Защо Финландия се нуждае от членството в НАТО?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Марта Младенова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Финландия промени мнението си за една нощ – така в най-новата страна – членка на НАТО определят решението на Хелзинки след дълги години неутралитет да се присъедини към Северноатлантическия пакт. Финландия, една от най-модерните и богати държави в Европейския съюз, поддържа много високо ниво на бойна готовност, а военната служба е въпрос на чест за всеки мъж. Съседството с Русия и историческите връзки обаче правят войната на Кремъл срещу Украйна една от водещите теми във Финландия и за разлика от повечето страни, фокусът не е изместен върху събитията в ивицата Газа. 

Няколко месеца след присъединяването на Финландия към НАТО, страната вече е обект и на първата голяма провокация. Точно във водите между нея и Естония бе прекъснат газопровод и голям телекомуникационен кабел. Макар властите все още да се въздържат да посочат руския кораб, минаващ по времето на инцидента в тези води, като отговорен за инцидента, все пак го определят като „саботаж“. Анализаторите са доста по-ясни в посланието си – Русия тества как ще постъпи най-новата страна – членка на Пакта, която толкова дълги години отказваше да се присъедини.

"От военна гледна точка Финландия си сътрудничи с НАТО от 90-те години, но от 2014 година процесът по привеждане на финландската армия със стандартите на Алианса наистина се ускори. Страната ни започна много двустранни сътрудничества със Съединените щати, Обединеното кралство и на регионално ниво – с Швеция и Норвегия. Идеята зад всичко това беше, че когато настъпи моментът да се присъединим, ще се напълно готови. Не искахме да минаваме през този дълъг процес, в който трябва да се изпълнят поредица от дейности. Поне от наша гледна точка бяхме готови да се присъединим веднага", коментира Мина Оландер, експерт във Финландския институт за международни отношения. 

Препратката към 2014 година е ясна – незаконното анексиране на Крим, но всъщност – настроенията във Финландия към присъединяване към НАТО преминават през различен етап. Във времето на горещи конфликти в Ирак и Афганистан финландците гледат скептично към военния съюз и се концентрират върху задълбочаването на връзките си с Европейския съюз. С навлизането на новото хилядолетие настроенията започват да се променят, както и поведението – вече няма страх да се назове името на най-опасния враг на страната.

"През 2007 година тогавашният министър на отбраната на Финландия беше във Вашингтон и по време на реч в американската столица заяви, че предвид географската позиция на държавата, пред нея има три опасности за сигурността. Това са Русия, Русия и отново Русия. Това предизвика скандал във Финландия, не защото някой се съмнява в правотата на анализа му, а защото не беше прието толкова открито да се изрича, че най-голямата заплаха за нас идва от Русия.

Външният ни министър по време на конференция на посланиците, проведена през август миналата година в Хелзинки, повиши нивото на заплаха от „три пъти Русия“ на „пет пъти Русия“. Той описа пет възможни начина, по които Русия заплашва страната ни. Това промени изцяло ситуацията. Премиерът също го каза, че сега можем да говорим свободно за заплахата, която тази държава представлява за нас. Напълно е ясно, че с добрите междусъседски отношения е приключено", поне в краткосрочен и средносрочен план, коментира Мина Оландер и допълва още един ключов фактор:

"Важно е също така да отбележа и външните фактори. Президентството на Тръмп в Съединените щати между първата и втората инвазия в Украйна беше факт. Тогава не беше съвсем подходящ момента да кандидатстваме за членство в НАТО. Сега обаче имаме пълната подкрепа на Белия дом и ситуацията е съвсем ясна от тази гледна точка. Много финландци, които имат военна подготовка, са доброволци и се бият на страната на Украйна след пълномащабната военна агресия на Русия от миналата година. От тяхна гледна точка това, което преживява Украйна, е познато явление.

Това е пълно повторение на нашия собствен опит от Втората световна война, когато Русия ни нападна два пъти – през Зимната война и Войната – продължение. В Зимната война ситуацията е била абсолютно съпоставима с тази в Украйна миналата година. Съветският съюз е бил убеден, че ще превземе Хелзинки за две седмици. Искали са да премахнат редовното правителство и да поставят марионетно управление в Хелзинки. Дори вече е имало подготовка за победен парад във финландската столица.

Пропагандата тогава е била много сходна с тази, която чуваме в момента от руска страна за Украйна. Тогава дори външният министър на Русия Молотов е казал по радиото, че Съветският съюз не бомбардира Финландия, а пуска кошници с хранителни продукти за бедното и страдащо население на съседната държава. Така се ражда и коктейлът „Молотов“. Финландците са хвърляли бутилки със запалително вещество и са казвали, че това идва като напитка към хвърлените „кошници с храна“. Името му идва от фамилията на тогавашния външен министър на Съветския съюз".

Експертите признават, че дългите години, в които Финландия не пристъпва към членство в НАТО, са били надценяване на собствените им военни възможности, макар и да имат много добре подготвена армия. Нещо повече – в агенцията, която се занимава с военновременни запаси, непрекъснато доразвиват различни сценарии за действие в критични ситуации – било природни бедствия, било пандемия или прекъсване на ключови доставки. Хибридните атаки и дезинформацията се изследват като част от военната машина на Кремъл. От миналата година настъпва една много голяма промяна.

"Ние мислим, че сме сравнително добре подготвени. Трябва обаче да отбележа, че няма държава, която е достатъчно добре подготвена. Това е постоянна надпревара и не можем да си позволим нито секунда почивка. Попитахте ме кой е най-лошият сценарий, за който се подготвяме. Отговорът е – война", обясни Анти Силампя, представител на Агенцията за военновременни запаси и отговори при кризи.