Това мнение изрази в интервю за БНР доц. Владислав Миланов, езиковед, университетски преподавател и изследовател на политическата реч.
Публичните лица, политиците, трябва да се научат, че българският език им дава възможности да сразят опонента си, без да го обиждат, заяви той, като открои липсата на усет и уважение към езика и посочи, че "обидата е ниският регистър".
"През последните години регистърът на обидата е толкова широк и всеобхватен. Ако след Освобождението например политиците са се обиждали като са се сравнявали с животни, с растения, то днес обидата е разположена в много широк регистър – обиди на сексуална основа, нецензурни, вулгарни думи от трибуната на Народното събрание, обиди на етническа характеристика, на физически характеристики. Това създава усещането, че обиждащите не съзнават границите."
Социалните мрежи имат основание да представят хората в тяхното разнообразие и различно мислене, емоциите се преплитат, а политическите пристрастия надделяват, отбеляза доц. Миланов. По думите му социалните мрежи са отдушник на речеви изяви, но при официалното, представително общуване не може да е така.
Според него "големият проблем е, че зад тази цинична реч много често стои цинично мислене".
Всички претендираме, че живеем във все по-свободно общество. Защо тогава се шири тази речева агресия, попита още преподавателят.
В основата на физическата агресия първо стои речевата агресия, смята доц. Владислав Миланов.
"Не осъзнаваме колко тънка е разликата между физическата и речевата агресия."
Той обърна внимание върху сложния по думите му феномен "много културни хора" да отприщват енергия през употребата на обидни думи.
"Думите, които сме записали през последните три години, са не просто обидни. Показват много бедна мисъл", подчерта той относно академичните наблюдения върху политическата реч, които провежда със студенти.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..