Каква е икономическата цена от прекратяването на зърнената инициатива в Черно море?

Интервю на Марта Младенова с проф. д-р Щефан фон Крамон-Таубадел

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Русия излезе от Черноморската зърнена инициатива и започна непрестанни удари по украинската пристанищна инфраструктура, от където се извършва износът на селскостопанска продукция. Черно море вече не е безопасно за корабоплаване - това е резултатът от поредната седмица на войната на Русия срещу Украйна, в която държавата - агресор отново започна своите "игри на глада".

В същото време Киев се опитва да подсигури алтернативи за износ на земеделската си продукция, но доставките по суша са по-скъпи. Пък и будят тревога сред съседните държави, които се притесняват от наводняване на местния пазар с украинско зърно.

В глобален мащаб - цените на селскостопанските култури отново започнаха да се покачват, след като така необходимото на света украинско зърно може да остане в складове или да бъде унищожено при руски ракетен обстрел. Каква е икономическата цена от прекратяването на зърнената инициатива в Черно море? Този въпрос зададе Марта Младенова на проф. д-р Щефан фон Крамон-Таубадел, преподавател по аграрна икономика. Според него, за да оценим последиците от прекратяването на инициативата, трябва да се направи оценка на ефективността й:

"Черноморската зърнена инициатива изигра много важна роля, защото позволи на Украйна да изнася селскостопанската си продукция. Има два аспекта - единият е обемът на износа, който се увеличи, и това беше добре за световните пазари. Вторият е цената, защото износът по море е много по-евтин от сухопътния.

В крайна сметка, ако повече зърно се изнася с кораби, украинските фермери имат по-големи приходи. Те трябва да плащат по-ниски транспортни такси, което е много важно за тях".

- Досега Русия винаги изчакваше последния момент, за да продължи участието си в зърнената инициатива. Разбира се, този път отказа, но ми се струва, че заради натрупания опит и Украйна, и останалата част от света вече трябва да са обмислили план Б?

- Струва ми се, че светът или поне част от хората, може би се изненадаха. Откакто беше договорена през юли миналата година, срокът на действие на зърнената инициатива беше удължаван три пъти - през октомври, след това през март и през май. И се очакваше ново удължаване.

Този път обаче имаше много лоши сигнали. Знаете, че част от сделката беше всички кораби, плаващи в Черно море, да бъдат инспектирани. От средата на юни руските инспектори не работеха ефективно и по установения коридор преминаха само няколко кораба. Практически през последните няколко седмици сделката вече беше мъртва и пазарите предвиждаха, че този път ще е много по-трудно.

Другата разлика с досегашните удължавания е, че сега срокът изтече малко преди началото на жътвата. На Украйна й е крайно необходимо да си продаде реколтата. Когато отказва удължаване на сделката, Путин може да окаже огромен натиск върху Киев и върху световната общност. Той се възползва с лека ръка от тази ситуация.

- Доколко е реалистично използването на румънските и българските черноморски пристанища за износ на украинска продукция?

- Със сигурност това е един от вариантите и украинската страна работи много усърдно по него. Не съм експерт по логистика и не мога да преценя какви са възможностите за транспортиране на украинска продукция с камиони и влакове до тези пристанища и след това да бъде товарена на кораби. През последната година обемите през румънското пристанище Констанца значително се увеличиха. Не мога да оценя обаче какъв е потенциалът да се повиши износът по този начин.

Министерството на земеделието на Съединените щати прогнозира, че тази година Украйна ще бъде принудена да се лиши от износ на около 32 милиона тона зърно. Това е огромно количество! Без черноморския път ще е много сериозен проблем да бъде изнесена цялата продукция, с която страната разполага.

Говори се, че Украйна може въпреки всичко да продължи да изнася през Черно море, но това е много рисковано. Защото Русия заплаши, че ще смята всяко движение на кораби за заплаха. Не съм сигурен, освен това, дали ще могат да решат този проблем от гледна точка на застраховането и на реално съществуващата опасност. Ако това не стане, остава износът по европейските сухопътни маршрути, следователно през държави като Полша, България и Румъния.

- Именно в тези държави има сериозно недоволство срещу евтината украинска продукция, която заля местните пазари и подкопа възможностите за износ на собственото производство.

