Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Цветан Цеков: Да се внасят плодове и зеленчуци в България граничи с абсурд

"Трябва ни революция, обаче ги няма революционерите"

| Интервю
Снимка: Ани Петрова

Българското земеделие трябва да се прави с ум и сърце, за него да се говори откровено и с воля, да се отстранят случайните хора, дошли само заради субсидиите. Това обаче е дълъг процес, който няма да приключи скоро, а дотогава – успешният земеделец се справя ... въпреки държавата. Мнението е на Цветан Цеков, производител на ябълки, един от домакините в деня на отворени врати, с който биопроизводителите отбелязаха европейския ден на биопроизводството.  

"Това е един завод, който обаче няма покрив", добави той, чиято градина е в село Радотина край Ботевград.

Ако за иновации в земеделието у нас се заговори отскоро и голяма част от фермерите все още смятат, че това не ги засяга, тук науката и технологиите на бъдещето са влезли отдавна. От апаратурата, която прогнозира риск от заболяване на дръвчетата, защото ако една ябълка заболее, за останалите вече е късно и затова заразата трябва да се улови във въздуха, през модерния софтуер, който обслужва сортировъчната машина и успява да сортира ултрапрецизно 20 т ябълки дневно, до складовите помещения с определена температура, в които могат да се съхраняват 1500 т ябълки - български ябълки, каквито на пазара у нас не намираме. 

"Не са български, защото темата, която стои пред политиките в българското земеделие, е какво се случи с българското земеделие в предходните програмни периоди, защо не постигнахме ефикасност на този ресурс, който беше предоставен от ЕС и националния бюджет и защо не успяхме да запазим тези традиционни сектори. Изключително много грешки се допуснаха и лобистки интереси в развитието на българското земеделие", обясни Цеков. 

Да се внасят плодове и зеленчуци в България граничи с абсурд, категоричен е Цветан Цеков. Той даде пример:

"Преди 30 години се произвеждаше между 550 и 600 хил. тона българска ябълка. Към момента произвеждаме реално между 40 и 50 хил. тона. При консумация от почти 90-100 хил. тона в държавата, недостигът е 40 до 50 хил. тона, като от тази ябълка не всичката е подходяща за директния пазар. Т.е. ние произвеждаме по-малко от 1/4 или 1/5 от това, което се консумира. Ние не можем да произведем всичко, което е жалко". 

За разлика от много други свои колеги земеделци, Цеков не говори за търговските вериги като за враг номер 1 на българските производители. 

"Моделът е ясен и точен - обединение", категоричен е той. 

И да - само със субсидии проблемите не е решават. Още повече, че винаги ще се намерят хора, които са в бранша не защото искат да произвеждат, а защото има субсидии за усвояване. Цеков призна, че няма как да се отрежат отведнъж усвоителите. Тук е ролята на държавната администрация, която да активира контролните си механизми това да не се случва, смята той.   

"Трябва ни революция, обаче ги няма революционерите", каза в заключение Цеков. 

Целия репортаж чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Д-р Аспарух Илиев: Проблемът с вируса на чикунгуня в Китай е голям, но рискът за Европа е много малък

Проблемът в Китай с вируса на чикунгуня е голям, но рискът за нас, в Европа, е много малък.   В това увери д-р Аспарух Илиев, експерт по безопасност на ваксините, ръководител на лаборатория в Берн. Лек ръст на случаите от Covid-19. Има ли опасност у нас от вируса чикунгуня? Южен Китай преживява най-голямата си епидемична вълна от вируса,..

публикувано на 14.08.25 в 16:55

Около 10 студентски общежития ще бъдат в ремонт в началото на настанителната кампания

Следващата настанителна кампания, особено в София, ще прилича много на предишната. Около 10 блока на различни университета ще бъдат в ремонт.  Това заяви пред БНР Ангел Стойков, председател на Националното представителство на студентските съвети. От 2020 г. датират програмите за ремонт на студентските общежития за около 300 млн. лв...

публикувано на 14.08.25 в 10:54

Идва ли краят на консервната промишленост?

" Консервната промишленост в България може би е пред своя край. Скоро на рафтовете в магазините ще се предлагат кисели краставички от Индия, печени чушки от Македония, компоти от Гърция и конфитюри от Египет".  Предупреждението е на Стойко Кировски - председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. Пред БНР той отбеляза, че..

публикувано на 14.08.25 в 09:42

Изоставени пасища и пожари - защо не използваме животните за превенция?

Всяка година в горещите месеци рисковете от пожарите са факт. Всички високи треви и изсъхнали ниски храсти представляват перфектната среда за разпалване на пожари , които могат да излязат извън контрол. Липсва политика за превенция на пожарите чрез пашуване на животни в определени зони. Това заяви пред БНР адвокат Емилия Тончева, която..

публикувано на 14.08.25 в 08:24

Лагард публикува изображение на българската монета от 1 евро

Гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард публикува изображение на едно евро с българска национална страна в профила си в социалните мрежи.  В публикацията Лагард казва, че остава още малко, докато видим в обращение тези евромонети и оценява високо решението на БНБ да запази образите на настоящите стотинки върху евровите монети...

публикувано на 13.08.25 в 18:08

"Алфа Рисърч": Повишава се процентът на българите, подкрепящи влизането в еврозоната

49,2 на сто от българите подкрепят влизането в еврозоната, което е ръст спрямо предишното проучване, обяви директорът на "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова в Министерския съвет. Неподкрепящите въвеждането на единната валута, са 45,8%.  При бизнеса процентът на подкрепа е 66 на сто, като според Димитрова вече хората оценяват позитивно..

публикувано на 13.08.25 в 14:32

Румен Радев, АИКБ: Промените в образователните програми за гимназия са добра стъпка

Промените в образователните програми за гимназия са добра първа стъпка към решаването на проблема с недостига на квалифицирана работна сила в редица сектори, но дефицитите в образованието се преодоляват с години.  Така от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) коментират решението за повече часове по природни науки, математика,..

публикувано на 13.08.25 в 14:19