Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пещерите като приключение и спасение - надълбоко с Теодор Кисимов и Георги Беров

| Интервю
Входът на пропастта Морджа
Снимка: Диляна Христова

Преди броени дни в България се завърнаха пещерните спасители, които участваха в мащабна акция в Турция по спасяването на американски изследовател. 40-годишният Марк Дики пострада на 2 септември, на около 1000 метра дълбочина. Над 200 души участваха в спасяването му, като 17 от тях бяха от България. Българите се спуснаха в най-дълбоката част от "спасителния коридор". 

Част от тях бяха организирани да заминат за Турция от русенеца Теодор Кисимов - един от най-опитните пещерняци у нас. Той е изследвал пещерата Морджа в продължение на 3 години, а през февруари участва като доброволец в спасителните акции след земетресението в Турция.

"Беше една от най-тежките акции в такъв мащаб", казва пещернякът. "Успяхме много бързо да се самоорганизираме и да потеглим с личните си автомобили натам. В момента, в който разбрах, че има проблем, сам предложих да замина."

Теодор Кисимов в Морджа  Снимка: Личен архив

Със съжаление Кисимов признава, че у нас няма структура, която да се занимава регламентирано с пещерно спасяване.

Как приемане на Закон за доброволчеството би се отразил на участието на доброволци в спасителни акции?

"Да има защита пред работодател, да не си загубиш работното място, ако се включиш в акция. В същото време той би могъл да бъде компенсиран за пропуснатото време, в което работникът не е при него. Отделно като екипировка и съпорт."

20-годишният Георги Беров е сред участниците в успешната спасителна акция в Морджа. Завършил е обучение за пещерен спасител. Учи в Националната спортна академия. Георги познава пещерата, защото още 16-годишен през 2019 г. е бил част от международна експедиция там, достигайки до 1230 метра дълбочина.

"Беше плюс за мен, защото познавах пещерата. (…) Тя е много интересна пещера, дълбока. Не е супер сложна, защото няма в нея големи тесняци, приятна за проникване. Границата от 1000 е повече психически на хората да я преодолеят, и физически", разказва той в предаването "Хоризонт до обед".

Георги Беров и Диляна Христова в пещерата Морджа, Турция  Снимка: Личен архив

"Да проникнеш до 1000 метра е много тежка акция, трябва много голям ресурс от хора, участваха над 200 човека от спасяването", допълва спелеологът за конкретната акция, свързана с американския изследовател.

"Участвал съм в учебни операции, но за реална акция – това ми е първата. Най-важните съвети: да си спокоен и да знаеш какво можеш да направиш. Да знаеш, че имаш ръководител и трябва да го слушаш", изтъква още Георги Беров.

"Мен ме привлича спокойствието, че няма други хора. В една пещера, както е дълга експедиция, може да си 5-7-10 дена, няма телефони, няма кой да ти звънне. Това много рядко се намира вече – да останеш сам, с няколко човека", споделя младият пещерен изследовател.

Повече по темата слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Епохата на Водолея - ера на приятелство и разбирателство, на бум от нови открития

Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и словото на Учителя Петър Дънов. И двамата са изкушени от астрологията и имат много познания в..

публикувано на 22.11.24 в 09:01

Проф. Николай Габровски: Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве

Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..

публикувано на 17.11.24 в 07:01

Кончетата и децата със специални потребности: Среща между приятели

От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..

публикувано на 15.11.24 в 15:09
Владимир Темелков

Дигитализират ключови административни услуги в Пловдив

Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги.  С въвеждането на системата ще има..

публикувано на 15.11.24 в 11:01
д-р Людмил Тумбев

В Ловеч откриват дневен стационар за детско–юношеско психично здраве

В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..

публикувано на 15.11.24 в 07:35

Фалшивите петдесетолевки вече са повече от двайсетолевките

Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..

публикувано на 14.11.24 в 09:29

Денят на народните будители беше отбелязан и в Израел

Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..

обновено на 10.11.24 в 13:26