Политологът проф. Дали Ян: САЩ и Китай трябва да укротят отношенията си

През 1971 година Кисинджър посещава два пъти Китай, за да подготви първата след Втората световна война визита там на американски президент. И така изиграва ключова роля за нормализирането на дипломатическите отношения на Вашингтон с комунистически Пекин, което променя съдбовно баланса на силите в Студената война. В резултат от пътуванията на Кисинджър Пекин, а не Тайпе представя Китай в ООН и Съединените щати нямат военен контингент в Тайван.

Днешен Китай е вече достоен съперник на Америка на глобалната сцена. Двете свръхсили са вкопчени в безмилостна надпревара за идеологическо, политическо, икономическо, търговско, ресурсно, военно надмощие. Но през последния месец Вашингтон и Пекин демонстрират воля да ограничат опасността от конфликт помежду си. Преди Кисинджър в Китай бяха приети американският държавен секретар, министърът на финансите, специалният пратеник за климата.

"От американско-китайските отношения зависят световният мир и прогресът на човечеството!", заяви Кисинджър в Пекин.

• Си Цзинпин разговаря с Хенри Кисинджър в Пекин

• Джон Кери обсъди климата с най-високопоставения китайски дипломат

"Позицията, която изрази в Пекин доктор Кисинджър, е отколешно негово предупреждение. Той е загрижен заради влошаването на американско-китайските отношения. Колкото по-конфронтационни са те, толкова по-опасно става за световния мир", отбелязва в интервю за БНР професор Дали Ян, политолог от Университета на Чикаго.

"За Съединените щати е важно да намерят начин да се овладее тази тенденция към взривоопасна непредсказуемост. Вашингтон с право се опасява, че Китай ускорява подготовката си за военни действия срещу Тайван. И това обяснява наистина специалните усилия, които полагат напоследък Съединените щати да стабилизират отношенията си с Пекин. Стабилизация не означава, че има стремеж към приятелски отношения. Целта е друга - тези отношения да не излязат извън контрол. Няма как да не продължи конкуренцията и съперничеството между двете свръхсили в най-различни области. Но Вашингтон явно разбира, че е желателно те да си сътрудничат в някои други."

Пекин прекъсна редовните иначе консултации между китайските и американските военни след посещението миналия август в Тайван на тогавашната председателка на Камарата на представителите на американския Конгрес Нанси Пелоси. Липсата на този вид контакт с Вашингтон е доста рискована не само заради Тайван. Китай не желае Съединените щати въобще да проявяват интерес към западния Пасифик. Защо тогава не отменя моратуриума си върху разговорите с Пентагона?

"Съединените щати и Китай отдавна имат гореща линия помежду си - т.нар. червен телефон. Но той невинаги е бил полезен. Има много случаи, когато Вашингтон звъни, а Пекин просто не вдига. Такива канали за комуникация са полезни само когато и двете страни виждат смисъл в тях. В настоящата ситуация голям проблем за Пекин е, че китайският министър на отбраната е в санкционния списък на Съединените щати - зарадисделки за руско военно оборудване преди 6 години. Отмяната на санкциите срещу него вероятно би била стъпка към възстановяване на диалога между американските и китайските военни. Но Китай по принцип не бърза. Очевидно е, че е готов да изчака и по причини, свързани с регионалните му интереси. Затова няма никакъв напредък."

Вероятно Пекин смята, че като държи американците под напрежение, си подобрява позициите при бъдещо възстановяване на диалога...

"Комунистическото правителство на Китай е демонстрирало многократно, че не се свени да рискува и да действа на ръба на нещо много опасно. Пример за това е Корейската война и въобще конфронтацията със Съединените щати през 50-те и 60-те години на миналия век.Китай дава да се разбере, че е пак готов да играе безкомпромисно и безскрупулно."

В същото време обаче с приемането на Антъни Блинкън, Джанет Йелън, Джон Кери Пекин явно изпраща сигнали, че е и в негов интерес ако не затопляне, поне разведряване на отношенията с Америка...

"Факт е, разбира се. Очевидно е дошъл моментът. Спомнете си, че през ноември миналата година, когато се срещнаха в Бали, Индонезия, президентите Байдън и Си се договориха за общи насоки за стабилизиране на отношенията. Тогава обаче стана проблемът с шпионските балони, който разбуни общественото мнение в Америка. И отне доста време преди двете страни да се наканят да опитат отново."

