Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Когато дракон срещнал нимфа край Атрани…

Две български русалки и една италианска легенда за огън и вода

Снимка: Michele Abbagnara

Как се родили сирените от Атрани, дъщери на дракон и нимфи? Културната асоциация KORAKORA пресъздаде митичната история за русалките по Амалфийското крайбрежие със спектакъл, съчетал огъня и водата.

Режисьорът Алесандро Д'Аурия казва: "Независимо дали сте дете или възрастен, не можете да спрете да вярвате, че русалките съществуват". 20-те момичета, направили чудото възможно, са от цял свят – Австралия, Великобритания, Испания, Гърция, Франция, Белгия и… България.


Петя Петкова, основателка на първото българско училище за русалки...

На училище за русалки


...и Мария Йорданова, националната ни рекордьорка в свободното гмуркане при жените, са българските сирени в шарената, буквално и преносно, русалска компания.


"Беше приказно. Фойерверки над водата, във водата – плуващи русалки, осветени от прожектори, изрисувани. Драконът беше 20-метрова конструкция, слезе на брега по главната улица на градчето, имаше огнено шоу, излязоха морските нимфи от отбора по синхронно плуване, направиха красиво съчетание, след това се присъединихме и ние", спомня си развълнуваната Петя, споделяйки със слушателите на "Изотопия".


"Единият от моментите, които са ми останали най-силно: в 10.30 ч. вечерта беше представлението и хората виждаха само това, което е осветено във водата от прожекторите. Всичко останало е тъмница. Ние стоим малко по-встрани, скрити зад лодките. Бях от първите, които трябваше да доплуват, и съм се хванала за една от лодките, където се държат всички. Обръщаш се и виждаш 20 русалки, скрити, дебнат и гледат представлението на хората. Беше сюрреалистичен момент."

Така Петя и Мария изживяват приказката на Андерсен.


И за двете шоуто минава на един дъх, въпреки дългите репетиции в студената вода. Премръзнали, посинели от студ под опашките, но щастливи, че изживяват детската си мечта, при това – пред 1500 зрители.

"В този момент бяхме русалки. Не бяхме ние си, бяхме дъщерите на нимфите и дракона, които се крият и чакат техния момент да се появят", казва и Мария, която активно преследва отколешни желания, за да ги направи реалност.


Въпреки че не вярват в случайностите, точно така попадат на информацията, че техният кумир Хана Фрейзър, първата професионална русалка в света, ще има мастър клас в Атрани.

Кандидатстват и са избрани за елитната русалска група от едва 20 момичета от целия свят.

Атрани е повече от подходящ мизансцен за подводна приказка. Средновековното морско градче е едно от най-малките в Европа и сред най-гъсто населените в Италия. На около 50 километра северозападно от Неапол, сгушено до много по-популярното Амалфи.


От Пунта Ликозия до Пунта Кампанела – Амалфийското крайбрежие е скалисто и стръмно, но живописно – с традиционна архитектура и вдъхновяващи гледки. Привлича творци като Макс Ешер и туристи. Част е от Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Привлича и нашите сирени, готови да разкрият стара тайна.

"Местна легенда разказва, че в миналото, когато Слънцето е властвало над всички елементи, Драконът слиза от планината, защото иска да защити хората и да обедини силата на огъня със силата на водата. Драконът среща морската нимфа и се раждат русалките", обяснява Петя.


Да бъдат професионални русалки и двете научават благодарение не на дебелите книги с приказки, а от социалните мрежи, къде малко по малко се оформя настоящата русалска общност. Най-активни са русалките от САЩ, индустрията там е за над половин милиард долара.

Повече за съвременните професионални русалки разказва и поредицата на Netflix Merpeople, документален минисериал, чиято премиера бе на 23 май. В него русалките са всякакви – слаби, пълни, с различен цвят на кожата. Има русалка, която се възстановява от зависимост, друга основава Срещата на афрорусалките. Във филма са включени и русали или тритони, тоест мъже, които работят професията, както и производители на опашки.

"В проекта участват хората, които от години следим в социалните мрежи. Хана се появява, Ерик Дюшарм, който е един от най-големите и най-популярни производители на русалски опашки", обяснява Мария, която е доволна, че страстта ѝ към русалството е световно споделена. "Не сме единствените, които имаме тази леко шантава идея в главата си, всъщност има доста хора, които в някакъв момент са си мечтали да бъдат русалки или са впечатлени от това митично създание."


С Петя обаче срещат и трудностите в професионалното поприще на русалка. По-хубавите текстилни опашки са скъпи и рядкост в Европа. 90 на 100 се правят на ръка от специфични материали, силикони, подходящи за средата, естествени миди и морски звезди. Моноплавниците, с които се плува под водата, също не са евтини.

