Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пещерите като приключение и спасение - надълбоко с Теодор Кисимов и Георги Беров

| Интервю
Входът на пропастта Морджа
Снимка: Диляна Христова

Преди броени дни в България се завърнаха пещерните спасители, които участваха в мащабна акция в Турция по спасяването на американски изследовател. 40-годишният Марк Дики пострада на 2 септември, на около 1000 метра дълбочина. Над 200 души участваха в спасяването му, като 17 от тях бяха от България. Българите се спуснаха в най-дълбоката част от "спасителния коридор". 

Част от тях бяха организирани да заминат за Турция от русенеца Теодор Кисимов - един от най-опитните пещерняци у нас. Той е изследвал пещерата Морджа в продължение на 3 години, а през февруари участва като доброволец в спасителните акции след земетресението в Турция.

"Беше една от най-тежките акции в такъв мащаб", казва пещернякът. "Успяхме много бързо да се самоорганизираме и да потеглим с личните си автомобили натам. В момента, в който разбрах, че има проблем, сам предложих да замина."

Теодор Кисимов в Морджа  Снимка: Личен архив

Със съжаление Кисимов признава, че у нас няма структура, която да се занимава регламентирано с пещерно спасяване.

Как приемане на Закон за доброволчеството би се отразил на участието на доброволци в спасителни акции?

"Да има защита пред работодател, да не си загубиш работното място, ако се включиш в акция. В същото време той би могъл да бъде компенсиран за пропуснатото време, в което работникът не е при него. Отделно като екипировка и съпорт."

20-годишният Георги Беров е сред участниците в успешната спасителна акция в Морджа. Завършил е обучение за пещерен спасител. Учи в Националната спортна академия. Георги познава пещерата, защото още 16-годишен през 2019 г. е бил част от международна експедиция там, достигайки до 1230 метра дълбочина.

"Беше плюс за мен, защото познавах пещерата. (…) Тя е много интересна пещера, дълбока. Не е супер сложна, защото няма в нея големи тесняци, приятна за проникване. Границата от 1000 е повече психически на хората да я преодолеят, и физически", разказва той в предаването "Хоризонт до обед".

Георги Беров и Диляна Христова в пещерата Морджа, Турция  Снимка: Личен архив

"Да проникнеш до 1000 метра е много тежка акция, трябва много голям ресурс от хора, участваха над 200 човека от спасяването", допълва спелеологът за конкретната акция, свързана с американския изследовател.

"Участвал съм в учебни операции, но за реална акция – това ми е първата. Най-важните съвети: да си спокоен и да знаеш какво можеш да направиш. Да знаеш, че имаш ръководител и трябва да го слушаш", изтъква още Георги Беров.

"Мен ме привлича спокойствието, че няма други хора. В една пещера, както е дълга експедиция, може да си 5-7-10 дена, няма телефони, няма кой да ти звънне. Това много рядко се намира вече – да останеш сам, с няколко човека", споделя младият пещерен изследовател.

Повече по темата слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Роботите стават все по-достъпни в българската икономика

Роботиката представлява голяма планина, която участниците се учат да изкачват заедно . По време на това изкачване те учат много за екипната работа, за реалния свят – как когато свържем две жички, напишем малко код и натиснем един бутон, виждаме как това, което сме направили, може да помогне на останалите около нас. Това обясни в интервю за..

публикувано на 27.09.24 в 11:32

Румяна Киризиева: В по-малките населени места са по-отворени към спорта

Последният петък на септември е Европейски ден на спорта в училище. Идеята е да се съчетаят физическа активност и забавление . Това е десето, юбилейно издание на кампанията у нас, в която се включват все повече училища и спортни клубове, отбеляза пред БНР  Румяна Киризиева от пловдивското сдружение "Бъди активен". По техни данни близо 800..

публикувано на 27.09.24 в 11:00
Петко Стоев

Петко Стоев за ролята на технологиите в съвременния свят

За ролята на технологиите в съвременния свят има много какво да се каже. Те стават все по-важна част от нашето ежедневие.  "В момента технологиите се развиват като симбиоза между човека и иновацията , защото винаги целта е технологията да помага на човека да се справя по-добре, да работи по-комфортно, по-удобно, каза за "Нощен Хоризонт"..

публикувано на 26.09.24 в 15:11
 Владислав Николов

На 28 септември във Варна ще се проведе 11-то събитие за събиране на капачки

"Ние никога не сме си мислили, че ще превземем по такъм сърцат начин хората, идеята ни беше да направим нещо от себе си, което да бъде чисто, същевременно полезно, каза за БНР Владислав Николов, създателят на първата в България благотворителна кампания за събиране на капачки в помощ на недоносени бебета "Аз Вярвам и Помагам" .  Всичко започва през..

публикувано на 26.09.24 в 11:45

Студенти от Стопанския факултет на СУ, доброволци и общинари обновиха подлеза на спирка „жк. Изток“

Мръсен, тъмен и издраскан, сборно място на футболни агитки – така доскоро е изглеждал подлеза под бул. "Цариградско шосе" в близост до кръговото на четвърти километър. Случайни минувачи разказват, че подлезът от години е оставен без поддръжка. „Беше ужасно мръсен, всичко беше нарисувано“, каза случен минувач. „Не съм минавала много често..

публикувано на 25.09.24 в 12:02
Ели Маринова

Ели Маринова за суеверията български и мъченичеството на Йоан Кръстител

Искаме или не, есента ще напомня все повече за себе си и нощите ще стават студени . С идването на новия месец ще дойде и края на отпуските и ще трябва да се върнем отново в познатия ритъм. Есента е хубаво време, прибират се плодовете, прави се вино. Подготвя се къщата за по-хладните и къси дни. Това е времето на приказките, на митовете,..

публикувано на 25.09.24 в 11:00

Асаф Кенан е създал електронно приложение, което ограничава ползването на мобилни телефони

В Европа в много държави е забранено ползването на телефон в училище. В Израел възразяват срещу толкова категорична забрана. Преди войната дори имаше ученически демонстрации. На тях средношколците искаха изцяло смяна на концепцията за образование. Смятаха, че е отминало времето, когато учителят по хуманитарни науки да запознава възпитаниците..

публикувано на 22.09.24 в 10:33