Доц. Димитър Димитров е роден брат на Българския патриарх Неофит. Той е професионален богослов и музикант. Тази година маестро Димитров навърши 80 години. Бил е отличен като Музикант на годината, награден е с църковен орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен.
Като съосновател и диригент на камерния хор "Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният" в продължение на 45 години доц. Димитър Димитров има изключителна заслуга за съхраняването и популяризирането на българската православна църковна музика.
"В центъра, ще кажат: Брей, как се е уредил, на "Пиротска" 3. Първият безистен срещу Халите. Баща ми там беше огняр, портиер, чистеше, метеше стълбите и отвън. Там му даваха една стая, понеже той дошъл от Асеновград. По време на бомбандировките (Втората световна война) са живяли с майка ми в Княжево, на десети километър на квартира. Там са венчавани в "Свети Лука", който сега е руски манастир, там ни кръщавали. Тогава храм "Свети Лука" е бил филиал на храм "Свети Илия" в Княжево. По професия баща ми е машинист на локомотив, искаше и аз да стана като него. В една стаичка на "Пиротска" сме живяли пет души. Стаичка с чешмичка за студена вода, нищо повече. Ползвахме обществената тоалетна на долния етаж, партера. Без баня и кухня. Тази стаичка е била складово помещение. Понякога леля ми слизаше да спи в мазето, защото горе бяхме - на едното легло тя,на другото баща ми, на легло персон и половина ние с брат ми и майка ни между нас. Татко беше пенсионер и затова работеше като огняр и чистач. Преди това е бил машинист, карал е влака. Неговата машина се казвала "Борис", защото цар Борис много пъти се е качвал при него, на неговата машина София - Пловдив. Баща ми е карал първия влак от Асеновград до Пловдив. В Пловдив се е пенсионирал и дошъл в София", разказва доц. Димитров за детството си.
"И ето Божията работа. Разликата във възрастта с майка ми е огромна, 33 години. Майка ми останала сираче на пет годинки. Майка й починала, баща й се жени втори път и мащехата, баба Стояна, която помня, ражда още пет деца. Майка ми имаше три сестри и двама братя. Като най-голяма, тя се грижела за по-малките. Като пораснала, я изпратили в София да учи в стопанско училище. Черкувала се в "Свети Александър Невски". Там ходели и баща ми със сестра си, нашата кръстница. Леля Фанко, мома за цял живот, беше предадена на Бога. Баща ми ходел на работа, а тя се грижела за домакинството. Когато той станал на 58 години, тя му казала: "Никола, ожени се за една млада булка, да ни гледа." Видели майка ми, че се черкува в "Свети Александър Невски", тя била скромничка, на 25 години тогава. Разликата им е 33 години, Христовата възраст. Отишли при нея и предложили й. По-късно като идваха да ни видят в Семинарията в Черепиш, моите съученици ме питаха: Това дядо ти ли е? Когато съм се родил, той бил на 60 години, а след мен дядо Неофит. Татко почина на 86 години. Питам майка ми: Ти, как така се реши, предлагат ти и се жениш? Тя ми отговори: Дожаля ми. Тя била сираче, нямала си никой, а в Стария Завет жената наричала съпруга си "Господарю мой". Такъв е патриархалния дух. Майка ми казваше: "Бог милостив, оженихме се, после вие се родихте", споделя още Димитров.
"Но мъките продължават. В стаичката, в която живеехме, нямаше светлина, едно малко прозорче горе. Станахме ученици, трябва да пишем. Майка ми научава, че в румънската църква търсят клисар. Тя приема работата, защото дават портиерска стаичка с по-голям прозорец и малка кухничка.Така ще можем да виждаме да си учим уроците. Баща ми остана с леля ми на "Пиротска", но то е съвсем близо. Той остаря, ние с брат ми му помагахме да хвърля въглища, нямаше ТЕЦ. Имаше три котела, които обслужваха локалното отопление на голяма кооперация. Огнярът трябваше да е правоспособен, а баща ми е карал локомотив. Когато баща ми почина, ние с брат ми чистехме входа на "Пиротска", за да запазим стаичката там. Труд, труд, труд. Ако ме питате как съм изкарал детските години - с много труд, с много лишения. Що се касае за атеизма, понеже майка ми работи в църква, ние с брат ми бяхме иподякони. За моя радост не е имало гонение от страна на учителките ни, да ни пречат. И двете учителки, моята и на брат ми, бяха вярващи. Моята беше Мария Стоева, неговата Мария Ценева. Образцови учителки в 13-то училище на Женския пазар. Ние ходехме на църква. Бяха разбрали и написаха на дъската Митко Попа. Добре, там живея, там работя, това е моя дом. Това е нашето детство. Що се касае за брат ми, той е две години след мен. Аз вървя напред, той след мен. Тогава нямаше учебници за Семинарията, търсехме на старо. Събирам учебниците, за да му ги предам, той да учи по тях. Братски сме живели, разбирахме се. Една немотия. Това е съдба, никой не си знае съдбата. Блажени сте, зашото сте живяли в Дома Господен. "По-добре да живееш на прага на Божия дом, отколкото в шатрите на нечестието."