За Петя да си русалка е изкуство – от ръчно рисуваните, но реалистични опашки до техниките на плуване под вода и хореографията. От спорта обаче русалките заемат тренировките и дисциплината:

"Плуваш с отворени очи, бавно, грациозно, с плавни движения, докато ти влиза вода в очите, носа, ушите, пари ти на окото от хлорираната вода или от солената. И в двата случая не е много комфортно. Изисква усилие да се движиш с опашката. Но с тренировки е начинът да накараш това да изглежда толкова лесно и ефирно и в крайна сметка толкова естествено", разказва Петя.


Усилията в тренировките могат да направят русалката не просто професионалист, а спортист с постижения.

Мария поставя българския рекорд в свободното гмуркане за жени през март. И той има много общо със страстта ѝ да бъде истински морско същество: "Когато започнах да следя всички тези инфлуенсъри, ми направи впечатление, че са доста умели да стоят под водата доста време, да слизат на по 10, 15, 20 метра."

Така Мария открива предизвикателния тих свят на гмуркането без кислород. "Просто се влюбих в идеята да съм толкова свободна под водата."

Свободното гмуркане има различни дисциплини. Веднъж можете да измерите колко издържа състезателят под вода в статично положение. Засега времето на Мария е 3 минути и 5 секунди. Втори показател, който се следи, е дълбочината, на която се гмурка без кислород. Тук време не се измерва. Мария се е гмуркала на 34 метра дълбочина в Гърция, където условията са подходящи за тренировки.

На трето място са дисциплините в басейн: колко метра може да плува човек на един дъх. Мария постига рекорда за България със 114 метра. Готви се около месец. Целта ѝ не е да стане най-добра, а да тренира. Световните рекорди са по-амбициозни, но и поставени след много повече тренировки.


Има още един важен компонент на успеха, пък и на удоволствието от свободното гмуркане. "Това е 80% психологически спорт, изключително тежък за психиката на човек, тъй като вървиш срещу най-основния си инстинкт – да си поемеш въздух, и тялото ти се опитва да сигнализира по всякакъв начин, че това не е ок. Много лесно можеш да претренираш и да намразиш спорта, ако не внимаваш с тренировките", споделя Мария.

Точно на подводна тренировка, която не върви по вода, тя слага русалската опашка, за да се разсее. Оттогава очите ѝ светят, когато разказва как е станала русалка, потвърждава Петя.

Това е и в основата на училището за русалки – хората да се забавляват, да се приемат такива, каквито са, да преодолеят страха си от водата, ако го имат, или просто да изживеят фантазията си, защото и Петя, и Мария вярват, че има хора амфибии, на които по-лесно се отдава да бъдат под вода.


Като истинска русалка, каквато играе Дарил Хана във филма "Плясък" от 1984 г. Преди 4 десетилетия 9-годишната австралийка Хана Фрейзър го гледа и решава да си направи опашка. Ползва каквото намери. Втората опашка също не е нещо особено – от пластмаса, бумеранг, плавници и две закачалки с много лепило във вътрешността. Но е по-дълга и ѝ помага да сбъдне детската си мечта.


"Не мога да си обясня откъде идва това, но винаги съм си мечтала да съм под водата, да мога да се движа под водата свободно. Може би съм го наследила от дядо ми. Той беше грък. Много пъти ми е разказвал как е влизал и се е гмуркал за миди, рапани. С часове е седял във водата", спомня си Мария.

Дядо ѝ живял в Солун. През 40-те години на миналия век семейството му мигрира към България. Сестрата на Мария също има физическите данни да спортува под вода, но няма интерес. "Тук вече идва собствената мотивация, защо искаш да го правиш, защо ти харесва. За мен няма по-прекрасно нещо от водата, защото под водата е последното тихо място на света."


Много световен шум обаче вдигна най-актуалната Малка русалка на Disney, която фенове и критици не оставиха на мира в открито море. Само три дни след премиерата на документалната поредица на Netflix излезе игралният фентъзи мюзикъл "Малката русалка" – римейк на класическата анимация от 1989 г. Ариел е изиграна от чернокожата актриса и певица Хали Бейли. Мнозина определиха изпълнението ѝ като най-доброто в новия филм, но преди премиерата изборът ѝ предизвика сериозна полемика. С историята за Хали обаче изплува много важен въпрос – какви "трябва" да са русалките и има ли стигма?


