"За мен е от голямо значение да разкажа какво се случи, за да чуе светът и да не стават такива неща никога повече. Тежко ми е да го преживявам пак, но тази кауза е важна".
Това сподели пред БНР 24-годишният Томер Задик от болничната си стая в Тел Авив - ранен и оцелял по чудо по време на щурма на "Хамас" в Южен Израел на 7 октомври.
Томер е бил на музикалния фестивал в пустинята Негев, на по-малко от 5 километра от Газа, където терористите са избили повече от 260 души.
Всичко започна в 6.30 часа. С най-добрия ми приятел бяхме на партито и чухме сирените за надвиснала опасност. Решихме вместо да търсим къде да се скрием, да се качим на колата и да се приберем у дома. Така и направихме. Имаше две възможности - да тръгнем надясно към Тел Авив или наляво - още по на юг. Завихме наляво, но само след минута или две видяхме, че другите шофьори обръщат колите в обратната посока. Предупредиха ни да не продължаваме, защото насреща идват терористи.
Затова и аз обърнах и потеглих бързо в обратната посока. Четири-пет минути по-късно обаче попаднахме в засада. Четирима терористи започнаха да стрелят срещу нас. Аз инстинктивно отклоних колата и тогава в дясната ми ръка попадна куршум. Хванах волана само с неудобната ми лява ръка и натиснах газта, за да се махнем от там.
След около две минути обаче колата просто спря да работи. Улучена беше с множество куршуми - сториха ми се милион. Слязохме и се насочихме към временния медицински пункт на мястото, където преди това беше фестивалът. Там ме превързаха и успях да се обадя на майка ми да й кажа, че съм добре. Малко след това обаче някой извика: "Бягайте, бягайте!" Тичах колкото мога по-бързо, стискайки ранената си ръка. По-късно разбрах, че добре съм направил, защото терористите са хвърлили граната в медицинския пункт.
През следващия близо час се придвижвахме от едно прикритие към друго. Останахме зад едни храсти около 30 минути. Тогава други израелци минаха покрай нас и ни предупредиха, че терористите вече са близо. Към този момент вече усещах нетърпима болка в ръката - освен простреляна, тя беше и счупена. Опитвах се да не мисля за това - притисках я към тялото си и правех всичко възможно да се фокусирам върху бягането от насилието. Достигнахме до едни дървета. Там паднах и останах сам.
40 минути бях сам. И всичко, което чувах, бяха викове на арабски, експлозии и изстрели. Телефонът ми обаче беше още с мен и за да не ме чуят, започнах да си пиша с баща ми. Той ме посъветва при първа възможност да се опитам да се присъединя към някоя група израелци. "Колкото по-голяма, толкова по-добре", ми каза той - "защото, когато пристигнат да ви спасяват, ще търсят групи, а не самотни бегълци."
След още 40 минути вече не се чуваше арабска реч. Други гласове се чуваха, но доста по-отдалеч. Тогава се осмелих да изляза от прикритието си и започнах да се придвижвам от едно дърво до друго. И така след около 300 метра стигнах до група от около 40 цивилни, двама полицаи и двама войници. Малко повече от час чакахме, като през повечето време се стреляше в нашата посока. Но накрая дойде подкрепление и бях евакуиран".
От момента, в който Томер е бил прострелян, до евакуирането му са минали около 5 часа. Когато го попитах дали впоследствие си е дал сметка какво е доминирало у него - страхът или инстинктът за самосъхранение, той ми отговори, че не е имал време да се страхува и че е мислил само, че трябва да оцелее. Само на десетина метра са били от него онези, които са го простреляли. Невероятен късмет е имал, че е останал жив. След като го върнах към това ужасно преживяване, се поинтересувах дали се е питал как е възможно варварството, което много от нас видяха на споделени в социалните мрежи видео клипове?
"Да. И се радвам, че ме попитахте, защото искам да кажа нещо, което е много важно за мен. Разказах ви всичко това, не защото искам светът да слуша как съм бягал и съм се спасил. Сигурно е интересно, но не това е най-важното.
Най-важен е ужасът от това, което направиха с нас. Хората говорят за конфликта между Израел и Палестина, за територии и т.н. Но случилото се в събота - 7 октомври - няма нищо общо с това. Аз не съм войник. Не бях въоръжен. Просто човек, който беше отишъл на парти да потанцува.
А какво направиха тези хора! Взривиха повече от 40 бебета, стреляха срещу деца, изнасилваха жени... Нищо общо няма това с Палестина, нито с конфликта. Това бяха хора с мисия да избият всички евреи, които видят. Методите и мисленето им са същите като на нацистите през Втората световна война. Не зная дали сте успели да видите снимки и да чуете разкази за случилото се там, но то не беше човешко".
Кажете ми честно гневен ли сте? И гневен ли сте дотолкова, че да искате да наранявате палестинци след случилото се на 7 октомври?
