Добрин Добрев - Финиотис: Който е живял под звездите на Добруджа, е като омагьосан

публикувано на 13.07.23 в 13:51

Добрин Добрев-Финиотис

Снимка: Станислава Пирчева

Интервю на Станислава Пирчева с Добрин Добрев-Финиотис и включване на Ваня Монева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Човек може да се вдъхнови от всичко наоколо, от дървото, от мравката, моята баба, която много обичах, тя казваше така: "Бог е в мравката, в камъчето, в листенцето на земята" и аз обичам тази нейна сентенция.

Обичам много народните песни, но и всички хубави песни, особено добруджанската народна песен, с която аз съм закърмен, каза в "Нощен Хоризонт" народният певец Добрин Добрев-Финиотис.

"Много харесвам и хорова музика, старите песни, които изпълнява хора на ансамбъла на Филип Кутев и всички наши чудесни ансамбли, които успяха да бъдат запазени и до днес. А аз съм свързан с БНР още от 90-те години. Но смятам, че човек трябва се явява по БНР и БНТ, когато има какво да каже. Безкрайно съм благодарен на Ваня Монева за последните записи, които направихме в БНР, каза още музикантът.

Мислите и сънищата са ми винаги в Добруджа, каза още народният певец, роден в село Росица, където от 1905 до 1907 година учител е бил Йордан Йовков. Много от неговите разкази и герои са с прототипи от това село. Така прототип на Серафим от едноименния разказ е прадядото на певеца - Саръеньо Алексиев - Еньовото кафене.

Станислава Пирчева и Добрин Добрев-Финиотис

Йовков по късно се премества после в съседното село Красен и във Филиповата къща слуша народни истории, затова и разказите му са толкова живи и истински, сподели още Добрин Добрев-Финиотис.

Добрев създава и Български културен център в Кипър. С желанието да се чува името на България. В Кипър живеят около 35 000 българи, имаме и 10 български училища на издръжка на МОН, каза още певецът.

Добрин Добрев точно затова и издава компакдиск - "Песента на колелета", финансиран е от община Добрич, който включва всички изпълнители от Добруджа с професионални записи на плеяда от известни певци на народна музика.

Добрин Добрев-Финиотис вярва, че който е живял под звездите на Добруджа, е като омагьосан. И с болка споделя, че богата и мъдра, незаменимата с нищо народна песен е заприличала на излязла от коритото си река, която влачи всякакъв нанос, гъста кал и отломки от потрошени мостове, по които си минавал някога към своята история, към своя род и корен, към своите истини.

Добрин Добрев-Финиотис е роден на 26 ноември 1972 г. в град Добрич. Ученик на добруджанската легенда Верка Сидерова, която първа открива таланта му. Най-напред пее в студиата на Добруджанския ансамбъл за народни песни и танци /Добрич/. От 1986 г. живее в София. Завършва училище по изкуствата в град София, след което учи в УНИБИТ - София, специалност „Информационни фондове на културно- историческото наследство” в класа на проф. Валерия Фол. Носител на наградата „Владимир Башев” на вестник „Пулс” (1988), пише във вестник „Средношколско знаме” по препоръка на поетесата Лиляна Стефанова, вестник „Пулс”, вестник „Добруджанска трибуна”, и други издания. Певец на Добруджа. Издирва и записва над 100 песни от Добруджа във фонда на Българското национално радио и телевизия. Песните му са издадени на компактдискове, като някои от тях са притежание на Радио Бейрут, Московското държавно радио, Националното радио на Кипър. Водещ на различни фолклорни радиопредавания през годините в радио „Веселина”, радио „Експрес”, радио 99 - София, радио „Пазарджик”. Прави авторски предавания и по БНТ. Работил е във Народния театър “Иван Вазов”, Театър “Искри и Сезони”/София/, НАТФИЗ, Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, София. Солист на Държавен ансамбъл “Пазарджик” и редица културни институти. Пише стихове от дете. През 2016 г. издава първата си стихосбирка “В Родината ми топли пепелта”, а през 2019 г. - “Разпалени въглени” . От 14 години живее в Кипър. Управлява Фирма “Dobrin Finiotis LTD”. Преводач от гръцки език. Създава Българския културен център в Лимасол, който до днес развива интензивна културна дейност.

Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева