"За мен е от голямо значение да разкажа какво се случи, за да чуе светът и да не стават такива неща никога повече. Тежко ми е да го преживявам пак, но тази кауза е важна".
Това сподели пред БНР 24-годишният Томер Задик от болничната си стая в Тел Авив - ранен и оцелял по чудо по време на щурма на "Хамас" в Южен Израел на 7 октомври.
Томер е бил на музикалния фестивал в пустинята Негев, на по-малко от 5 километра от Газа, където терористите са избили повече от 260 души.
Всичко започна в 6.30 часа. С най-добрия ми приятел бяхме на партито и чухме сирените за надвиснала опасност. Решихме вместо да търсим къде да се скрием, да се качим на колата и да се приберем у дома. Така и направихме. Имаше две възможности - да тръгнем надясно към Тел Авив или наляво - още по на юг. Завихме наляво, но само след минута или две видяхме, че другите шофьори обръщат колите в обратната посока. Предупредиха ни да не продължаваме, защото насреща идват терористи.
Затова и аз обърнах и потеглих бързо в обратната посока. Четири-пет минути по-късно обаче попаднахме в засада. Четирима терористи започнаха да стрелят срещу нас. Аз инстинктивно отклоних колата и тогава в дясната ми ръка попадна куршум. Хванах волана само с неудобната ми лява ръка и натиснах газта, за да се махнем от там.
След около две минути обаче колата просто спря да работи. Улучена беше с множество куршуми - сториха ми се милион. Слязохме и се насочихме към временния медицински пункт на мястото, където преди това беше фестивалът. Там ме превързаха и успях да се обадя на майка ми да й кажа, че съм добре. Малко след това обаче някой извика: "Бягайте, бягайте!" Тичах колкото мога по-бързо, стискайки ранената си ръка. По-късно разбрах, че добре съм направил, защото терористите са хвърлили граната в медицинския пункт.
През следващия близо час се придвижвахме от едно прикритие към друго. Останахме зад едни храсти около 30 минути. Тогава други израелци минаха покрай нас и ни предупредиха, че терористите вече са близо. Към този момент вече усещах нетърпима болка в ръката - освен простреляна, тя беше и счупена. Опитвах се да не мисля за това - притисках я към тялото си и правех всичко възможно да се фокусирам върху бягането от насилието. Достигнахме до едни дървета. Там паднах и останах сам.
40 минути бях сам. И всичко, което чувах, бяха викове на арабски, експлозии и изстрели. Телефонът ми обаче беше още с мен и за да не ме чуят, започнах да си пиша с баща ми. Той ме посъветва при първа възможност да се опитам да се присъединя към някоя група израелци. "Колкото по-голяма, толкова по-добре", ми каза той - "защото, когато пристигнат да ви спасяват, ще търсят групи, а не самотни бегълци."
След още 40 минути вече не се чуваше арабска реч. Други гласове се чуваха, но доста по-отдалеч. Тогава се осмелих да изляза от прикритието си и започнах да се придвижвам от едно дърво до друго. И така след около 300 метра стигнах до група от около 40 цивилни, двама полицаи и двама войници. Малко повече от час чакахме, като през повечето време се стреляше в нашата посока. Но накрая дойде подкрепление и бях евакуиран".
От момента, в който Томер е бил прострелян, до евакуирането му са минали около 5 часа. Когато го попитах дали впоследствие си е дал сметка какво е доминирало у него - страхът или инстинктът за самосъхранение, той ми отговори, че не е имал време да се страхува и че е мислил само, че трябва да оцелее. Само на десетина метра са били от него онези, които са го простреляли. Невероятен късмет е имал, че е останал жив. След като го върнах към това ужасно преживяване, се поинтересувах дали се е питал как е възможно варварството, което много от нас видяха на споделени в социалните мрежи видео клипове?
"Да. И се радвам, че ме попитахте, защото искам да кажа нещо, което е много важно за мен. Разказах ви всичко това, не защото искам светът да слуша как съм бягал и съм се спасил. Сигурно е интересно, но не това е най-важното.
Най-важен е ужасът от това, което направиха с нас. Хората говорят за конфликта между Израел и Палестина, за територии и т.н. Но случилото се в събота - 7 октомври - няма нищо общо с това. Аз не съм войник. Не бях въоръжен. Просто човек, който беше отишъл на парти да потанцува.
А какво направиха тези хора! Взривиха повече от 40 бебета, стреляха срещу деца, изнасилваха жени... Нищо общо няма това с Палестина, нито с конфликта. Това бяха хора с мисия да избият всички евреи, които видят. Методите и мисленето им са същите като на нацистите през Втората световна война. Не зная дали сте успели да видите снимки и да чуете разкази за случилото се там, но то не беше човешко".
Кажете ми честно гневен ли сте? И гневен ли сте дотолкова, че да искате да наранявате палестинци след случилото се на 7 октомври?