- Когато погледна към ценовата статистика за зърнените култури за Полша, България и Румъния, виждам, че има поевтиняване в сравнение с миналото лято, което е еквивалентно на поевтиняването на тези култури на световните пазари. С други думи фермерите в тези страни роптаят срещу вноса на украинско зърно, но това не е реалният проблем. Цените в глобален мащаб спаднаха, включително и в голяма част от Европа.

Виждам обаче, че има локален проблем особено в еврочленките на първа линия. Затова Европейският съюз трябва да гарантира, че превозът на украинско зърно по суша през тези страни е единствено транзитен. Може да се използват пристанища в Адриатическо или Балтийско море. Трябва да бъдат положени повече усилия в тази насока.

- Невъзможност за износ през Черно море, затруднения в сухопътните доставки през най-близките държави - освен огромен проблем за самата Украйна, това означава ли и по-високи цени в глобален мащаб?

- Да, със сигурност. Преди няколко дни цената беше около 220 долара, а сега вече се върна на около 250 долара за тон. Зърното поскъпва и за най-бедните държави това е огромен проблем. Вносът на зърнени култури за тях става много по-скъп и Световната продоволствена програма вече предупреди за този проблем.

От друга страна, до известна степен имаме късмет. Разбира се, много е трудно да се говори за късмет, защото ситуацията е ужасна. Под "късмет" имам предвид, че през последните 2 години добивът на зърно в глобален план е стабилен, въпреки пораженията, нанесени от руското нахлуване в Украйна. Имаме добра реколта в Европа и в Северна и Латинска Америка. И това до голяма степен компенсира намаляването на количествата от Украйна.

Това означава, че ситуацията не е толкова лоша, колкото се притеснявахме през миналото лято. Цените, слава Богу, спаднаха. Все още обаче са по-високи от обикновено и заради това стана изключително трудна ситуацията в някои африкански, централно и източноазиатски държави, които се налага да внасят зърно. Вносът им беше затруднен още по време на пандемията и заради причинените от нея икономически проблеми. Сега стана още по-лошо.

- Според наратива на Кремъл обаче украинското зърно не достига до бедните държави, а Киев печели от продажба на продукцията си на богатите. Има ли основание за подобни обвинения?

- Да, това е мантра, която Путин и други в Русия, обичат да повтарят. Това просто показва, че те не разбират как функционират глобалните пазари и че се интересуват единствено от пропагандата. По-голямата част от украинското зърно отива към Китай, който е най-големият вносител на зърно, доставяно през Черно море. Италия и Испания също са важни вносители на украинско зърно. Следват държави като Египет и Бангладеш.

Въпросът е, че ако китайците или испанците не получат доставки от Украйна, откъдето купуват основно царевица за фураж, ще си го набавят от друг производител - например Бразилия или Съединените щати. А това допълнително ще увеличи цените.

Може би една от целите на Москва е да измести украинското зърно поне от достъпни за Русия пазари, какъвто е Китай. Африка също е потенциално много добър пазар, а вчера "Файненшъл таймс" публикува информация за подобен опит.

Вероятно това е един от мотивите на Путин да прекрати черноморската зърнена инициатива. Русия имаше много добра реколта миналата година и изнесе обеми, до които отдавна не бе достигала. Износът й през 2022-а възлиза на 56 милиона тона, докато само година по-рано беше само 40 милиона тона. За настоящата година се очаква руският износ на зърно да достигне 50 милиона тона.

С премахването, или поне намаляването на конкуренцията на украинското зърно, Русия има много по-добри възможности. Путин се оплакваше, че санкциите намаляват износа на руско зърно. Но доказателства за това няма.

- За да се върне към черноморската инициатива, Русия настоява банката й за плащания на селскостопанска продукция да бъде върната към системата SWIFT. Трябва ли Западът да склони и да облекчи санкциите, наложени на Москва заради бруталната война срещу Украйна?

- Земеделската банка - "Росселхозбанк" - и връщането й в SWIFT са много сложен казус. Ако имаше начин да се гарантира, че това ще бъде използвано само за целите на износа на зърнена продукция, вероятно би било приемлива отстъпка. Мисля, обаче, че има много голяма опасност тази банка да бъде използвана, за да се заобиколят някои от другите санкции, например за покупка на селскостопанска техника, която след това да бъде използвана за военни цели. Говоря за техника, която съдържа GPS и други електронни компоненти.

- Друго искане е да се подновят доставките през тръбопровода за амоняк - съставка, която е необходима за изкуствените торове. Това искане изпълнимо ли е в замяна на връщане към черноморската инициатива?

- Намирам този аргумент за малко странен. Повече от година Русия непрекъснато бомбардира Украйна и разрушава всякаква нейна инфраструктура. В същото време настояват тази тръба, която минава през Украйна, по някакъв начин да продължи да функционира?! Те бомбардират електрическа и водна инфраструктура, болници, училища, жилищни сгради и в същото време искат да се даде приоритет на тази търговска инфраструктура? Намирам подобен аргумент за изключително циничен. Ако Русия иска да изнася изкуствените си торове и селскостопанската си продукция, трябва да спре да напада съседните си държави.

- Войната на Русия срещу Украйна нанася огромни екологични щети и трагедията с язовира "Нова Каховка" е само един от примерите. Колко време ще е необходимо на Украйна да се върне към предвоенната си селскостопанска продукция, след като войната приключи?

- Мисля, че това е много важен въпрос и че не му се отдава достатъчно значение в момента. Сега всички се тревожат около краткосрочните ефекти от прекратяването на Черноморската зърнена инициатива. Те са важни, разбира се, но както споменах вече, имаме известен късмет, защото добивът в световен мащаб през миналата и през тази година е много добър и ще можем да компенсираме недостига на украинско зърно. Проблемът е, че с всяка година в тези условия потенциалът на Украйна като производител на зърнени култури спада.

Има щети, нанесени от войната - полята са минирани и замърсени, пристанищната инфраструктура е разрушена, липсват инвестиции в сектора. Селскостопанската техника намалява и се амортизира, остарява. Преди няколко години Украйна добиваше около 90 милиона тона зърно годишно, тази година ще има под 50 милиона тона. Ако фермерите получават все по-ниска цена и войната продължава, ще добиват все по-малко зърно всяка изминала година. И скоро - може би следващата или по-следващата година - ще се случи да има лоша реколта в Северна Америка или в Източна Европа например.

Именно тогава, когато светът отчаяно се нуждае от украинското зърно, Украйна няма да бъде в състояние да го осигури. Не се тревожа за ситуацията тази година. Много повече се притеснявам за близкото бъдеще.

- Досега исторически земеделският сектор винаги се е възстановявал сравнително бързо след мащабна война. Можем ли да бъдем оптимисти и за Украйна?

- Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-дълго ще е възстановяването след това. Ще отнеме години - не мога да кажа дали ще са 4-5, три или пък седем, но със сигурност ще отнеме време, за да може Украйна да се възстанови. Но съм оптимист, защото фермерите винаги са успявали да се справят, стига околната среда го позволява. Те са умни и работливи хора. Убеден съм, че колкото и време да отнеме, украинските фермери ще се справят.

Ситуацията е уникална, няма спор за това. Но дори след разрушенията от Втората световна война земеделският сектор се е възстановил. В наши дни това е много важно, защото има световна нужда от по-голям добив на зърно - милиони гладуват, а населението на планетата продължава да се увеличава. А Украйна е една от страните, които са благословени с перфектни природни условия.

От глобална гледна точка това, което Путин върши, е престъпление от невероятен мащаб. Той намалява възможностите за добив на зърно. Действията му отнемат човешки живот в Украйна и водят до глад и екологични щети по света. Ако не можем да разчитаме на украинската продукция заради войната и последиците от нея, ще се наложи производство в други части на света. Това ще изисква повече изкуствени торове и не е устойчиво във времето.

Споделете

Каква е икономическата цена от прекратяването на зърнената инициатива в Черно море?

БНР подкасти:

Доналд Тръмп избра Майкъл Уолц за съветник на Белия дом по въпросите на националната сигурност

Две седмици след наводненията във Валенсия, отнели живота на над 220 души, крал Фелипе VI отново посети областта

Със закон в Русия забраняват промотирането на бездетния начин на живот

Нараства броят на безработните, уволнени след масови съкращения

Столичната община сезира ДАНС и СДВР за изхвърлянето на опасни медицински отпадъци от болници

През зимните месеци в Плевен осигуряват подслон за бездомните хора

Директорът на Киевския институт по социология: Украинците са против мир на всяка цена

НС не успя да избере председател след балотаж между Рая Назарян и Андрей Цеков, ИТН предлага решение

Ружа Райчева: Борисов и Пеевски преминаха в тиха конфронтация

Бойко Борисов: Може да се направи правителство без ДПС – Ново начало и без АПС

Предавания

За БНР

Програми

Радио България