Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

България - на опашката в модерното лечение на инсулта, начело в световната класация по смъртност

| Репортаж
Илюстрация: Алами/Ройтерс

На опашката по модерно лечение на инсулти и начело на световната класация по смъртност от това заболяване – в такава ситуация продължава да бъде България и към момента.

Причините и възможните решения ще бъдат обсъдени на първия у нас конгрес на Националното дружество по инсулт, който се открива днес.

Друг проблем е липсата на адекватна грижа за пациентите след излизане от болница и натоварването на семейството с разходи за рехабилитация и социализация, разказва Дорина Добрева, председател на Асоциацията за инсулт и афазия.

Линейката и парамедиците трябва да знаят къде е най-близкото звено за лечение на инсулт и да насочват болния, казва Добрева, чиято майка получава инсулт през 2016-а година.  

В болниците идва другото предизвикателство – прилагането на адекватно и съвременно лечение. Такова има за исхемичния инсулт – по-разпространения вид, при който съсирек запушва кръвоносен съд в мозъка.

От 132 неврологични отделения у нас обаче само в 40 се използва едната от модерните процедури – тромболизата, разказва доц. Росен Калпачки, началник на клиниката по неврология в университетската болница "Света Анна", където се намира най-големият център за лечение на инсулти у нас. 

"Това е буквално революционно лечение – не допускаш инсултът да стане голям, намаляват в пъти инвалидността на пациента и броят на хората, които си тръгват с неврологичен дефицит. От 100 инсулта в България само два получават модерно лечение", коментира доц. Калпачки.

Всяка година 45 хиляди българи получават инсулт, над 10 процента от тях не оживяват. За останалите пътят след болничното лечение е пълен с трудности за близките, изтъква Дорина Добрева. 

"Много често близките получават или труп, или човек, който е абсолютно безпомощен. Цялото семейство се блокира и започва стресов период."

Ако острата фаза на инсулта се лекува правилно, пациентът може да излезе от болницата на собствен ход след третия ден, но може да има нужда от долекуване, обяснява доц. Калпачки.

У нас долекуване се предлага в някои болници и в хосписи. Прекъсва връзката с неговите близки, не се предоставя никаква информация, твърди обаче Дорина Добрева.

Според нея има индикации, че в България могат да се създадат болници за долекуване с обучени екипи специалисти, които да обгрижват такива пациенти. В противен случай при семействата, които не могат да си позволят рехабилитатор, човек е обречен. 

"Хората, които получават инсулт, са все повече млади, работоспособни. Такъв млад човек, освен че излиза извън строя и не може да бъде правилно възстановен, започва да тежи на семейството си, остава на произвола на съдбата."

Въпреки че страната ни все още няма национален план за борба с инсулта, има подписана декларация за приемане на европейския план. С поглед към бъдещето, когато у нас би могло да се осигури комплексна грижа за хората с инсулт, Дорина Добрева очертава необходимостта от изграждане на дневни центрове, в които те да се занимават с арт и музикотерапия, и да получават психологическа подкрепа, за да възстановят работата на мозъка и да имат пълноценен живот, доколкото е възможно.  

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Весела Чернева

Весела Чернева: Европейците все повече разбират, че войната в Украйна е за Европа

" Европейците все повече разбират, че това е една война за Европа, една война, в която Европа трябва да спечели, а не просто да не оставят Украйна да загуби ".  Това заяви пред БНР Весела Чернева - зам.-директор на Европейския съвет за външна политика.  "Фрагментирането на Запада е голям въпрос. За пълно фрагментиране не може да става дума на..

публикувано на 21.06.25 в 12:11
Йордан Божилов

Йордан Божилов: Иран има интерес от война на изтощението

На този етап Израел има само тактическо предимство. Говорим обаче за стратегическа дълбочина на една държава - във военния компонент трябва да се включат и други измерения:  численост на населението, брой войски – тук Иран има превъзходство. Израел има стратегически съюзници, готови да помогнат. Иран остана без съюзници – дори Русия говори..

публикувано на 21.06.25 в 10:00

Змиеловецът Владо Русев предупреди: Змиите често се пренасят с багаж!

Нашите водни змии не само че не са отровни, но и не хапят. Това увери пред БНР общинският змиеловец  Владо Русев. Той работи за община Харманли и се отзовава на такива сигнали.  Той подчерта, че често змии се пренасят с багаж, когато хората се прибират от друго място - от село или риболов например.    По думите му змиите по принцип излизат..

публикувано на 20.06.25 в 19:21

Добромир Бориславов: Голямо предизвикателство ще е да се хване избягалият хищник

Ще бъде доста сериозно предизвикателство да бъде открито такова животно. Това заяви пред БНР директорът на столичния зоопарк Добромир Бориславов, след като днес от полицията съобщиха, че хищник от семейство котки – пума, пантера или ягуар, се издирва в Шуменското плато. Местността остава блокирана, като полицаи следят за това там да не се..

публикувано на 20.06.25 в 18:21
Разрушената сграда на иранската държавна телевизия (IRIB) в Техеран, пострадала от израелски ракетен удар, 19.06.2025 г.

Проф. Йозден Октав: Конфликтът между Иран и Израел ще се отрази на войната между Русия и Украйна

Войната между Иран и Израел вече надхвърля границите на Близкия изток и може да се отрази дори на конфликта между Русия и Украйна. Това заяви в интервю за БНР професор Йозден Зейнеп Октав, специалист по международни отношения и член на комитета по сигурност и външна политика към президентството на Турция. Още за позицията на Анкара и за това дали..

публикувано на 20.06.25 в 08:30

По-високите автомобили са по-опасни за пешеходците, сочи изследване

По-високите автомобили са по-опасни за пешеходците, особено за децата. Това сочат данните на ново проучване, което обхваща ЕС, Великобритания и Норвегия и е първото, което анализира височината на капаците на автомобилите.  В последните 10 години автомобилните производители залагат много агресивно на кампании за промоция на все по-високи..

публикувано на 18.06.25 в 11:13
Богомил Николов и Григор Сарийски

Богомил Николов и Григор Сарийски: Еврозоната - черно и бяло или черно на бяло?

" Осем държави минаха вече пътя на влизането в еврозоната , като се започне от Словения през 2007 - 2008 г., след първата вълна на присъединяване, с известни нюанси на съмнение и недоверие, на страх, като най-близо до нашата картина бяха трите прибалтийски републики - Литва, Латвия и Естония. Най-ниска подкрепа за еврото тогава беше в Естония - 37..

публикувано на 18.06.25 в 09:16