Недостиг на лекарства и обикаляне по аптеките – това наблюдаваме у нас през няколко седмици. В някои случаи става дума за сезонно приемани медикаменти, но в други – за животоподдържащи, които би трябвало да са осигурени за хората с хронични заболявания.
Има ли държавата механизъм за гарантиране на нормалния живот и поддържащото лечение на тези хора и от кого зависи у нас да има достатъчни количества лекарства?
Хора с хронични заболявания и техни близки, които през последните години са се сблъскали с недостиг на животоподдържащи лекарства, споделиха пред БНР оплакванията си и сблъсъка с усилията на държавата да реагира извънредно на тези ситуации, предизвикани от проблеми с производството или доставката на медикаменти.
Припомняме историята на Евгени Георгиев, трансплантиран със сърце преди 17 години и зависим от ежедневния прием на имуносупресори, за да не отхвърли органа. Преди два месеца Евгени и други трансплантирани, приемащи лекарството Селсепт, не успяват да си набавят жизненоважния медикамент в нужните им количества, тъй като липсват достатъчно опаковки в аптеките. През юни тези хора се обръщат за помощ към здравното министерство и след предприетите действия мъжът разказва, че му е отпусната една опаковка при необходими 2 и половина.
Че фирмите-вносители или така наречените притежатели на разрешение за употреба на дадено лекарство отговарят за планирането, доставката и разпределението на нужните за България количества, потвърждава Богдан Кирилов, изпълнителен директор на Агенцията по лекарствата. Държавата не участва в този процес и няма информация с какви запаси от медикаменти разполагат тези фирми и за колко месеца напред. Когато се появи проблем с временно или постоянно спиране на продажбите на дадено лекарство, фирмата-вносител трябва да уведоми агенцията най-малко два месеца по-рано. Ако това е поради непредвидими обстоятелства, срокът пада до 7 дни. За неспазването му не се търси отговорност, обясни Кирилов.
Затруднения в доставките на животоподдържащо лекарство се отразяват и върху пациенти с рядкото заболяване Миастения гравис. През май медикаментът Калимин, който им помага да дишат свободно, трудно се намира в аптеките, от които обичайно си го купуват. Лекарството е единственото, което Здравната каса заплаща за тези хора. Тогава председателят на фондация Миастения гравис Ирена Нешовска се обръща към фирмата-вносител и оттам обясняват, че имат известни трудности, но на 20 юни ще има доставка. В края на юни Калимин в аптечната мрежа няма. След разговор между здравното министерство и вносителя, в началото на юли се прави извънредна доставка. Но медикаментът не стига до всички аптеки, които преди това са го продавали.
България е единствената държава-член на организацията Евромиастения, която има проблем с осигуряването на това лекарство, твърди Ирена Нешовска.
Какво може да направи държавата при затруднения с доставката на дадено лекарство – част от мерките предприемат от Агенцията по лекарствата, обясни Богдан Кирилов.
За ограничение на износа на лекарства, заплащани от Здравната каса, действа електронната система СЕСПА, чрез която агенцията събира и анализира информация от вносителите, складовете на едро и аптеките. Така се образува списък с медикаменти, които не могат да се изнасят от България в рамките на седмицата, през която фигурират в него. Това важи както за държави извън ЕС, така и за членките му.
Проблема със системната липса на животоподдържащи лекарства у нас заради реекспорт от години посочва Николай Костов от Асоциацията на собствениците на аптеки. Негова проверка по складовете на едро в началото на тази седмица показа, че няма наличност от няколко вида инсулин – инжекционните разтвори соликва и тужео, бързодействащият фиасп. Липсват също медикаменти за склероза, за рак на гърдата, за псориазис и артрит, които по думите му се изнасят.
До пълна липса на Инсулин за пациенти с диабет не се е стигало и никой не е изпадал в ситуация, застрашаваща живота му, обясни Елисавета Котова от Национална асоциация на децата и младите хора с диабет. Забавяне на доставките е имало и не е приятно, защото изместването в изпълнението на рецептата води до изместване на срока за получаване на всяко следващо количество, каза тя.
И диабетиците, и миастениците търсят алтернативни варианти за осигуряване на липсващи у нас лекарства.
Репортаж на Елена Бейкова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.

Здравната каса (НЗОК) ще разполага с над 10 милиарда лева за разходи през следващата година - това предвижда проектът на бюджет, който ще бъде обсъден утре от Надзорния съвет на Касата. В рамката, подготвена в евро, са заложени около 5,2 милиарда евро като приходи и като разходи. Не се предвижда увеличение на здравната вноска, която остава в..
Управляващите възнамеряват да увеличат минималната заплата (МРЗ) догодина, но с по-малко, отколкото е предвидено по формулата, разписана в Кодекса на труда. Предвидено е от 1 януари минималното възнаграждение да е 605 евро, а не малко над 620 евро, колкото би трябвало да са 1 213 лева, обявени при общественото обсъждане на МРЗ...
Предвиденото производство по договора с "Райнметал" е шанс и за България, и за региона . Шанс е и за отбранителната ни индустрия - една стратегическа стъпка към заемане на място във веригата за доставки и на барут, и на боеприпаси - и то за дълъг период от време. Това каза пред БНР бившият министър на отбраната Ангел Найденов, експерт по..
Правителството трябва да решава въпроси. Има проблем и той е сериозен. Някой трябва да си свърши работата. Да се вземат в ръце, да престанат да се занимават с евтин пиар и да си вършат нещата. Това препоръча в интервю пред БНР Румен Овчаров, бившият първи на БСП София, бивш депутат и министър, относно продажбата на рафинерията Лукойл и..
Договорът с “Райнметал” и изграждането на завод не са обсъждани в Общинския съвет в Карлово, чието заседание ще се състои в четвъртък в 10:00 ч. Това каза пред журналисти в кулоарите на парламента депутатът Мария Илиева от парламентарната група на “Величие”. Без завод за барут военната ни промишленост няма бъдеще “Имаме подписване на..
Служители на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" са влезли в Русенската митница. Това потвърди за БНР окръжният прокурор на Русе Радослав Градев, но отказа да даде повече информация. Акцията продължава и в този час, а по неофициални данни се издирва един от директорите в митницата, който обаче е в неизвестност.
Наложена е глоба на мъж, който е решил да се пошегува със свой приятел и да му изпрати линейка у дома. За целта той се обадил на телефон 112 и подал фалшив сигнал. Заради подобни действия, при които са задействани спешни служби, общо 30 души в страната са глобени с по 10 хиляди лева. 227 000 лева глоби са наложени на хора, подали фалшиви или шеговити..
Прокуратурата повдигна нови обвинения и прецизира част от сегашните на кмета на Варна Благомир Коцев. Очаква се в петък на Коцев и защитата му да им..
"Знаехме, че д-р Хасърджиев има лични проблеми. От много време се опитвахме да му помогнем. Но той не желаеше да потърси психологическа или каквато и..
Не приемам твърдение, че БСП няма да мине 4-процентната граница при парламентарни избори. Това са внушения на някои от опозиционните сили,..