Китайската дипломация упорито зове - на различни нива - двете сили да срещнат интересите и исканията си някъде по средата на масата за преговори. Възможно ли е това?

"И да, и не. Зависи по кои от проблемите. През последните 5 години се натрупа толкова много конфронтация в отношенията между Вашингтон и Пекин, че в някои аспекти успех би било просто да не се влошат нещата още повече. Най-проблемна, разбира се, е ситуацията около Тайван. Особено деликатно е там, защото играят не само правителствата на Съединените щати и на Китай. Тайванските власти си имат, естествено, свой дневен ред. А в Америка конгресмените невинаги се съобразяват с Белия дом - имат си свои позиции - и това е потенциален проблем за администрацията на Байдън."

Дали той би направил някакви отстъпки за митата или за санкциите предвид това, че Америка непрекъснато е в предизборна кампания?

"Думата "компромис", а още повече "отстъпка", е политически неприемлива. И това се отнася както за правителството на Съединените щати, така и за китайското правителство. Принципът на реципрочността би бил средството за изход от тази ситуация. Ако са необходими промени, например при митата, те трябва да са резултат от реципрочни действия от двете страни. Нагласите на американските избиратели към Китай са станали толкова негативни, че президентът и партията му едва ли биха допуснали компромис или отстъпка за митата без отстъпки и от китайска страна."

Евентуална нова среща Байдън-Си тази година би била добър знак за волята на двамата да договорят условия за мирно съвместно съществуване. Какво би очаквал обаче китайският президент от Америка, която обвинява в непрестанни опити за "потискане, сдържане и обкръжаване" на Китай?

"Китай подхожда от десетилетия по този начин към отношенията си със Съединените щати. Затова периодите на спокойствие и хармония са кратки. И далеч не е единствен в тези нагласи към Америка. Много други страни, особено развиващите се икономики, негодуват срещу великите сили на световната сцена. Въпреки че същевременно се възползват от установената глобална система. Но е от изключителна важност двете най-могъщи световни сили - Съединените щати и Китай - да не забравят, че е необходимо да укротят отношенията си. И едната, и другата сила имат толкова големи военни способности, че въоръжен сблъсък между тях би имал катастрофални последици за целия свят."

Колко дълго би могла Европа да съхрани относителен неутралитет и независимост от могъщия си съюзник в отношенията с Китай?

"Засега успява, както се видя при поредицата посещения в Китай - на Еманюел Макрон и на други европейски лидери. Но същевременно малко или много европейците са в крак с американската политика към Пекин. Ако прочетете внимателно политическите позиции на Обединеното кралство, на германското правителство, на Европейския съюз, ще забележите доста силни прилики с тези на Съединените щати. Разликите се дължат на различното ниво на икономическите връзки с Китай на отделните западни държави. Германия е сред най-тежко обвързаните и на нейните компании би било най-трудно да преживеят драстични промени. Но това важи и за Съединените щати - различните индустрии в Америка са поставени пред различни по степен рискове.

В резултат на това държавните лидери са принудени да осъзнаят, че пълно отделяне - т.нар. разкачване - от Китай, не е възможно, поне в краткосрочен план. Освен това в германския случай например - германските автомобилостроители са особено зависими от китайския пазар, но срещат там гигантска конкуренция. И парадоксално или не, тъкмо тази конкуренция поддържа интереса на Германия, дори ако е изключено да доминира този пазар."

Вашингтон и Пекин твърдят, че не целят да увличат други държави в противопоставянето помежду си. Дали обаче при евентуална ескалация с времето в крайна сметка разделянето на геополитически лагери няма да се окаже неизбежно? Виждате ли вече признаци на такова разделение?

"Не толкова отчетливо демаркирано, както по времето на Студената война. Но все пак има донякъде прилики с този период. Либералните демокрации са от едната страна на барикадата срещу Китай и някои други. Има и такива държави, които се опитват да поддържат добри отношения и с Китай, и със Запада. Въпреки това обаче, страни като Великобритания, Германия, дори Съединените щати, както вече споменахме, са толкова обвързани икономически с Китай, че повторение на разделението на два почти напълно изолирани блока е невъзможно. Затова настоящото противопоставяне на двете големи сили е всъщност значително по-сложен конфликт от Студената война. И добрата страна на тази иначе обезпокоителна констатация е, че лидерите на тези сили нямат друг изход, освен да внесат ред и някакво спокойствие в двустранните им отношения."