Синди Холемен: Глобалната рецесия повлия на достъпа до храна

"Новото нормално" е несъвместимо с постигането на една от целите за устойчиво развитие на ООН - тази за елиминиране на глада и недохранването до 2030 година, пишат ръководителите на някои от ключовите агенции на ООН в годишния си доклад за хранителната сигурност и прехраната по света.

"Последната информация, която се съдържа в нашия доклад, е, че през миналата година гладни са били около 735 милиона души. Това са 122 милиона повече в сравнение с 2019 и времената преди пандемията. Основната причина е повсеместният икономически спад заради нея, като големият скок в броя гладуващи беше през 2020 и 2021. Няма съмнение, че глобалната рецесия повлия на достъпа до храна, посредством по-пряката загуба на доходи и това се наблюдаваше във всяка една държава по света", коментира за БНР Синди Холемен - главен икономист на Организацията за прехрана и земеделие и главен редактор на доклада.

"Сравнявахме данните в различните държави и региони по време на пандемията. Въпреки че тя беше основната причина за разпространението на глада, в различни страни продължиха и извънредните климатични явления, имаше наводнения. На различни места икономическият ефект от пандемията беше подсилен от природни бедствия и от конфликти. Или с други думи: светът не спря да се върти заради ковид.

През 2021 година вече видяхме неравенства и забавяне в икономическото възстановяване. По-късно дойде и повишаването на цените на енергоизточниците, а и на храните, отчасти заради войната в Украйна, но също заради засушаването. Трудно е за света да отговори на тази комбинация от кризи, някои от които са безпрецедентни. Сега настояваме да се поучим от всичко преживяно и да създадем механизми, така че рецесията да не води до големи увеличения на броя гладуващи."

Данните ви показват, че в някои проблемни региони броят на гладуващите намалява, докато другаде той се увеличава. Освен от общата икономическа криза и свързаните с климата бедствия, тази разлика вероятно се дължи и на политическата нестабилност.

"В някои региони на Азия и Латинска Америка, където гладът намалява, основната причина е икономическото възстановяване след пандемията. Повишават се заетостта и доходите, и това ограничава хранителната несигурност. На тези места едновременно имаме такъв позитивен ефект, но в същото време има и повишаване на цените.

Ако вземем за пример Южна Азия, там устойчивото развитие на икономиката и земеделието неутрализира ефекта от инфлацията при храните. Там гладът намалява, включително чрез политики като субсидии за торове, отпадане на мита и друга помощ за фермерите. Но в Западна Азия гладът се увеличава. Част от страните там спечелиха от повишените цени на петрола, но това не намали броя на гладуващите. И причината са политическата нестабилност, конфликтите, нарушените вериги на доставки.

Същото наблюдаваме в Латинска Америка. Като цяло там виждаме положителни резултати, особено в Южна Америка. Но пък в Карибския басейн малки острови, които разчитат на вноса, са повлияни много повече от инфлацията. В Африка гладът се повишава навсякъде. Въпреки че има икономически растеж, там ударът от инфлацията и сушите беше много силен, както и въоръжените конфликти."

А успявате ли да определите каква роля играе пазарната спекулация?

"На цените на храните повлияха различни фактори. Скокът при енергоизточниците доведе до увеличения на цените на спедиторите, което се отразява на крайната цена на продуктите. Този кумулативен ефект води и до хиперинфлация. Видяхме също как сушата в Северна Америка намали добива на зърнени култури и това също предизвика скок на цените. Това са реални фактори за инфлацията при храните, но в различните държави има различно разпределение на икономическия растеж, а също и други негативни фактори."

Миналата година вашата и други агенции на ООН предупредиха, че блокираният износ на украинско зърно може да доведе до глобална криза с прехраната. Впоследствие след споразумение между Украйна и Русия бяха установени коридорите за износ през Черно море. Тази спогодба изтича този месец, като Москва е недоволна от сегашните условия, включително заради условията за износ на руски торове. Ако отново попаднем в ситуация на блокада, как това ще повлияе на глобалната хранителна сигурност?

