Част от тях бяха организирани да заминат за Турция от русенеца Теодор Кисимов - един от най-опитните пещерняци у нас. Той е изследвал пещерата Морджа в продължение на 3 години, а през февруари участва като доброволец в спасителните акции след земетресението в Турция.
"Беше една от най-тежките акции в такъв мащаб", казва пещернякът. "Успяхме много бързо да се самоорганизираме и да потеглим с личните си автомобили натам. В момента, в който разбрах, че има проблем, сам предложих да замина."

Със съжаление Кисимов признава, че у нас няма структура, която да се занимава регламентирано с пещерно спасяване.
Как приемане на Закон за доброволчеството би се отразил на участието на доброволци в спасителни акции?
"Да има защита пред работодател, да не си загубиш работното място, ако се включиш в акция. В същото време той би могъл да бъде компенсиран за пропуснатото време, в което работникът не е при него. Отделно като екипировка и съпорт."
"Беше плюс за мен, защото познавах пещерата. (…) Тя е много интересна пещера, дълбока. Не е супер сложна, защото няма в нея големи тесняци, приятна за проникване. Границата от 1000 е повече психически на хората да я преодолеят, и физически", разказва той в предаването "Хоризонт до обед".

"Да проникнеш до 1000 метра е много тежка акция, трябва много голям ресурс от хора, участваха над 200 човека от спасяването", допълва спелеологът за конкретната акция, свързана с американския изследовател.
"Участвал съм в учебни операции, но за реална акция – това ми е първата. Най-важните съвети: да си спокоен и да знаеш какво можеш да направиш. Да знаеш, че имаш ръководител и трябва да го слушаш", изтъква още Георги Беров.
"Мен ме привлича спокойствието, че няма други хора. В една пещера, както е дълга експедиция, може да си 5-7-10 дена, няма телефони, няма кой да ти звънне. Това много рядко се намира вече – да останеш сам, с няколко човека", споделя младият пещерен изследовател.
Повече по темата слушайте в звуковия файл.
Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..