"Като дете на 90-те, израснало с това филмче, имам представата за Ариел от него, но така и не разбрах какъв толкова беше проблемът с избора на актрисата. Пя феноменално, игра разкошно, перфектно се вписа в ролята и най-важното – всички тези коментари ги направиха възрастните. На децата им е все тая, изобщо не ги интересува дали русалката е с жълта, бяла, кафява кожа. Те виждат русалката, виждат приказката и това е най-прекрасното. В края на краищата това е детски филм, който е направен по приказка. Това е сюрреалистичен образ. Нямаме научни доказателства с каква кожа са русалките, може би са сини, няма как да знаем", разпалено коментира Петя и продължава:

"Това не можем да го усетим в България. Ние си имаме съвсем различни културни и социални проблеми, но в световен мащаб все повече виждаме какво значение има, когато нещо е достъпно за всички. (...) Когато правиш нещо, което ти носи удоволствие, сбъдва мечта, носи радост и очевидно не вреди на никой друг, не разбирам защо трябва да има ограничения."


Уточнението тук е, че все пак трябва да сте над 6-годишна възраст и да можете да плувате. Иначе нищо друго наистина няма значение. А психологическият ефект върху хората е осезаем: "Както каза и Мария – спираш да мислиш за всичко друго и просто се наслаждаваш на момента, по естествен начин преодоляваш вътрешни бариери, страхове или притеснения. Това е реалната суперсила да плуваш като русалка."


За пътя към оформянето на крехка, но жизнена българска русалска общност, за рекордите и мечтите – чуйте цялото интервю със суперрусалките Петя Петкова и Мария Йорданова.

Снимки: Michele Abbagnara, личен архив на Петя Петкова и Мария Йорданова

По публикацията работи: Лора Търколева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Към този момент е лека джунгла." Защо изоставиха крепост над Габрово?

Габровци алармират с тревога, че останките от историческата крепост "Градище" над града – предпочитано място за разходка на местните хора и гости на града, продължават да се рушат. На мястото на някогашното укрепено селище, културна ценност от местно значение , сега избуява висока растителност, а зидовете, поддали под напора на времето, са..

публикувано на 14.05.24 в 09:45

Екопътеката край Царевец крие любопитни истории

Ще се разходим по един атрактивен маршрут с живописна природа и любопитна история. Това е екопътеката до скалните рисунки в мездренското село Царевец. Графитите в пещерите във варовиковия венец край селото са множество надписи и изображения, издълбани върху камъка между 16 и 19 век. Те са интересно историческо свидетелство, което все още не е..

публикувано на 12.05.24 в 08:40

Легенда за българска принцеса обяснява появата на червените божури в Източните Родопи

Легенда за българска принцеса обяснява появата на червените божури в Източните Родопи. Според преданията, девойката е водила съпротивата на местните хора при завладяването на планината от османските турци и от кръвта й са израснали красивите пролетни цветя. Момичето е описвано с дълга руса коса и бяла роба, което води бял кон или държи меч. И до днес..

публикувано на 12.05.24 в 05:30

Изрисуват електрически табла в Монтана

Електрическите табла в градската градина на Монтана придобиват нов вид. Върху тях вече няма да има листчета с всевъзможни оферти за работа и извършване на услуги, защото са се превърнали в картини. Нова визия им дава художничката Лилия Захаринова. "Непрекъснато се борехме с премахването на всевъзможни обяви по електрическите табла, както й да ги..

публикувано на 09.05.24 в 11:35
Клиниката по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ Царица Йоанна - ИСУЛ

Отваря обновеният пансион на Детската онкохематология в ИСУЛ

Предстои отново да заработи ремонтираният пансион към Детската онкохематология в болница "Царица Йоанна – ИСУЛ". Това съобщи в интервю за БНР клиничният психолог Ивайла Георгиева. "Всички сме особено щастливи, че нещата напредват и се развиват. Дом-пансионатът скоро ще отвори врати . Очакваме съвсем скоро той отново да посрещне..

публикувано на 09.05.24 в 10:31
Кристиян Куртев

15 годишният Кристиян Куртев е гост в рубриката "Америка - илюзии и реалности"

В този епизод на рубриката “Америка- илюзии и реалности” гост е 15 годишният Кристиян Куртев. Едно от онези умни и талантливи деца, които от 90-те години насам успешно изпреварват американските със знанията и възпитанието си и се превръщат не в богатство на своята родина , а в интелектуалното богатство на Америка! "Баба и дядо - те ми..

публикувано на 08.05.24 в 10:18

Воистина велики идеи, хора и случки по Великден

Но може ли Великден да бъде безверие? Утрото на Възкресение, 1880-а . Ловешката църква "Успение Богородично", в която служи поп Кръстю Никифоров, е празна. Виното, Христовата кръв, и хлябът, Христовата плът, няма на кого да бъдат раздадени. Слухът, че именно поп Кръстьо е предал Левски, отпраща миряните в друга църква. Без значение..

публикувано на 06.05.24 в 17:57