Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"След края на историята" с доц. Александър Сивилов: Брейвик и възраждането на нацизма

| Коментар

На 22 юли 2011 година в 15:25 часа пред сграда „Еич“ на норвежкото правителство, в която се намират офисът на премиера и министерството на правосъдието и полицията, избухва мощна бомба. Тя е направена от изкуствени торове и е заложена в обикновен микробус. Взривът убива на място 8 души, ранява тежко 12 и по леко още 209.

В 17:22 часа на остров Утьоя, където се провежда среща на младежката организация на Норвежката работническа партия, започва безразборна стрелба. Атентаторът крещи през цялото време „Днес ще умрете, марксисти!“ Стрелбата продължава повече от час, докато полицията успее да се добере до мястото. Нападателят дори се връща да доубива хора, които вижда, че са все още живи. В 18:26 той се предава на тежко въоръжените полицаи. Загиват 69 младежи, 66 от оцелелите 517 са ранени.

Премиерът на страната Йенс Столтенберг нарича атаката най-голямата жестокост в Норвегия след края на Втората световна война. Задържаният извършител е Андерш Беринг Брейвик. В последвалия процес той получава най-тежкото възможно наказание – 21 години с възможност за удължаване с 5-годишни срокове. В момента Брейвик излежава присъдата си в  норвежки затвор, който по нашите балкански разбирания прилича повече на почивна станция, с достъп до компютърни игри и възможност за контакти с външния свят. За няколко години в затвора следва политически науки към Университета в Осло.

Припомням ви тази ужасна история, защото зад нея стоят изключително притеснителни обществени процеси, които в днешно време набират все по-голяма скорост. В повечето публикации по темата обяснението за атаките е хвърлено върху психическата нестабилност на нападателя. Разискват се проблемите в семейството му и тежкото детство с разведени родители. Повечето медии удобно забравят, че Брейвик оставя манифест от над 1500 страници, който е озаглавен „2083: Европейска декларация за независимост“. В него той компилира публикации от различни автори със силен ислямофобски елемент и антимаркситски и антикомунистически идеи. Личното му обяснение за действията му е, че се бори за спасяването на християнска Европа от навлизането на ислямските имигранти и превземането на политиката от левите партии и движения. По време на престоя си в затвора Брейвик започва да се определя като фашист и нацист, въпреки че по време на процеса се нарича християнски националист.

Днес ние забравяме за този атентат, както и за убийствата в Нова Зеландия в джамиите на Крайстчърч през 2019 г. Много хора вероятно няма да намерят връзка, но ако се загледаме в подбудите на извършителите, ще забележим, че те са много близки – защита на християнската цивилизация и западните, европейски ценности.

Андерш Брейвик изповядва една идеология, която е добре позната по целия свят и дълго време, след Втората световна война, се счита за напълно отхвърлена. Това, което го връща към нея, както и хиляди други млади европейци и американци е реалността, в която живеят. Наплив на имигранти, които изземат работните места в нископлатените трудови ниши и силовото налагане на либералните ценности води до автоматичната съпротива срещу тях.

Проблемът е, че за системата, в която живеем, нископлатения труд е задължителен, за да може тя да функционира. Още от 70- те години западните държави като Франция, Германия, Британия, Белгия, Нидерландия и САЩ започват да внасят имигранти от бившите си колонии или след разпада на Източния блок от по-бедните източноевропейски страни. Тези хора са държани извън обществото, без интеграция, капсулирани в традиционните си общности. Спасителната сламка за много от тях става исляма, който постепенно ги радикализира.

Всички ние виждаме и знаем за тези процеси. Политиците ни говорят за инклузивно общество, включване на различните, но в същото време ги оставят на мястото, което са им отредели – дъното на социума. Тези факти биха могли да послужат за извинение на хора като Андерш Брейвик. Днешната реалност кара все повече млади европейци да се обръщат към неонацизма. Странното е, че за политици от либералния сектор, включително и такива, които са определят като леви, като например Йенс Столтенберг, това не е толкова голям проблем. За много от тях по-страшен остава призракът на комунизма, който уж изчезна, но все още ги стряска в сънищата им, където бродят Сталин и Ленин. Заради това те са склонни да приемат възраждането на нацизма, защото той им изглежда по-разбираем.

