Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нюансите на човешката жестокост в „Убийците на цветната луна“

„Убийците на цветната луна“
Снимка: Форум Филм България

Как се задържа вниманието на един зрител за три часа и половина? И то – в киносалона? При толкова много стрийминг платформи – даващи ти възможността да гледаш филми от дома си, пренаситен пазар на изкуство, и при една аудитория, която вече е свикнала сюжетите в киноизкуството да са бързи и лесно смилаеми? Това бяха едни от първите въпроси, които си зададох, след като се запознах с „Убийците на цветната луна“ – новото заглавие от Мартин Скорсезе – може би един от най-великите режисьори на нашето време. 

Историческият уестърн бе отлично приет от критиците, което е очаквано предвид факта, че Скорсезе знае да създаде едно кинопреживяване, което да допадне на наистина запален киноман. 

„Убийците на цветната луна“ е филм с много послания и дълго се чудех кое от тях е най-важното. Защото той ни връща към един период от историята, от който можем да се учим единствено как не бива да се отнасяме един към друг и какво, в никакъв случай, не трябва да повтаряме в бъдещите действия на човечеството. Защото сюжетът ни разказва за индианското племе Осейдж – едни от най-богатите хора в света през 20-те години на миналия век, заради нефтените залежи, открити в земите им в Оклахома. 

Осейджите са представени в началото като дръзки, готови да поемат по стъпките на новия свят, и гордо стъпващи по пътя на равенството с всеки от така наречените „бели“ хора. В същото време обаче – те не забравят традициите си, като продължават да бъдат отдадени на природата и онези нейни елементи, които най-силно почитат и от които приемат своите житейски послания. Богатството и тяхното желание да се интегрират в съвременния свят, не буди само възхищение в чуждите очи. Защото, оказва се, идва време, в което богатото племе не може да се довери дори и на най-приближените си хора. 

Племето Осейдж е задължавано да има „бели пазители“, които да съблюдават и регулират парите им и начина, по който те разполагат с тях. 

В този контекст се запознаваме и с главните ни герои. Симпатичният лентяй Ърнест Бъркхарт се завръща, след Първата световна война, в имението на чичо си Уилям Хейл, който живее на територията на племето Осейдж. Той е техен приятел, спечелил си уважението им чрез привидна лоялност, научаване на езика и традициите им. Той подхвърля, съвсем случайно на Ърнест, идеята да обърне внимание на Моли Кайл – горда индианка, чието семейство разполага със завиден процент права върху нефтените залежи в местността. Двамата се женят и уж успяват да постигнат своето семейно щастие, въпреки различията в културите си. Спокойният им живот обаче е разкъсан на парчета, след като поредица от убийства, подобно на чумна епидемия, се спуска над племето Осейдж, а мотивацията зад тях е човешката алчност и завист – пороци, които са твърде актуални и днес.

„Убийците на цветната луна“

Мартин Скорсезе добре мотивира времетраенето на своя филм. Защото в „Убийците на цветната луна“ няма нито един излишен кадър. Всеки момент във филма е някакъв символ. Сценарият, по който Скорсезе работи с Ерик Рот – друг именит холивудски автор, написал сценариите на „Дюн“ и „Форест Гъмп“, разказва болезнено своята история на провалена човечност и безсилие пред злото. Докато гледаш филма се надяваш, че на финала, това ще е просто изкуство – измислен сюжет. 

Той обаче е по истинска история, разказана подробно и в книгата, позната като „Убийците от Оклахома“ с автор Дейвид Гран. Новият филм на Скорсезе ни припомня на какво е способно човечеството и накъде би тръгнало, ако не помни своята история. Това е шестият филм, в който Леонардо ди Каприо работи със Скорсезе. 10-тият, в който Робърт де Ниро си партнира с режисьора на „Шофьор на такси“. Леонардо успява да улови есенцията на простоватия Ърнест, както и да предаде емоцията му, когато героят ми осъзнава за какво и как е бил използван. Едва ли някой се съмнява, че Робърт де Ниро също ще е блестящ в новия филм.

