Адам Ясер: За управляващите в Полша Киев е стратегически съперник в Централна и Източна Европа

"Не ни е нужна тази зърнена война", заяви тази седмица украинският външен министър Дмитро Кулеба относно продължаващия спор с един от най-близките съюзници на страната му - западната ѝ съседка Полша. Този спор може и да е показателен за границите на солидарността на полските националисти не само в предизборно време.

След отпадането на европейската, Полша наложи своя забрана върху вноса на украински зърнени продукти. Както и у нас, причината е недоволството на местните земеделци, които се възприемат и като важен за управляващите консерватори от "Право и справедливост" електорат преди наближаващите парламентарни избори на 15 октомври. Украйна сезира Световната търговска организация и това отприщи позабравено враждебен спрямо Киев тон от полските лидери, който напусна житните поля. Премиерът Матеуш Моравецки заяви, че страната му, която от началото на войната има водеща роля във военната подкрепа за Украйна, в момента не предоставя такава помощ на Киев. А правосъдният министър Збигнев Жиобро оповести края на разследването на позабравения инцидент от миналата година, в който отклонила се украинска противовъздушна ракета падна в Полша и уби двама души. От по-крайнодясната полска партия "Конфедерация" поискаха репарации от Украйна, което не е изненадващо за нея, но звучи по-особено, когато прогнозните ѝ резултати преди вота продължават да нарастват.

Кулеба от своя страна продължава да се надява на споразумение с Полша за зърното, но се притеснява, че "предизборните емоции" могат да имат изключително негативни последици за сигурността на двете страни.

• Парламентарните избори в Полша бяха насрочени за 15 октомври

• Спасимир Домарацки: Полша е пред избори и това влияе на дискусията за вноса на украинско зърно

"Право и справедливост" по правило има скептично отношение към Украйна. Заиграва се с историческите спорове между двете страни и разглежда Киев като възможен стратегически съперник в рамките на Централна и Източна Европа. В известен смисъл подкрепата на това полско правителство за Украйна през първата година на войната беше аномалия. Сега просто се връщат към обичайното си поведение. Едната причина за това отклонение беше огромната и спонтанна подкрепа за Украйна в самото полско общество. Стотици хиляди доброволно започнаха да помагат на бягащите от войната, приютиха ги, събираха пари за оръжия и друга помощ за украинската армия. Правителството беше длъжно да последва тази огромна социална реакция на руската агресия.

Управляващите съзряха и възможност да критикуват Германия и Западна Европа за пренебрегването на риска от Русия преди войната. Премиерът Моравецки особено много натякваше как Германия е поставила икономическата си изгода над принципите и морала. Това е забавно, като се има предвид, че в сегашния спор за вноса на зърно правителството на Полша също поставя икономическата изгода над принципната помощ за Украйна. Едновременно с всичко това, управляващите осъзнаваха, че тази помощ отговаря на полските национални интереси. Странното е, че сега правят обратен завой."

Ако е така, то завоят изглежда сложен. Във външната си политика Полша има имиджа на най-големия украински приятел и загрижен съсед. Смятате ли наистина, че спорът около зърнения внос може да разруши тези отношения?

"Ключовият въпрос е какво ще се случи на изборите. Ако "Право и справедливост" спечелят още един мандат, не мисля, че отношенията с Украйна ще се подобряват. Някои от споровете ще затихнат, ще се стигне и до някакъв консенсус за зърното. Но самото възприятие за тази близка и направо братска връзка между двете страни беше преувеличение на международните медии и наблюдатели. Не бива да преувеличаваме и в другата посока. Полша и Украйна ще останат съседи, но смятам, че оттук нататък отношенията ще са, така да се каже, нормални. Ще има двустранни въпроси, като темата за бъдещото украинско членство в Европейския съюз, както и тази за общата отбрана. Полша ще продължи да сътрудничи в рамките на по-широката западна коалиция, подкрепяща Украйна. Но може би ще има по-малко преструвки, че Киев и Варшава ще формират някаква нова общност в рамките на Евросъюза."

• На референдум в Полша: Подкрепяте ли приемането на хиляди нелегални имигранти от Близкия изток и Африка

А какво ще се случи, ако след изборите "Право и справедливост" прибегнат до коалиция с крайнодясната "Конфедерация", в чиито редици са малкото полски политици, които гласно се противопоставят на помощта за Украйна и приемането на бежанци?

"Това със сигурност ще ограничи възможностите на "Право и справедливост" да подкрепя Украйна, както досега. Може да бъде и оправдание за промяна на курса. Но докато Съединените щати продължават да подкрепят Киев, Полша не може да си позволи да рискува отношенията си с Вашингтон. Нещата могат да се променят, ако Доналд Тръмп се върне на власт догодина. Ако той ограничи подкрепата за Украйна, Варшава също може да промени тона си."

Да се върнем на въпроса за зърното. В България отпадането на ембаргото над украинските суровини доведе до протести на земеделци. Такива демонстрации в Полша предизвикаха първоначалната забрана през април. "Право и справедливост" разчита на подкрепата извън големите градове. Всъщност можеха ли изобщо управляващите да си позволят да пуснат украинския внос един месец преди изборите?

