида, изгубен за България през средните векове. Зубрите пристигнаха в района в края на юни и съвсем скоро ще бъдат пуснати на свобода в дивата природа. В момента в Източните Родопи живеят над 30..
Чували ли сте за мети сокак, за шишане, бойлия или тромбон. Може и да сте ги срещали някъде в историческите извори, но не и в ежедневието. Това са названия на оръжия от 18 и 19 век. Кореспондентът ни в Сливен Стоян Радев ни среща с един местен колекционер на оръжия от това време – Йордан Янев, който освен, че колекционира такива оръжия, изнася..
Във видинското село Ракитница традициите оживяха с провеждането на първия международен фолклорен фестивал „Кодица“, който събра състави от България, Сърбия и Румъния. Събитието се превърна в празник на фолклора в региона, където музика, танци и обичаи преминаха отвъд граници и поколения. Сред най-вдъхновяващите фигури беше Тодор Михайлов –..
В звуковия файл можете да чуете рубриката от 27 юли 2025 г. Месечен победител е законът, предложен от Румен Узунов от с. Поликраище : Политиката е като бейзбола: Без бухалка нищо не става. Успехи и вдъхновение за всичики законотворци на "Рано в неделя"
Падане заради интоксикация е най-вероятната причина за смъртта на 39-годишния бивш треньор по тенис, чието тяло беше намерено до един от входовете на..
"От край време водите в България , откакто е създадена и известна, не са текли с едно и също водно количество ". Това каза пред БНР Асен Личев ,..
Какво знаят столичани за Амфитеатъра на Сердика може да чуете в анкетата на Виолета Борисова.