Аз ясно разграничавам "Хамас" от народа на Палестина. Много отчетлива е разликата - за мен, а и въобще за всички евреи. Не търся мъст! Не гневът е движещата сила в живота ми. Всичко, което искам - дори и сега, след като бях прострелян - е мир. Да живея живота си без страх и в безопасност. Да съжителстваме и да не нараняваме никого. Но, честно казано, не вярвам това да бъде възможно, докато "Хамас" съществува. Не изпитвам гняв към палестинския народ. Напротив - тъжно ми е за тях. Вижте как "Ислямски джихад" поразиха болница в Газа! Хората там също са заложници на терористи. Надявам се един ден с палестинците да можем да бъдем приятели и да живеем в мир. Към "Хамас" обаче определено изпитвам гняв - тази кървава терористична организация трябва да спре да съществува възможно най-скоро.
Дали само "Хамас" носи вина за случилото се? За това, че въобще беше допуснато то да се случи.
Не мисля, че който и да е друг е виновен. Цялата вина е тяхна. Ще ме попитате сега за разузнаването ни и за това как са ме спасили чак след 5 часа... Това няма значение. Защото това беше атака срещу човещината. Това беше абсолютното зло.
Не се ли опасявате, че макар и справедлива за Израел, войната срещу "Хамас" неизбежно ще се разрасне в по-голяма война?
Не съм политик, нито военен и не бих могъл да кажа дали това е неизбежно. Но ще кажа следното: ние, израелците не можем повече да живеем с чудовища на оградата, които мислят само как и кога да ни избият. Не сме оцелели от Холокоста, за да търпим това. Не зная какво ще се случи на север или в Газа. Питайте нашия премиер или министъра на отбраната, или командването на армията. Аз съм цивилен гражданин.
Как си представяте мира в бъдеще?
Труден въпрос. Но първо - вярвам, че докато тази терористична организация я има, мирът е невъзможен. Мисля, че това ще продължи много, много дълго. Защото тях ги учат да мразят. А нас от деца ни учат да обичаме и да приемаме всички останали. Затова Израел има нужда от подкрепа. Надявам се един ден - когато няма "Хамас", няма терор - да се помирим с палестинците.
Държавният департамент на САЩ наложи санкции на бившия министър-председател на Грузия Бидзина Иванишвили, смятан от мнозина за най-влиятелния човек в страната, предадоха "Ройтерс" и "Франс прес", позовавайки се на изявление на държавния секретар Антъни Блинкън. Блинкън обвини Иванишвили, че "подкопава демократичното и евроатлантическо бъдеще..
Около 50 тона медицински консумативи, осигурени от Европейския съюз, се очаква да пристигнат в Сирия на 31 декември, съобщи в Газиантеп представител на Световната здравна организация. Доставките бяха изпратени от Дубай през Турция и в момента са подложени на митническите процедури в Истанбул. Целта е да бъде оказана подкрепа на здравната система в..
Такса "Смет" в община Кочериново скача с 20% - от 10 на 12 промила, решиха общинските съветници. Предложението на кмета на общината Станислав Горов таксата да бъде увеличена на 15 промила не беше одобрено. Данък сгради и данък МПС не се променят. Разходите за сметосъбиране и транспортиране на отпадъците до депото в Благоевград, което е на около 10..
Влошава се метеорологичната обстановка в Гърция. В няколко области там е забранено влизането на автомобили без вериги. Полицията издаде извънредно разпореждане всички коли да са с вериги в областите Халкидики, Пела, Иматия в северната част на страната За област Атика, където се намира Атина, съшо се изискват вериги. Затвориха централната магистрала..
Станаха известни подробности от автомобилната катастрофа на Бъдни вечер край италианския град Фоджа. Загиналият е 56-годишен българин, а 5 души бяха ранени. Българин загина при катастрофа в Италия в района на Фоджа Загиналият е спътникът на шофьора, управлявал автомобил “Ауди“ – също българин, блъснал линейка, превозваща жена - по..
Филмът за Гунди е един от най-професионално направените български филми. В кино "Влайкова" имахме 25 прожекции при пълна зала. Според мен на актьорът, който играе Гунди, му е поставена такава задача, сбъркана, коментира режисьорът и документалист Олег Ковачев в интервю пред БНР. "Излизайки зрителите казват, "ето Гунди е убит от ДС", което е..
Община Сандански ще удвои средствата за болница "Югозападна" и се надява лекарите да оттеглят заявленията си за напускане заради обвиненията по повод на трагичния инцидент с мъртво роденото бебе в края на месец ноември. 29 лекари подадоха оставки след смъртта на бебето от Сандански На извънредно заседание днес общинските съветници в..
На 22-рата година от живота на дъщеря ми аз все повече се страхувам, какво би станало, ако нещо с мен се случи с мен, защото аз вече съм на 55..
С около 12 декара може да намалее площта на Природния парк "Сините камъни". Това ще се случи, ако имот край Алпийския дом – навремето резиденция на..
В отворено писмо психиатри алармират за недоимъка в болничното психиатрично лечение. В него се настоява да се отпускат средства, които да обезпечат..