Неговият персонаж успява да изиграе картите си по най-добрия начин. Поне до момента, в който вече връщане назад просто няма. В ролята на Моли обаче, виждаме звезда, която трябва да изгрее в най-високите нива на седмото изкуство. Актрисата Лили Гладстоун е индианка, израснала в резервата „Блекфийт“. Макар и да признава, че кариерата й не е вървяла кой знае колко до 35-тата й година, този филм е доказателство, че дори сред най-добрите Лили може да стои достойно. В погледа й е закодирана болката на нейните предци – прогонени от земите им, убивани и ограбвани.

Случилото се с племето Осейдж не е единичен случай. Из цялата човешка история срещаме следите на човешката жестокост. Но ако посланието на „Убийците на цветната луна“ може да се обобщи, то би било, поне според мен – следното - все още не сме се научили да разпознаваме злото, дори и като качество у самите нас. Това едва ли ще се случи след филм, пък бил той и над 3 часа. Но да помислим върху темите на подобно произведение, след като го гледаме – това е добро начало по пътя към едно по-хубаво бъдеще.

„Убийците на цветната луна“


Слушайте  „Убийците на цветната луна“ в рубриката на ''Понеделник вечер'' - ''КиноРадио''.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емилия Радева

Премиера на книга за актрисата Емилия Радева

С премиера на книга за актрисата Емилия Радева започва днес есенният литературен сезон на Столичната библиотека. "Животът ми - едно добро представление" е заглавието на изданието, което ще бъде представено от съставителя на книгата и дъщеря на известните актьори Емилия Радева и Любомир Димитров Катерина Димитрова. Посетителите ще видят..

публикувано на 11.09.25 в 07:50
Музеят на моето време

Родът, загубите и надеждите на Слава Янакиева в книгата "Музеят на моето време"

Книгата "Музеят на моето време" на Слава Янакиева представя колекция от фрагменти, в които личното свидетелство се превръща в общо послание за памет, род, загуби и надежда. Янакиева е културолог, преводач и университетски преподавател. Започва своето търсене в тишината на Covid пандемията. "Цялото бреме на времето, което мъкнем, трябва..

публикувано на 10.09.25 в 15:35

От днес Пловдив е "Сцена на кръстопът"

Международният театрален фестивал "Сцена на кръстопът", чийто основоположник е Стефан Данаилов, се открива за 29-а поредна година. Домакин е Пловдивският драматичен театър. Първото представление в афиша е спектакълът „Без кръв“ на Пловдивската трупа по едноимения роман на Алесандро Барико. Режисьор е Диана Добрева, а сценичната адаптация..

публикувано на 10.09.25 в 15:01
Иван Шишиев

Иван Шишиев отбелязва десетата годишнина на "Етюд-и-те на София" с книга

Книгата "Етюд-и-те на София. 10 години в кадри" на фотографа Иван Шишиев запечатва едни от най-интересните и впечатляващи хора, места и събития в столицата ни през последното десетилетие.  "Вече има публикувани над 18 000 кадъра, които разказват какво се случва в София и България. Публикувал съм и снимки от Ирак, Албания, Киргистан,..

публикувано на 10.09.25 в 12:30

Избраниците на Райна Кабаиванска в юбилейния ѝ майсторски клас

Започна юбилейният 25-и международен майсторски клас на оперната дива Райна Кабаиванска, организиран от Нов Български Университет. Той отбеляза рекорден интерес – за участие се записаха 140 млади оперни певци от 30 държави. Ето кои са избраниците на Маестрата, след прослушването на 4-и септември на сцената на Софийската национална опера и балет:..

публикувано на 09.09.25 в 17:46

"Каста дива" с отзвук от “Гала в София“

В 14-ото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20-21 ч.: - Най-грандиозното музикално събитие на столична сцена през месец август беше фестивалът в две вечери – на 28-и и 29-и август, “Гала в София“, организиран от българската оперна дива Соня Йончева и нейната..

обновено на 09.09.25 в 17:14

Нова творба на Банкси ще бъде премахната от сградата на Кралския съд в Лондон

Нов графит от неуловимия уличен художник Банкси се появи отстрани на сградата на Кралския съд в центъра на Лондон, но ще бъде премахнат. Стенописът изобразява съдия с традиционна перука и черна тога, който удря протестиращ, легнал на земята и държащ опръскан с кръв плакат. Въпреки че стенописът не е препратка към конкретна кауза или..

публикувано на 09.09.25 в 08:16