"Те изостриха реториката си по темата именно след началото на фермерските протести преди година. По онова време от правителството бяха убедени, че цената на тези суровини на международните пазари ще продължи да се повишава и така успокояваха фермерите. Случи се обратното - цените се сринаха и за да си върнат тези гласове, от април "Право и справедливост" разглеждат публично вноса от Украйна като проблем.

Ако управляващите бяха подготвили работата на коридорите за транзит и самия транспорт (така че да не остават в страната големи количества украинско зърно), и въобще бяха направили опит да предотвратят кризата, сега нямаше да се налагат толкова резки действия. Към момента полските зърнени силози са пълни, тазгодишната реколта стигна до пазара, а цените остават ниски в световен план, като причината за това не е само украинският безмитен износ.

Правителството преувеличава проблема и се опитва да прехвърли вината изцяло върху Украйна, за да се представи като защитник на полската икономика. Земеделието и зърното са важен сектор за страната, но съвсем не доминиращ и основен за икономическия растеж. Но заетите в него са важен дял от електората на управляващите."

• Украйна се договаря с Полша и Словакия относно вноса на украински селкостопански продукти

Всъщност кого подкрепят в момента фермерите и хората извън големите градове? Част от проевропейската опозиция е и Полската народна партия, която е традиционната земеделска партия.

"Не е съвсем ясно. Изглежда, че част от провинциалния електорат се е насочил към крайнодясната "Конфедерация", подкрепата за която се увеличи през лятото. Сега изглежда, че "Право и справедливост" си връщат част от тези гласове. В страната отдавна няма земеделска партия в типичния смисъл и именно "Право и справедливост" изпълнява донякъде тази роля. Народната партия влезе в обединение с дясноцентристката "Полша 2050", която се фокусира предимно върху големите градове. Фермерският вот вероятно ще се подели от управляващите и "Конфедерация".

• Предсрочни парламентарни избори в Словакия

От тази гледна точка по-студеното отношение към Украйна явно се отплаща. Да погледнем за малко към Словакия, където изборите са днес и дългогодишният премиер Роберт Фицо, зареден с антиукраинска реторика, може да се върне на власт. Ако той и неговата партия "Смер" отново оглавят правителство, за още една "Унгария" ли говорим и как това ще промени регионалната картина?

"Има очакване, че ако Роберт Фицо отново стане премиер, което към този момент изобщо не е сигурно, силната подкрепа на Словакия за Украйна ще отслабне. Той е против военната помощ, обвинява Запада за войната и иска нормализация на отношенията с Русия. Както и вие отбелязахте, повтаря позициите на Орбан.

Ако Фицо стане премиер и "Право и справедливост" запази властта си в Полша, може да се получи парадокс, при който някои от централноевропейските партньори на Украйна правят обратен завой по същото време, в което подкрепата за Киев от Западна Европа се увеличава. За мен и колегите ми във "Вишеград инсайт" е итересно да наблюдаваме, че в тази ситуация България и Румъния по-скоро следват западния курс.

В първите месеци на тази година обсъждахме и с вашия главен редактор Войчех Пшибилски една популярна сред анализаторите теза към онзи момент - как заради войната политическата гравитация в Европейския съюз се измества на изток и в следвоенното бъдеще европейска Украйна, Полша, балтийските републики и желаещите да сътрудничат с тях могат да конкурират западните властови центрове. Ситуацията обаче се промени. Украинската контраофанзива до момента има ограничени успехи, включително според американските военни, и краят на войната изглежда все така далеч. Полско-украинското братство излезе преувеличено, заради зърненото ембарго и изборите вече говорим за по-хладно отношение към Украйна в тази част от Европа. Догодина идват избори - както в Евросъюза, така и в Съединените щати. От по-категорични успехи на бойното поле ли ще зависи устойчивата подкрепа за Киев и интеграцията на Украйна в западния свят?

"Наивно е да смятаме, че войната може магически да свърши. Трябва да сме подготвени за по-голяма продължителност. И едновременно с това помощта с военна техника от Европа се изравни с тази от Съединените щати. Европейската финансова помощ за Украйна е два пъти по-голяма от американската. Както от морална гледна точка, така и заради сигурността, мнозинството европейци продължават да подкрепят Украйна. Ако разсъждаваме върху концепцията за стратегическата автономия на Европа и възможността Съединените щати да изтеглят военното си присъствие на континента и да го насочат например към Азия, пред европейците стои въпросът как да възпират руската агресия. При това положение нуждата от подкрепа за Украйна е нещо близко до ума.

Всички дискусии около Украйна, разширяването на Европейския съюз и бъдещата интеграция ще водят дневния ред, независимо от резултата на европейските избори. Ако отношението на Централна Европа цялостно се промени в антиукраинска посока, постигането на консенсус ще е по-трудно. Но не е задължително да се стигне дотам и към момента не можем да гадаем."