Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какви предизвикателства за съвременното общество носят силните горещини

| Анализ
Снимка: Pexels/Pixabay

Инфлация, инфекциозни болести, свиване на БВП и повече език на омразата – това са някои от изненадващите последствия, които носят жегите със себе си, наред с пожарите и топлинните удари.

Pexels/Pixabay

Горещите вълни, обхванали Средиземноморието, Азия, Северна Америка и Северна Африка се очаква да се задържат и през август, заяви старши съветникът по екстремните горещини към Световната метеорологична организация Джон Неърн:

„Свидетели сме на необичайна жега и може да се каже, че жегите в Европа и в колана около Северното полукълбо започват още през януари. Заради устойчивостта и стационарността на системите, формиращи силните горещи вълни, очакваме те да продължат и през август. Горещите вълни ще стават все по-силни и ще бъдат все по-често явление заради повишаващите се температури в световен мащаб заради глобалното затопляне. Освен това те ще преминават и в останалите сезони, което вече се случва с пролетта. В близко бъдеще горещи вълни ще има поне през половината от годината.

Pexels/Andrew Neel

Освен очакваните съпътстващи горещините пожари, топлинни удари и суши, високите температури влияят и на човешката психика. Учени от Германия, анализирали четири милиарда публикации в Туитър от 773 града в САЩ между май 2014 г. и май 2020 г., стигнали до извода, че проявите с език на омразата скочили с 22 процента при температури между 42 и 45 °C. При студено време от -3 до -6°C враждебността също се увеличава, но с 12 на сто. Проучването е публикувано в престижното специализираномедицинско издание „Лансет“. Американската асоциация по психиатрия прави връзка между горещото време и раздразнителността, симптомите на депресия и дори повече случаи на самоубийства. Доказано е също и че когато учениците полагат изпит в гореща стая имат по-ниски резултати спрямо ако са в прохладна стая. Психологът д-р Кристи Уайт признава, че лекарите не разбират напълно защо се случва, но има силна връзка между горещите летни дни и обострянето на психичните проблеми:

„Агресията, проявите на насилие и импулсивността нарастват по време на жеги. Горещото време и поддаването на емоциите може да са опасна комбинация. Високите температури водят до загуба на сън, а той е важен за регулирането на настроението, емоционалното състояние и стреса.“

Pexels/Jimmy Chan

Със затоплянето на планетата е възможно да се увеличат случаите на инфекциозни заболявания, пише АП. Причината за това е придвижването на животни и растения като кърлежи, комари, водорасли и дори гъби и бактерии и носените от тях болести при адаптацията им към климатичните условия. Случаите на болести, свързани с комари, кърлежи и бълхи са се утроили в САЩ между 2004 г. и 2016 г. показва проучване на американския Център по контрол и превенция на заболяванията. Учените твърдят, че климатичните промени може да улеснят разпространението на над половината от патогените, причиняващи болести при хората.

„Инфекциозни болести, които сега са редки, в бъдеще може да не са редки, особено в контекста на възникващи пандемии в страни със средни и ниски доходи, където няма да ни е позната биологията и начина на зараза на нововъзникващи патогени. Ще трябва да се подготвим. Ще има промяна в това коя болест е рядка, и то навсякъде по света. Коалицията за иновации в областта на епидемичната готовност (CEPI) се опитва да създаде ваксини срещу инфекциозни болести, които в момента са редки, но биха могли да предизвикат пандемия. Патогени, които имат пандемичен потенциал, са обект на интерес в страни в южното полукълбо, но тук не са достатъчно често срещани, за да се изучават“, обяснява Каролайн Бъки, професор по епидемиология в училището по обществено здраве „Чан“ към университета „Харвард“. 

Pexels/Ron Lach

А според директора на Центъра за здравословна околна среда към американския Център по контрол и превенция на заболяванията Ари Бърнстийн, има порочен кръг между бедността, инфекциозните болести и вредите, нанасяни на околната среда. Той дава пример как бедните страни експлоатират природата, за да изнасят ресурси към богатите държави и корпорации, в резултат на което се повишава риска от появата на инфекциозни болести:

Основният подход за справяне с инфекциозните болести е пасивен – да изчакаме хората първо да се разболеят, а след това да ги лекуваме с тестове, лекарства, ваксини. Винаги ще има епидемии от инфекциозни заболявания заради огромното население, което е тясно свързано помежду си. Това е горивото що се касае до риска от пандемии. Но искрата всъщност е нашето отношение към природата. Повечето от важните инфекциозни болести идват от животните. И някои от стратегиите за превенция срещу прехвърлянето на болести от животните към хората включват опазването на природата.“

Pexels/Tima Miroshnichenko

Оказва се, че жегите се отразяват и на икономиката. Според проучване на учени от колежа „Дартмут“ екстремните горещини могат да струват на държавите между 1,5 и цели 6,7 процента от техния БВП всяка година. Съавтор на проучването е Кристофър Калахан:

„Установихме, че тъй като горещите вълни нанасят щети на посевите, разболяват хората, разтопяват асфалта и с тях са свързани много сложни рискове, ако бъдат екстремни, икономическият растеж намалява. И това може допълнително да утежни икономическите последствия на глава от населението с времето. Това се усеща най-силно в тропическите райони, където вече е най-топло. Но това може да се промени с влошаване на ситуацията и засилването на климатичните промени.“

Високите температури през лятото не само пречат на хората да вършат работата си и застрашават живота и здравето, но все по-често икономисти ги свързват с инфлацията. Заради сушите в Европа миналата година например реколтата беше по-ниска, а заради необичайно студено време през зимата в Испания и Северна Африка във Великобритания имаше недостиг на зеленчуци. Производителят на праскови Андреа Фирини от Италия разказва какво е претърпял само за последните три месеца:

