С “Бохеми“ завърши сезонът на Израелската филхармония

Традиция е сезонът на Израелската филхармония да завършва с концертно изпълнение на опера. Още помним “Кармен“ под диригентството на Зубин Мета, както и прощалното изпълнение на “Турандот“, което разтърси слушателите дори повече от паралелните спектакли на “Мадам Бътерфлай“ в Израелската опера – с костюми, балет, мизансцен, декори.

Любопитството ни беше провокирано от тазгодишното концертно изпълнение на операта “Бохеми“ от Пучини под диригентството на Лаав Шени. Младият ръководител на Израелската филхармония признава, че изборът му е паднал върху тази творба, защото в детството си се е колебаел дали се вижда в бъдеще като концертиращ пианист или като певец. Участвал е в хора на момчетата и е пял соловата детска партия (на вестникарчето). В концертното изпълнение участваха телавивският хор “Хари Бертини“, Камерният хор на Академията в Йерусалим и Детският хор на Encore. Всички те бяха в своите униформи, седнали в дъното на сцената. Представиха се прекрасно както с пеенето си, така и с макар и минималистичното изобразяване на предколедното оживление, в първо действие.

Диригентът беше поканил съвсем млади италиански актьори за партиите на бохемския кръг. Сред тях се отличи единственият не италианец – бас-баритонът Юрий Кисин. В ролята на хазяина в първо действие не беше особено забележителен, но в ролята на Алсиндоро беше артистичен, запомнящ се. Прекрасно му партнираше Лавиния Бини в ролята на Мюзета. Започна с леко преиграване: изобразяваше капризна компаньонка, но на финала беше безупречна както с вокалното изпълнение, така и с играта в драматичното прощаване с приятелката си Мими. Ансамбълът на младите певци беше прекрасен и дори не се забелязваше, че Мария Тереза​ Лева в ролята на Мими по-скоро беше предпочела да пее фронтално срещу публиката, отколкото да играе. Гласът й беше впечатляващ и наистина се изисква майсторство, за да изразиш драматизма само вокално, без да се опитваш и да изобразиш персонажа си. Това е една от двете възможни концепции за концертното изпълнение на опери и на нея й се отдаде. С това успя да избегне сълзливия финал, към който останалите артисти имаха склонност.

Безспорният връх беше оркестърът под палката на Лаав Шени. Без да доминират над солистите, оркестрантите с чувство и прецизност ги подпомагаха, като прекрасен акцент беше отделилата се секция духови инструменти, която представляваше армейска музика и оркестрантите свиреха извън отворената врата на залата, а след това преминаха край публиката, марширувайки бодро.

Певците и оркестърът до такава степен се бяха слели в единно представление, че когато изобразявайки горестта от смъртта на Мими, един от артистите се сети, че му липсва кърпичка да изтрие очите си, той се обърна към диригента да му даде своята и представлението продължи.

Лично за нас особено затрогващо беше обръщението към публиката преди концерта на оркестрант, участвал 68 години само в тази филхармония и току-що пенсионирал се. Той разказа нещо от тайните на този велик оркестър. За тази, които виждат само резултатите от усилията, той обясни, че освен диригентите и администраторите управлява мощен профсъюз и художествен съвет, в който оркестрантите са представени сериозно. Още при създаването на състава точно те са се обърнали към великия Тосканини да дирижира първия им концерт. Те са гласували доверие на все още неизвестния млад музикант Зубин Мета и те са одобрили издигането на Лаав Шени на негово място (От 2026 г. Лаав Шени ще стане главен диригент и на Мюнхенската филхармония). Те стоят зад строителството на новата сграда на филхармонията. Преди това са репетирали и изнасяли концерти в помещение, където през зимата са свирили с ръкавици, а през лятото са се разтапяли от жега. Събрали дарения от цял свят и строителството започнало, но спряло щом средствата свършили. Точно те открили спонсор от Филаделфия и довършили сградата. На откриването й дирижирал Ленард Бърнстейн, а солисти били Артур Рубинщайн, Яша Хайфец и Исак Щерн. И до сега представители на оркестъра участват в съставяне на репертоара, в избора кои изпълнители и диригенти да поканят. Билетите за концертите са сравнително по-евтини от тези по света. Солистите гастролират за по-скромни хонорари, защото считат за голяма чест да свират с такъв оркестър.