"Инициативата за износ на зърно през Черно море даде сигурност и възможност за доставки на глобалните пазари, увеличава конкуренцията между вносителите и така сваля и цените на хранителните продукти.  В Организацията за прехрана и земеделие се надяваме инициативата да бъде продължена не на последно място заради критичния момент - жътвата. Коридорите са от ключово значение и за хуманитарни програми, включително тези на партньорите ни от Световната програма по прехраната. Всичко, което намалява ценовия натиск върху храните, е добре дошло."

Във вашите доклади обръщате внимание на проблема, че здравословното хранене е икономически недостъпно на много места. Така в признак за липсата на хранителна сигурност се превръщат и 37 милиона деца по света с наднормено тегло. Кои са работещите решения на този проблем?

"Това е голям проблем, на който обръщаме внимание от 2020 година насам. Не е достатъчно хората да имат достъп до храна, тя трябва да е здравословна, за да решим всички проблеми с прехраната и различните форми на недохранване. Над три милиарда души не могат да си позволят здравословно хранене. Това е огромен процент от населението. Анализи в нашия доклад показват, че в повечето държави няма достатъчно плодове и зеленчуци, а това прави здравословното хранене невъзможно. Това откритие е шокиращо - не само цените на суровините са високи, а самото количество е недостатъчно. Така че са ни нужни технологични решения, с които да повишим производителността.

Нужно е също да потърсим начин да намалим цените на плодовете и зеленчуците. Нужни са инвестиции в съхранението им при по-ниски температури. Има нужда и от повече обяснения за значението на здравословното хранене. В доклада отбелязваме и един от ефектите на урбанизацията - тя променя начина на хранене по света. Силно преработените храни са много по-евтини и достъпни от здравословните. Нужно е да разубеждаваме хората да потребяват тези преработени храни с високо съдържание на мазнини и захар, водещи до наднормено тегло и редица болести. Средата може да се подобри чрез пазарни регулации, чрез етикиране и повече информация.

В доклада ни от миналата година обърнахме внимание на държавната политика в тази посока. В момента много от държавната подкрепа в хранителната промишленост е насочена към зърнените храни. Липсва подкрепа за производството на по-здравословни хранителни продукти. Решенията са свързани с използването на нови технологии и финансова помощ, така че да спаднат производствените разходи и крайните цени на здравословните храни. Хората трябва да могат да си позволят здравословна диета, а тези, които могат да си я позволят, да са наясно с рисковете от лошото хранене."

Докладът ви съдържа предупреждението, че при сегашните тенденции, една от целите за устойчиво развитие на ООН - тази за елиминирането на глада по света до 2030 година, няма да бъде достигната. А в понеделник генералният секретар Антонио Гутериш предупреди, че в момента цялата програма 2030, свързана с елиминиране на крайната бедност и ограничаване на неравенствата е заплашена и може да стане паметник на неслучилото се бъдеще. Какво е вашето лично мнение - защо не успяваме да се справим с глобалните предизвикателства, включително бедността, глада, а и опасността от промените в климата?

"Това, което наблюдаваме в нашите доклади още от 2017 година досега, е усилване на причините за глада - климатичните кризи, които стават все по-тежки и влияят върху производството, върху доходите на хората, достъпа им до работа. Дори не споменаваме климатичните бедствия. Да погледнем към конфликтите - те също стават все повече, включително трансграничните, и влияят на цените по света. Имаме икономически спад. Влиянието на всички тези фактори се усилва. Нужно е да сме креативни с решенията, защото проблемите имат кумулативен ефект в различните страни.

Едно от нещата, за които настояваме, са мерки в посока на по-издръжливи земеделски системи. Това изисква нов начин, по който да разглеждаме и да се борим с проблемите. Такава издръжливост означава ако има климатично бедствие, то да не доведе до голям брой гладуващи. Преди 10 или 15 години не бяхме изправени пред такава ситуация, а с времето тя се влошава. Нужна ни е по-голяма политическа воля за целенасочено финансиране и други действия за борба с глада. Нужни са воля и ресурси."