„През пролетта сланата преполови продукцията. После през май обилните валежи и последвалите наводнения означаваха допълнителен стрес за растенията. И накрая сегашната жега само влоши растежа. А миналата седмица силна градушка порази останалите здрави плодове. Това е катастрофална година както за моето стопанство, така и за всички останали в района.“

Pexels/Masood Aslami

Част от повишаването на цените на храните през изминалата година се дължи и на глобалното затопляне, става ясно от доклад на Европейската централна банка. В него се казва, че 0,7 на сто от годишната инфлация при храните, равняваща се на общо 20 процента, се дължи на горещите вълни. До 2035 г. при изпускане на високи нива вредни газове в атмосферата, той може да нарасне до 1 процент, а през 2060 г. да е един процент от общата инфлация, което е половината от двупроцентната цел на повечето централни банки. Максимилиан Коц от Потсдамския институт за изследване на влиянието на климата:

„Основните изводи са, че в исторически план по-високите температури оказват натиск за повишаване на цените при различни икономики по света. Когато започнем да оценяваме това влияние и да погледнем към бъдещето, разбираме, че глобалното затопляне ще е причина за устойчив ръст на цените, особено на храните, но и като цяло.“

Когато говорим за промените в климата обикновено не ги свързваме с ежедневните грижи и ги приемаме за дългосрочен въпрос, докато инфлацията и все по-високите сметки са настоящ проблем. Но учени и икономисти твърдят, че между тях има връзка. Междувременно растящата цена на изменението на климата се плаща от пострадалите при природните бедствия, които губят дом и прехрана. Най-големите замърсители са в исторически план – САЩ, а на ежегодна основа – Китай, докато Европейският съюз остава най-големият финансов дарител по въпросите за климата, което да се надяваме да даде тласък за намиране на трайни решения и тяхното прилагане в световен мащаб.

Снимки: pexels.com
По публикацията работи: Силвия Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Храм

Денят, който обединява храма и семейството

От почти едно столетие Българската православна църква чества Деня на християнското семейство заедно с църковния празник "Въведение Богородично", който се отбелязва на днешната дата 21-ви ноември.  Евангелският текст разказва за въвеждането на Пресвета Богородица в храма. Нейните родители - праведните Йоаким и Ана - са хората, които първи..

публикувано на 21.11.24 в 15:38

Бившият депутат Петър Димитров оглави партия "Център", създадена от Васил Божков

Бившият депутат от ИТН в 45-ото и 46-ото Народно Петър Димитров оглави партия "Център", създадена от бизнесмена Васил Божков. За това съобщи самият Божков с публикация във Фейсбук. "ЦЕНТЪР вече официално e регистрирана като политическа партия. Въпреки опитите на институциите да ни спрат. За председател избрахме Петър Димитров. Заедно ще изринем..

публикувано на 21.11.24 в 15:35
В сградата на Народното събрание Тошко Йорданов (вляво) и Станислав Балабанов (вдясно) от ИТН дадоха брифинг - 21 ноември 2024 г.

Балабанов призова депутатите от ДБ и БСП да помислят дали ще дадат шанс на 51-вото НС въобще да функционира

В парламента се проведе среща между представители на групите на "Има такъв народ" и "БСП – Обединена левица", на която бяха обсъдени възможностите за подкрепа на кандидатурата на Силви Кирилов като председател на 51-вото НС. Отново неуспешен опит за избор на председател на 51-вото НС Президентът напомни, че може да започне консултации за..

публикувано на 21.11.24 в 15:25

Петър Бунев: Ако дадат печеливши линии на частници, жп транспортът ще е още по-неефективен

Обществото е заблудено за БДЖ, защото всеки чака частен превозвач да дойде с неговите хубави влакове и да предлага по-добра услуга. На практика ставаме в пъти по-неефективни , затова искаме среща с министър Красимира Стоянова, за да си изясним въпросите. Това сподели в интервю пред БНР Петър Бунев, председател на синдиката в..

публикувано на 21.11.24 в 15:24

Червен код за силен вятър за областите Враца и Монтана

Червен код за силен вятър е издаден за областите Враца и Монтана за петък, 22 ноември, сочи справка в сайта на НИМХ. За областите София-град, София-област, Видин, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Пловдив, Хасково и Кърджали кодът е оранжев, за всички останали - жълт. През нощта срещу 22 ноември вятърът ще отслабва и ще се ориентира от..

публикувано на 21.11.24 в 15:20
Проф. Емилия Друмева

Проф. Емилия Друмева: КС ще извърши спасителна операция с произнасяне по промените в Конституцията

КС ще извърши спасителна операция, т.е. изчистване на възможни конфликти, от които могат да произтекат кризи. Това каза пред БНР проф. Емилия Друмева, бивш конституционен съдия и бивш съветник на президента Румен Радев по правните въпроси, във връзка с  повторното сезирана на Конституционния съд от държавния глава за промените в Конституцията,..

публикувано на 21.11.24 в 15:03

МНС издаде заповеди за арест на Нетаняху, Галант и висш военен ръководител на "Хамас"

Международният наказателен съд издаде днес заповеди за арест за израелския премиер Бенямин Нетаняху, за бившия военен министър Йоав Галант, както и за военният ръководител на ислямисткото движение "Хамас" Мохамед Деиф, предаде АФП. Заповедите за арест на Бенямин Нетаняху и Йоав Галант са заради престъпления срещу човечеството и военни..

публикувано на 21.11.24 в 14:48