5
							
											
											Велико Търново е градът с най-много сгради, построени от майстор Колю Фичето през 19 век. Сред тях са и пет църкви. С най-злочеста съдба е черквата „Свети Спас“, която вече 110 години след унищожителното земетресение през 1913 година е в руини. В последните години останките на храма се възраждат само и единствено благодарение на няколкото граждански инициативи за почистване на джунглата от саморасли дървета и храсти, които превземат вътрешността на каменната Фичева църква. Нов духовен живот на храма ще се опитат да дадат художниците от арт група „Дупини“. През почивните дни творците се събраха, за да почистят за пореден път останките на църквата.
Величествена, но и много тъжна е гледката към руините на православния храм „Св. Спас“. Черквата е в края на туристическата улица „Гурко“ във Велико Търново между Старопрестолната гимназия по икономика и Регионалната библиотека. Храмът е съграден от ломен камък от майстор Колю Фичето от 1859 до 1862 г. При катастрофалното земетресение през 1913 г. горната част на черквата е разрушена, а повече от век след това тя все още е руина.
За да не потъне черквата изцяло в боклуци и растителност, заслугата е единствено на различни граждански инициативи за почистване. През почивните дни художниците от арт група „Дупини“ оставиха четките, палитрите и длетата и взеха резачки и ножици и влязоха в останките на храма „Свети Спас“ да творят, но не в буквалния смисъл.
За каузата си разказват Георги Рачков и Румен Димитров от „Дупини“:
„Бихме искали да привлечем общественото внимание към това изключително значимо здание за културно-историческото наследство на Велико Търново, едно от знаменитите здание на Уста Колю Фичето, което доста отдавна тъне в забрава и бихме искали да придадем общностен характер на самата ни акция, включвайки местната общественост в изчистването на землището на храма“, обясни Рачков.
„За нас е важна също връзката с миналото и тази руина, която стои в центъра на Велико Търново „Свети Спас“. От дълги години ние помагаме за почистването и се опитваме да направим нещо и тази година освен това, че ще я почистим, ние решихме да я оживим, да ѝ вдъхнем малко сенки от миналото, някакъв живот. Хората да видят, че всъщност това е светилище“, допълни Димитров.

Във всяка инициатива за възраждане на църквата „Свети Спас“ се включва художничката от „Дупини“ и жител на квартала Катерина Милушева:
„Точно затова сме тук, защото смятаме, че от нас зависи да променяме средата, в която живеем. Не за първи път чистим църквата, може би, трети или четвърти път се събираме, за да разчистим това, в което тя се е превърнала. Действително наследството на Уста Колю Фичето е знаково за Велико Търново. За пореден път да заявим желанието си нещо да се промени, нещо да се възроди, да запазим наследството, което ни е оставил, защото то наистина е изключително ценно“.
В рамките на общностния фестивал „48 часа Варуша юг“ от 18 до 20 август останките на храма „Свети Спас“ ще се превърнат в арт пространство с мултимедийната инсталация „Духът на Възкресението” на творците от „Дупини“, разказва организаторът на фестивала Галин Попов:
„За първи път освен почистването, инициативата е съпроводена и с използване на храма като място за показване на изкуство. Културата и изкуството са белег на живот. Така че за мен храмът се връща към живот“.
Ще вдъхнем живот на храма, трансформирайки го за времето на фестивала във функциониращо духовно пространство. По стените ще „оживеят“ изображения от православната иконографска традиция, разказват художничките Малина Ангелова и Катерина Милушева:
„Идеята ни е да създадем пространство, в което хората, влизайки вътре, да почувстват духа на храма, просто да се оживи. Оказа се, че стенописи не е имало. Имало е иконостас на Колю Фичето. Малко материал има останал за църквата, особено за вътрешността ѝ“, поясни Ангелова.
„Това е осветена църква. Жалко е да няма грижа за нея. Решили сме да възобновим неговата святост с мултимедийна прожекция на различни стенописи и икони от други църкви и манастири“, допълни Милушева.
Години за общинско финансиране чака проект, направен от млада великотърновска архитектка, за възстановяване и адаптация на културния паметник. От Община Велико Търново обявиха през 2018 година, че той е подходящ, за да се социализира църквата „Св. Спас“ и обектът да се отвори за туристи. Проектът тогава беше за 20 000 лева, но си остана само на хартия.
Реализация няма и идеята на Великотърновския митрополит Григорий Фичевата черква да бъде реставрирана и превърната в музей на иконата.