Аз ясно разграничавам "Хамас" от народа на Палестина. Много отчетлива е разликата - за мен, а и въобще за всички евреи. Не търся мъст! Не гневът е движещата сила в живота ми. Всичко, което искам - дори и сега, след като бях прострелян - е мир. Да живея живота си без страх и в безопасност. Да съжителстваме и да не нараняваме никого. Но, честно казано, не вярвам това да бъде възможно, докато "Хамас" съществува. Не изпитвам гняв към палестинския народ. Напротив - тъжно ми е за тях. Вижте как "Ислямски джихад" поразиха болница в Газа! Хората там също са заложници на терористи. Надявам се един ден с палестинците да можем да бъдем приятели и да живеем в мир. Към "Хамас" обаче определено изпитвам гняв - тази кървава терористична организация трябва да спре да съществува възможно най-скоро.
Дали само "Хамас" носи вина за случилото се? За това, че въобще беше допуснато то да се случи.
Не мисля, че който и да е друг е виновен. Цялата вина е тяхна. Ще ме попитате сега за разузнаването ни и за това как са ме спасили чак след 5 часа... Това няма значение. Защото това беше атака срещу човещината. Това беше абсолютното зло.
Не се ли опасявате, че макар и справедлива за Израел, войната срещу "Хамас" неизбежно ще се разрасне в по-голяма война?
Не съм политик, нито военен и не бих могъл да кажа дали това е неизбежно. Но ще кажа следното: ние, израелците не можем повече да живеем с чудовища на оградата, които мислят само как и кога да ни избият. Не сме оцелели от Холокоста, за да търпим това. Не зная какво ще се случи на север или в Газа. Питайте нашия премиер или министъра на отбраната, или командването на армията. Аз съм цивилен гражданин.
Как си представяте мира в бъдеще?
Труден въпрос. Но първо - вярвам, че докато тази терористична организация я има, мирът е невъзможен. Мисля, че това ще продължи много, много дълго. Защото тях ги учат да мразят. А нас от деца ни учат да обичаме и да приемаме всички останали. Затова Израел има нужда от подкрепа. Надявам се един ден - когато няма "Хамас", няма терор - да се помирим с палестинците.
1 трилион долара и още 300 хиляди военнослужещи - толкова ще струва оттеглянето на САЩ от сигурността в Европа. Това съобщи еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс на форум в Брюксел, посветен на сигурността и отбраната. "Трябва спешно да се подготвим и да бъдем в състояние да се отбраняваме, въпреки че не сме във война. Но живеем във..
Съдът в Плевен гледа мярката на обвиняемия за катастрофата, при която загина 12-годишната Сияна. Час преди началото на заседанието десетки хора се събраха на гражданския протест пред съдебната палата с искане за справедливост, а бащата на Сияна Николай Попов каза, че обвиняемият трябва да остане в ареста. "Не може да продължаваме по този начин...
Над 80 процента от младите хора в България никога не са чували термина "младежко овластяване", а над 50 процента смятат, че нямат реална възможност да влияят върху обществените процеси и политики - това сочат данните от изследване на социологическа агенция "Тренд". То е реализирано в периода 21-28 май 2025-а година по проект "Младите могат", и е..
Одобрени са първите 28 проекта от тригодишната програма на Фондация BCause "Капка по капка" . Програмата цели да подобри достъпа до питейна вода с фокус върху райони, страдащи от безводие, както и такива със социално уязвими групи. 94 кандидати са представили 105 предложения за финансиране. Преобладаващата част са били кметове на малки..
България и Узбекистан задълбочават сътрудничеството си в областта на икономиката, търговията, инвестициите и културата. Това беше договорено по време на официалното посещение на президента Румен Радев в Ташкент. Снощи той беше посрещнат на летището от премиера на страната. Днес продължиха срещите му на високо политическо ниво в Узбекистан...
Прави се цялостен ремонт на Дома за стари и лежащо болни хора при гара Кочериново, казаха от общината. За петдесетте настанени там са създадени напълно нормални условия, докато трае ремонтът, увери за БНР кметът на Кочериново Светослав Горов. Ремонтът се прави с проект по програмата "Модернизиране на дългосрочната грижа“ към Националния..
В 140 по-малки общини в страната ще бъдат свързани с високоскоростен интернет, включително до над 200 махали и села и райони. Това ще се случи с изпълнението на проекта по Плана за възстановяване и устойчивост за изграждане на цифрови мрежи в отдалечените райони на страната. Ще бъдат подписани шест договора за изграждане на цифрови мрежи..
Преди големите жеги в любимия на плевенчани парк "Кайлъка" възстановиха кът за отдих с помощта на Областната администрация и на дарители...
Днешният църковен празник Свети Дух е обявен и за Ден на Ямбол. За учениците празничният ден е неучебен, а за всички жители и гости на града е..
Повечето езикови модели на изкуствения интелект са така програмирани, че да имат подкрепящ патос - те винаги са утвърдителни, много толерантни и..