Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Пещерите като приключение и спасение - надълбоко с Теодор Кисимов и Георги Беров

| Интервю
Входът на пропастта Морджа
Снимка: Диляна Христова

Преди броени дни в България се завърнаха пещерните спасители, които участваха в мащабна акция в Турция по спасяването на американски изследовател. 40-годишният Марк Дики пострада на 2 септември, на около 1000 метра дълбочина. Над 200 души участваха в спасяването му, като 17 от тях бяха от България. Българите се спуснаха в най-дълбоката част от "спасителния коридор". 

Част от тях бяха организирани да заминат за Турция от русенеца Теодор Кисимов - един от най-опитните пещерняци у нас. Той е изследвал пещерата Морджа в продължение на 3 години, а през февруари участва като доброволец в спасителните акции след земетресението в Турция.

"Беше една от най-тежките акции в такъв мащаб", казва пещернякът. "Успяхме много бързо да се самоорганизираме и да потеглим с личните си автомобили натам. В момента, в който разбрах, че има проблем, сам предложих да замина."

Теодор Кисимов в Морджа  Снимка: Личен архив

Със съжаление Кисимов признава, че у нас няма структура, която да се занимава регламентирано с пещерно спасяване.

Как приемане на Закон за доброволчеството би се отразил на участието на доброволци в спасителни акции?

"Да има защита пред работодател, да не си загубиш работното място, ако се включиш в акция. В същото време той би могъл да бъде компенсиран за пропуснатото време, в което работникът не е при него. Отделно като екипировка и съпорт."

20-годишният Георги Беров е сред участниците в успешната спасителна акция в Морджа. Завършил е обучение за пещерен спасител. Учи в Националната спортна академия. Георги познава пещерата, защото още 16-годишен през 2019 г. е бил част от международна експедиция там, достигайки до 1230 метра дълбочина.

"Беше плюс за мен, защото познавах пещерата. (…) Тя е много интересна пещера, дълбока. Не е супер сложна, защото няма в нея големи тесняци, приятна за проникване. Границата от 1000 е повече психически на хората да я преодолеят, и физически", разказва той в предаването "Хоризонт до обед".

Георги Беров и Диляна Христова в пещерата Морджа, Турция  Снимка: Личен архив

"Да проникнеш до 1000 метра е много тежка акция, трябва много голям ресурс от хора, участваха над 200 човека от спасяването", допълва спелеологът за конкретната акция, свързана с американския изследовател.

"Участвал съм в учебни операции, но за реална акция – това ми е първата. Най-важните съвети: да си спокоен и да знаеш какво можеш да направиш. Да знаеш, че имаш ръководител и трябва да го слушаш", изтъква още Георги Беров.

"Мен ме привлича спокойствието, че няма други хора. В една пещера, както е дълга експедиция, може да си 5-7-10 дена, няма телефони, няма кой да ти звънне. Това много рядко се намира вече – да останеш сам, с няколко човека", споделя младият пещерен изследовател.

Повече по темата слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пътуване назад във времето с първа спирка - Военната академия "Георги Раковски"

Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..

публикувано на 26.11.25 в 15:09
Полина Карастоянова

Поли Карастоянова: 2026-а година ще бъде по-добра за българския туризъм

2025-а година е определена като най-успешната  след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..

публикувано на 25.11.25 в 13:42
Мартин Димитров

Мартин Димитров: Сегашното управление става опасно за финансовата система

"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..

публикувано на 25.11.25 в 09:16
Хранителна банка в САЩ

Кърт Шулц за бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас

За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..

публикувано на 24.11.25 в 15:46

ИИ и туристическите платформи - кое е новото и кое е "забравеното старо"?

Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка.  Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..

публикувано на 24.11.25 в 14:44

Дигитален туризъм и нови професии на изкуствения интелект в сферата

Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..

публикувано на 23.11.25 в 11:53
с. Баните, община Баните

Старата минерална баня в Баните ще стане музей на балнеологията

Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..

публикувано на 23.11.25 в 07:45