"Учехме пеене, студентски оркестър, студентско хорче. Един много способен, много талантлив мъж ни преподаваше. И в румънската църква ти се пълни душата с църковна музика. Бях научил текстовете и ми беше приятно да слушам румънска литургия. Румънската църква е посолска, а "Света Неделя" беше нашата енорийска църква. Там слушахме мъжки хор. Като станах семинарист, през ваканциите ни задължаваха да практикуваме в енорийския храм. Имахме книжки, в които енорийският свещеник пише какво съм правил, а ректорът ги проверява. Първо четец, после пеене на клироса и в хора задължително. Три пъти седмично в мъжки хор от сто души, пеене, пеене, пеене. Като отидох в казармата, там имаше също оркестър и войнишки хор. Диригентът ме извика: Попе, я да помагаш на трети глас. Мъжки хор в три гласа, но те не познават нотите, а ти много си учил и пял, семинарист. Единствен бях. Само се опитваха да ме агитират за комсомола. В семинарията нямаше комсомол. Задачата на политическия офицер е всички да бъдат комсомолци. Не са ме тормозели или издевателствали. Той идва при мен любезен, културен. Предлага ми да стана комсомолец. Отговорих му: Бил съм чавдарче, пионерче, в семинарията нямаше комсомол. Ако за вас не е проблем, че вярвам в Бога, нямам нищо против да стана комсомолец. Отговаря ми той: Формално само, няма да пречи, но и аз ги знам тия работи. И започна да ми пее "Христос Воскресе из мертвих". Каза ми, че учил вероучение. Не съм имал лоша дума. Бях в школа за младши сержанти, а брат ми беше в зенитни войски в с. Бояново, Ямболско. Като стана патриарх, при мен дойде командирът на неговия полк. Помоли ме да му уредя среща, за да го види. Уредих му среща в Митрополията. Вместо да ни подгонят, врати се отваряха пред нас", спомня си още братът на патриарх Неофит.
Как си почивате? Какво правите в свободното си време?
"Ходя на църква. Чета си у дома. Сега при мен ще живее и внучката ми, ще учи в Консерваторията. Тя ще ми помага."
Успяхте ли да предадете вярата на двамата си сина, разкажете ни за тях?
"И двамата са иподякони. Големият син, Симеон, от 30 години пее в операта в Лисабон, участва в настоятелството там, направиха енория.Всяка неделя сме в Свети Александър Невски на литургия. Когато не дирижирам аз, имам двама помощници, те дирижират, но аз пея, участвам в хора, внучката също пее в хора."
Коя е любимата Ви Библейска книга?
"Евангелието, четирите Евангелия, апостолските послания, това е основата на богословието."
Какво е Вашето пожелание за нашите слушатели?
"Да се молим, Бог да благослови нашия труд, Бог да ни дава здраве, защото от Него зависи всичко.В Неговите ръце сме. Ще пея на моя Бог, докато съществувам."
Рубриката "Горещи сърца" чуйте в звуковия файл.
Снимки: Личен архив на доц. Димитров.
"Fall on me" е песента, с която световноизвестният тенор Андреа Бочели представи сина си Матео през 2018-а година. Младият Бочели ще има концерт у нас на 11 юни в Античен театър - Пловдив . Матео е на 27 години, а през 2023-та издаде и своя дебютен албум. Младият талант даде първото си интервю преди концерта в България за "Понеделник вечер"...
Оксана Цветанова е директор на Регионалната библиотека „Хр. Смирненски“ в Плевен“. Работи от 1989 г. в културния институт. Владее италиански, руски, английски и немски език. Как ще се развива библиотеката, какви проекти се реализират, за да стане привлекателно място в града? Латинка Светозарова разговаря с Оксана Цветанова в звуковия файл.
През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов. Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство. Той е основател и диригент на редица певчески формации, а негови възпитаници са стотици..
Отец Стоил е свещеник в Ракитово. Служи в храма "Света Неделя". Родом е от Велинград. Носи името на дядо си Стоил. За здраве и изцеление баба му го водила от малък по църкви и манастири, защото е бил болнаво дете. От нея е закърмен с любов към Бога, който го води към дверите на църквата, в която служи вече 26 години. "Ние всякога трябва..
На София филм фест гост бе и черногорският театрален и филмов продуцент Никола Вукчевич . Носителят на "Оскар" Данис Танович: Киното надхвърля границите и езиците Във филма си "Крепост на силата" той сблъсква войната и религията, за да разберем какво е кодът на честта и колко важна е ролята на саможертвата не само за времето,..
През 2002-ра босненският режисьор и сценарист Данис Танович печели "Оскар" за чуждоезичен филм със заглавието "Ничия земя". Тази година, за София филм фест, той дойде, за да представи новия си филм "След края на лятото" . История, развиваща се на красив хърватски остров ни запознава с жена, която изследва сложната същност на семейните връзки и..
"В момента трябва да преформатираме цялата матрица на Европейското икономическо сътрудничество , защото Европа е изправена пред необходимостта да генерира, да създаде и то на базата на много широк консенсус собствена икономическа и финансова доктрина, защото Европа е в тежка рецесия, на границата на икономически колапс , който до голяма степен, за..
Най-големият проблем на ДПС не е Пеевски, а Доган! Това заяви пред БНР Мехмед Дикме, бивш член на ръководството на ДПС и бивш министър на земеделието...
Най-голямата бариера пред България и истинското разгръщане на потенциала на българите е корупцията, която е функция на Борисов и Пеевски , а ние трябва..
Всеки има право да е щастлив, където намери за добре. Лично моето мнение е, че всеки може да учи навън. Въпросът е да намерим начин да се върнат..