Една от целите на фестивала „48 часа Варуша юг“ е отново да се обсъдят идеите за възраждане на храма, казва организаторът на фестивала Галин Попов:
„Да направим по-широко обсъждане на всички идеи, които вече са били предлагани от страна на архитекти, на граждани, на институции и с общи усилия да помислим кой е най-ефективен, кой е най-лесен за реализиране, защото много често това, което ни спъва, е, че когато си мислим, че нямаме достатъчния ресурс да направим нещо. Но тогава, може би, е добре да преосмислим целите си, да направим нещо малко, което е реализуемо, отколкото да имаме едни големи проекти, които просто стоят в едни папки“.
Кога ще има развитие и ще се случи ли възстановяването на черквата „Св. Спас“ във Велико Търново, са въпроси без отговори днес, но ще продължим да питаме, казва председателят на арт група „Дупини“ художникът Румен Димитров:
„Ние задаваме въпросите, оставяме отворен отговор и се надяваме Митрополията и Общината да вземат отношение към това, което става, и да се замислят дали това не е важна историческа част на Велико Търново и дали този обект трябва наистина да тъне в забрава. Това е архитектура на Колю Фичето. Просто е недопустимо. Надявам се, че с нашата видео инсталация ние ще помогнем хората да се замислят дали това всъщност не заслужава да се върне на картата на Велико Търново“.
И ако донякъде има обяснение защо черквата на Колю Фичето е руина, няма никакво обяснение, защо каменните стъпала към храма в историческата и духовна столица, какъвто статут има Велико Търново с решение на Народното събрание, са запушени от обществените кофи за отпадъци и защо улицата пред храма е паркинг.
Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
Снимки: Здравка Маслянкова
Конференцията "България на прага на еврозоната" ще събере ключови фигури в света на финансите в София. У нас гостуват управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард, управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева и еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис. В навечерието на конференцията..
Европа трябва да изгради по-задълбочено стратегическо партньорство с Турция в отговор на възникващите световни предизвикателства. Това заяви миналата седмица германският канцлер Фридрих Мерц по време на първото си официално посещение в Анкара. Изявлението му отразява целенасочените усилия на Анкара и в частност на турския президент..
Проф. Вили Лилков и адвокат Петър Славов сезираха Съвета за електронни медии заради излъчване на сериала от 1969 г. "На всеки километър" . В тяхно открито писмо до медийния регулатор се казва: "Сниман през годините на комунистически режим в България, филмът носи отпечатъка на пропагандата на тоталитарната епоха и съдържа много..
В Деня на Народните будители - 1 ноември, в ефира на програма "Хоризонт" на БНР бяха обявени победителите в четвъртия сезон на литературния конкурс за авторски стихове, написани от деца и юноши "Вълшебното перце". Конкурсът се организира от Сдружение "Българче" в партньорство с Българското национално радио. Осем са младите автори, които са..
В България се случват иновации на световно ниво, въпреки скромния дял, който се заделя за инвестиции - под един процент от Брутния вътрешен продукт. И докато страната ни остава на дъното на европейските класации, според иновационните индекси, много от големите иновативни продукти се изнасят на чуждите пазари . Фондация "Приложни изследвания и..
Управляващите казаха, че ще го коригират проектозакона за ВиК и т. нар. "такса водомер", защото има брутални възражения от НСОРБ и омбудсмана. Общото заключение е, че този законопроект не става за нищо, каза в интервю пред БНР Димитър Куманов от "Балканка". "Според мен не е вярно, че парите по ПВУ зависят точно от този закон в този му вид,..
" Не харесвам противопоставянето между нашите и чуждите празници. Това е битка с предизвестен край ". Това е мнението на инфлуенсърката Флора Стратиева. За нея Хелоуин е изкуствено създадена разделителна линия . Всекидневието ни е наситено с американски културни кодове, подчерта тя пред БНР и предложи: " Единственият начин българските..
След т.нар. промени от 1989 г. България остана в ръцете на хората, които са я управлявали и преди това. Това мнение изказа пред БНР историкът и..
Данък "дивидент" ще се увеличи от 5% на 10% , за да се спре сивата икономика. Имаме такава нагласа в Съвета за съвместно управление (ССУ). Това каза..