Стара Загора - първата у нас водородна долина?

публикувано на 17.10.23 в 11:26 | Интервю

Анкета на Десислава Крачолова и интервю на Валерия Николова с проф. Дария Владикова и Петко Ковачев за предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ще бъде ли Стара Загора първата у нас водородна долина и какво стои зад тези амбиции? Хората от старозагорско посрещат темата с голям скептицизъм и недоверие. Много от тях не разбират как това ще е по-ефективно от въглищните централи, а други се страхуват, че нуждата от водни ресурси ще затрудни водоснабдяването в региона и няма да доведе до търсения екологичен ефект. Темата за възможностите за трансформация на въглищния регион около комплекса "Марица изток" коментираха в предаването "Хоризонт до обед" проф. Дария Владикова и Петко Ковачев.

Проф. Дария Владикова - председател на българската асоциация "Водород, горивни клетки и съхранение на енергия" и ръководител на направление "Водородни технологии и енергийни системи" в Институт за устойчив преход и развитие към Тракийския университет, заяви пред БНР, че е обезпокоена от мнението на гражданите, защото то не отговаря на реалностите. Тя смята, че именно хората са тези, които трябва да взимат решенията, но те трябва да са и добре осведомени.

"Водородът представлява един ограничен склад на възобновяема енергия и той е важна суровина за индустрията. България произвежда 5% от водорода, който се използва в ЕС за индустрията".

По думите й при проекта за водородна долина е имало голяма конкуренция. ЕС отпусна 200 млн. евро за построяването на водородни долини, подчерта проф. Владикова.

"На първия конкурс се борихме 8 проекта. Това е първият проект в бившата източна част на Европа и у нас сега гледат като на експеримент дали ще се справим".

"Проектът е в Стара Загора. В града ние ще произвеждаме 200 тона годишно водород, което означава 600 кг. водород на ден. 10 литра вода за 1 кг. водоров, т.е. за един ден ще ни трябват 6 кубика. Едно четиричленно семейство дневно изразходва 1 кубик. Значи ние ще имаме дневен разход, равностоен на разхода на вода на 6 четиричленни семейства", обясни тя във връзка с притесненията на хората и отбеляза, че в момента ТЕЦ-ът използва много повече вода.

Проф. Владикова бе категорична, че проектът няма да замени "Мариците". Според нея обаче може да промени енергийната картина в старозагорския регион.

"Това не значи, че ТЕЦ-овете ще бъдат затворени до 0, ще има постепенно намаляване. Една такава долина се гради също постепенно".

Тя подчерта, че този проект ще създаде 7000 нови работни места.

Според изпълнителния директор на Института за зелена политика Петко Ковачев, проектът за водородна долина е една много добра визия и идея за комплекса, но е много далече от реализацията му сега.

"Дали ние не се опитваме в момента да се снабдим с един космически завод за ракети в пустинята? България, както и всички останали страни, са в много начален етап на такива мащабни проекти".

Според него са необходими серия от действия от държава, инвеститори и общество.

Той приветства предвидените хиляди нови работни места, но попита:

"Имаме ли подготвени инженерни кадри, работници, проектанти, целия необходим персонал, които да се включат към този проект, или тепърва ще трябва такова обучение? Според хората, с които съм говорил не само в България - това е нещо, което предстои".

Ние нямаме в световен мащаб борсова цена на водорода, в същото време проектът е силно ориентиран към износ, коментира Ковачев и попита също: "Кой би инвестирал в проект, за който не може да се направи финалната инвестиционна оценка?".

Той призова хората зад този проект да дадат повече публичност. Водородът е част от бъдещия зелен микс и не е добре той да започва с недобра информираност и съпротива, смята експертът.

По думите му районът е избран заради "Марици"-ите. Той посъветва ТЕЦ-овете да не се включват в проекта. Но препоръча хората, които работят там, отсега да се обучават. Според него технологиите, които трябва да преминат първи на водород, са в тежката индустрия.

Според него имаме много лоша политика на управление на водите:

"Няколко институции дърпат водите към себе си, което е много лоша практика. Докато тя не се реши, всички проекти за водород ще имат този проблем. Очакваните климатични промени също не допринасят за намаляване на напрежението сред хората. Водата трябва да е първо за нуждите на хората, след това за екологичните нужди, след това за земеделие и изхранване и чак след това за всички останали".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева