"Ние чуваме текст чрез софтуер, който синтезира човешки глас. Зрящият потребител възприема цялата информация, когато хвърли един поглед върху сайта и бързо може да достигне до определен елемент. Незрящият линейно го обхожда". Това обясни пред БНР Димитър Димитров, преподавател по информационни технологии за незрящи в Центъра за незрящи „Светлина – София“
"Важно е да се правят тестове за достъпност на сайтовете от незрящи хора, защото всички електронни инструменти, които съществуват, могат да бъдат подведени".
Димитров смята за добра достъпността на платформата БИНАР, която се използва от БНР и има съвсем валки забалежки към нея.
Той благодари на Министерството на електронното управление за съвместната работа с незрящите хора, с които се извършват порверки на редица сайтове.
"Изискванията се спазват доколкото готовите темплейти, плъгини и т.н. са си създадени да имат определено ниво на достъпност чрез екранен четец."
Най-удобно за незрящия потребител е някъде в началото на сайта да е маркиран плейър, обясни още Димитров.
Той посочи в предаването "Хоризонт до обед" един от най-сериозните проблеми, пред които са изправени незрящите хора по отношение на достъпността в електронна среда.
"Необходимо е използването на съвременни софтуерни продукти при създаването на сайтове. За да работят те, обаче се изисква и актуален хердуер. Той струва пари, а голяма част от незрящите хора не могат да си позволят редовно да го подменят".
Цялото интервю на Ирина Недева с Димитър Димитров може да чуете в звуковия файл.
Стефания Мирческа от Министерството на електронното управление обясни пред БНР, че сайтовете и мобилните приложения са обект на сериозен контрол относно достъпността за хора с увреждания.
"На европейско ниво има директива, която определя изискванията за сайтовете и интернет страниците за достъпност. Всички разработчици, администрациите и организациите от обществения сектор трябва да спазват техническия стандарт при разработване на страниците. Това означава, че трябва да има нетекстово съдържание, както и точна информация и връзка с качените снимки".
В България вече трета година проверяваме за достъпност на цялото съдържание в уеб страниците, посочи тя.
"Всичко се проверява чрез помощни технологии. Задават се индикатории чрез автоматични инструменти се вижда, когато има несъотвестсвие на определен сайт. Даваме им срок, в който трябва да отстранят тези несъответствия. След 6 месеца задължително имаме обратна връзка".
Резултатите обаче подлежат на верификация и от човек с увреждане, отбеляза Мирческа.
"Активно са включени реални потребители. Най-често срещан проблем е нетекстовото съдържание и спазването на цветовия котраст. Всяка година проверяваните сайтове се увеличават с почти 20%".
От 2025 година влиза в сила Европейският акт за достъпност, напомни експертът.
"Целият частен сектор трябва да предоставя достъпна информация, услуги и продукти".
За да може един екраненечетец да работи на най-новите платформи, той трябва да разполага с помощна технология, която е с последните версии на операционни системи, разясни още тя.
Цялото интервю на Добромир Видев със Стефания Мирческа може да чуете в звуковия файл.
Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..
Общ протест в София днес организират и от КТ "Подкрепа" - на работещи в Агенцията по заетостта, Главната инспекция по труда и Агенцията за социално..
Български училища в Чикаго, САЩ – "Малко българско училище" и "Малка България" са със спрени субсидии от българската държава . Причината е скандал...
Не прави чест на президент на страна член на НАТО и ЕС да коментира като страничен наблюдател, който е по-заинтересован от постигане на целите на..
Дъжд
Облачно
Превалявания
Облачно