Един от най-ясните примери са събитията след Майдана в Украйна, където западните политици раздаваха курабийки на хората от Десен сектор, а левицата бе заклеймена, защото бе смятана за антиевропейска и проруска. Възраждането на нацизма присъства ясно и в държавите от Прибалтика, където се изграждат паметници на хора, които са участвали във Втората световна война на страната на Третия райх, но днес са представяни за национални герои и освободители от съветската власт. Заради това атентатите, породени от омраза срещу другите, ще стават все повече. Не само от едната, но и от другата страна. Заради това и Франция горя преди няколко седмици. Просто за политическите ни елити е добре да има разделение в обществото, а тези, които предлагат идеи за обединяване на хората и по-добър живот за всички, са неудобни. Така че когато ви казват, че Андерш Брейвик е бил просто един луд, не им вярвайте. Той е плод на днешното време, той е роден от реалността, която създават нашите елити, за да могат да продължат да живеят охолно за сметка на всички, които смятат за по-низши от себе си.

*Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНР

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ваня Гергова: Гърците изминават огромни разстояния с табла на ръце, за да те обслужат, което българите не биха направили

Егейско море е все по-предпочитано място от българите не само за туризъм и лятна почивка, но и за развиване на бизнес. Крайморското селище Неа Перамос, разположено на 20 километра от град Кавала, е едно от онези спокойни и красиви места, което вече се превърна в предпочитано място отдих за много българи. Сънародничката ни Ваня Гергова е..

публикувано на 27.08.25 в 16:30
Константин Анастасов - художник

Предстои представянето на изложбата "Дневник от морето“ на художника Константин Анастасов

В Пазарджишката галерия "Георги Машев“ предстои представянето на изложбата на художника Константин Анастасов "Дневник от морето“ . Това е 17-тото издание на поредицата морски сюжети , които традиционно Константин Анастасов представя на своята публика. Тази година изложбата е със заглавие "Синьо“ . Според художника името не е избрано случайно, тъй..

публикувано на 27.08.25 в 16:17
Патриция Кирилова

Патриция Кирилова: Около 3% е ръстът на туристи по Черноморието тази година

На 29 август в курорта Свети Влас ще се проведе церемония за връчване на годишни награди Black Sea Lifestyle Awards 2025 , в която ще бъдат отличени най-успешните компании и общини в Черноморския регион. "Около 3% е ръстът от туристи по Черноморието, който се забелязва тази година , въпреки негативните коментари, които бяха и за този сезон,..

публикувано на 27.08.25 в 15:19
Красимир Митов

Директорите на държавни психиатрични болници възразяват срещу изказвания на Красимир Митов

Директорите на 12 държавни психиатрични болници възразяват срещу представени в предаването "12+3“ на 14 август тези на Красимир Митов – председател на Синдикат "Защита“, за тормоз над персонала в Държавната психиатрична болница в Ловеч.  Материалът, прозвучал в ефир на 14 август, е бил провокиран от сигнал до БНР от д-р Камелия Панова ,..

публикувано на 27.08.25 в 14:00

Дори при недостиг на слънчоглед пазарът на олио ще бъде балансиран от конкуренцията

На каква цена ще купуваме олио и има ли реални предпоставки за дефицит и значитело поскъпване през идващите месеци след прогнозите на зърнопроизводителите и преработвателите за лоша реколта и ръст в цената. Яни Янев: Предприятията ни за олио работят при под 30% от капацитета Илия Проданов: Реколтата от слънчоглед е драстично надолу, но война с..

публикувано на 26.08.25 в 15:36
Ивайло Мирчев

Ивайло Мирчев: Време е Европа да осигури голяма част от финансирането за Украйна

"Всички вече са осъзнали, че ролята на САЩ във войната в Украйна ще бъде все така колеблива и е време Европа да вземе категорична позиция, да осигури голяма част от финансирането, да помогне много на Украйна по отношение на технологии, на оръжие, на боеприпаси и да даде категорични гаранции за сигурността. Това бяха основните посоки на разсъждения и..

публикувано на 26.08.25 в 14:01
Румен Драганов

Румен Драганов: Туристическият сезон протича много добре

"Нашите наблюдения са, че туристическият сезон протича изключително стабилно, много добре ". Това каза пред БНР Румен Драганов , директор на Института за анализи и прогнози в туризма: "Ние, общо взето,  отбелязваме едни рекордни резултати сега, към края на август, по параметър брой туристи. Имаме някъде около 9 700 000 влезли в страната , но..

публикувано на 26.08.25 в 11:28