Само усещане ли е, че германците се радикализират?

Проф. Андреас Цик: Доверието в политическата класа пада. Така е не само в Германия, а в цяла Европа

публикувано на 23.09.23 в 11:40 | Интервю

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Интервю на Весела Владкова с проф. Андреас Цик

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Следите, които остави ковид пандемията още не са заличени. Инфлацията е висока. Климатичната криза изисква драстични реформи, а руската война срещу Украйна ни изправя пред много неизвестни за сигурността и енергийното ни бъдеще. Този коктейл от кризи не подминава и здравомислещите хора, онези, които сами се определят като умерени, като привърженици нито на дясната, нито на лявата политика, а на центъра. Девет месеца преди европейските избори несигурността се оказва най-добрият приятел на популистите. Германия е добър пример за това, както сочат резултатите на традиционното изследване на фондация "Фридрих Еберт", които бяха публикувани тази седмица.

Само усещане ли е, че германците се радикализират, обясни проф. Андреас Цик от Университета в Билефелд.

"За съжаление нашето изследване доказва тази тенденция. Ние проведохме представително проучване сред онези германци, които се самоопределят като привърженици на политическия център. Запитахме анкетираните дали подкрепят или отхвърлят 18 послания на крайната десница. Преди две години само 5 процента от запитаните подкрепяха напълно тези послания. Днес те вече са 18 на сто. 16 процента от тях са 18 до 30 годишните в Източна Германия.

Хората, които се самоопределят като привърженици на политическия център, и за чиито гласове се борят всички партии, стават все по-малко. През 2014 година тези хора представляваха около 60 процента от избирателите. Днес те са малко над половината.

- Какво е Вашето обяснение, проф. Цик?

- Живеем в трудни времена, минаваме през няколко кризи. По време на пандемията избуяха конспиративните теории, а с тях и популистите. Привържениците им продължават да вярват в тях. Преди това имахме бежанската криза, която пък укрепи позициите на крайната десница. А сега се борим с висока инфлация. Нашето изследване показва, че няма една причина за възхода на крайната десница, а цяла палитра от причини.

Основният извод е, че доверието в политическата класа пада. Така е не само в Германия, а в цяла Европа. В несигурни времена хората се хващат за националните чувства и националната принадлежност като удавник за сламка. Това се случва в Америка, това е същността на тръмпизма там. Сега вече и в Европа наблюдаваме същия процес.

Наблюдаваме обаче и нови моменти - пандемията извади на показ, колко много хора са самотни. Самотните хора са много по-уязвими за посланията на популистите, отколкото семейният човек. Семейните хора в общи линии са демократи по убеждение. Нашето изследване обаче установи, че дори убедените демократи за първи път в живота си поставят демокрацията като обществен ред под въпрос.

- Усещането е, че в последно време се засилват крайните политически движения. Крайната десница винаги е била шумна, но това не означава автоматично, че увеличава влиянието си. Но в същото време с все по-шумни и екстремни форми на протест изпъква лявото екодвижение "Последно поколение". Можем ли да говорим за по-ясно изразено разделение на обществото, за поляризация, проф. Цик?

- Аз съм много предпазлив, когато говорим за разделение и поляризация на обществото, защото крайната десница и популистите искат да постигнат точно това - разделено и поляризирано общество. Всеки ден те пускат в обръщение нова теза и ние се разкъсваме от спорове. Това внася смут в средите на средната класа. Особено, когато става дума за актуални чувствителни теми, като енергетика и климат.

Ако говорим за екстремните форми на протест на екоорганизациите, за изненада установихме, че всеки трети от запитаните ги подкрепя. В Германия енергийният преход и климатичните промени продължават да се възприемат като огромни предизвикателства пред човечеството. И хората с умерени политически възгледи са силно объркани и разколебани.

В сравнение с предишни проучвания все по-малко хора успяват трезво и рационално да обсъждат и да си изградят мнение по емоционални теми, като енергетика, климат, войната срещу Украйна. Трябва да внимаваме тази емоционалност да не прехвърли границата на разумността, защото според резултатите от нашето изследване, 13 процента от запитаните привърженици на центристката политика приемат насилието за допустимо средство за налагането на дадени решения.

- Ако грубо разделим обществените групи на три - една трета, която подкрепя отвореното общество, една трета, която отрича всичко и всички, остава една трета, които са привърженици на умерените политики на центъра. Не са ли именно това хората, на които политиците би трябвало да обърнат най-много внимание, за да не преминат и те границата към крайно дясното или крайно лявото?

- Това може да стане само с помощта на гражданското общество. Тази една трета, за която говорите, е всъщност разколебаната част от обществото. Това е сивата зона, където настроенията могат да се обърнат от днес за утре в едната или другата посока. До тези хора обаче не се стига с популистки послания, както се опитват някои традиционни партии.

Тази една трета от нашето общество е особено интересна за изследователите, защото преди две години бяхме сигурни, че няма как тези хора да повярват на крайнодясната пропаганда. Тазгодишното изследване обаче ни опроверга. Затова смятам, че трябва да укрепим неправителствения сектор, гражданското общество и особено училищата, които да инвестират още повече в политическата грамотност на подрастващите.

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева