Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Събираемостта в България не е ниска, сравнена с останалите европейски държави. Просто харчим повече, отколкото можем да си позволим"

Михаил Кръстев: Няма целенасочена политика за запълване на хазната, а действие на парче

"Щом има консенсус за промени в Конституцията, би трябвало да се намери такъв и за укротяване на разходната вакханалия в бюджета"

| Интервю
Михаил Кръстев
Снимка: Юлияна Корнажева

На заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество правителство, синдикати и работодатели ще обсъдят размера на линията на бедност за 2024 година. Предложението е тя да бъде 526 лева. За тази година е 504 лева.

"През последните две години има увеличение на инфлационния натиск и данните, с които се борави, са остарели. От линията на бедност зависят редица социални плащания. Важно е държавата да има целенасочена политика за преодоляване на процесите, които водят до необходимост от такова подпомагане на големи групи от обществото", обясни пред БНР Михаил Кръстев, член на Съвета по икономически и публични политики.

Критиката на синдикатите, че линията на бедност не отговаря на реалните данни от икономиката, трябва да бъде критика към управляващите, посочи той.

"Нивата на инфлацията пред последните две години са предизвикани от държавни политики, брандирани като социални". 

Финансистът е притеснен от намерението на правителството да увеличи максималния осигурителен доход

"Това  ще натовари допълнително работещите и предприятията".

Предложението за бонус срещу донос той определи като проява на много лош вкус.

Кръстев коментира и тежестта, която се очаква да падне върху самоосигуряващите се. 

"Те нямат браншови организации и са най-лесната жертва на допълнителен тормоз от Министерството на финансите. С повишаването на минималната работна заплата се намалява разполагаемия им доход. Приравняването на гражданските към трудовите договори също ги удря. Една активна и произвеждаща група от българското общество е удобна жертва за управляващите"

Няма целенасочена политика за запълване на хазната, по-скоро има действие на парче, обобщи експертът. 

"Големият проблем в България е, че нормативните актове не са придружени с анализ на ефекта – както върху икономиката, така и върху събираемостта в хазната".

Кръстев все пак намери и положителни стъпки в работата на правителството.

"Опитът на финансовото министерство да удържи на международния и вътрешен натиск за повишаване на корпоративния данък е похвален. Той обаче не бива да бъде компенсиран от повишаване на индивидуалните данъчни закони, които да натоварят домакинствата и фирмите". 

Той отчете липсата на дългосрочна визия за укротяването на разходите. 

"Събираемостта в България не е ниска, сравнена с останалите европейски държави. Просто харчим повече, отколкото може да си позволим. За 2024 година може да си пожелаем консервативен бюджет". 

Минималната работна заплата е административна мярка, която не помага на бедните хора, напротив увеличава неравенството, заяви експертът.

Необходимо е да има целенасочена политика за привличане на инвеститори, отбеляза той.

"Те да имат предвидимост за няколко години, а не за няколко месеца".

Щом има консенсус за промени в Конституцията, би трябвало да се намери такъв и за укротяване на разходната вакханалия в бюджета, отбеляза експертът.

Това, което се случва с "Лукойл", е невъзможност на държавата да събере един допълнителен данък – свръхпечалба, обясни още Кръстев.

"Когато зависим от такива извънредни обстоятелства, за да закърпваме дупки в бюджета, се стига до ситуации, при които политическото говорене надхвърля икономическата логика".

Цялото интервю на Снежана Иванова с Михаил Кръстев може да чуете в звуковия файл. 

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акция на ГДБОП в териториалната дирекция на Агенция

Прокуратурата разследва ОПГ за длъжностни присвоявания в "Митница - Русе"

Окръжната прокуратура в Русе води разследване на организирана престъпна група, извършвала длъжностни присвоявания в "Митница - Русе".  След вчерашната акция на ГДБОП от складове и частни имоти са иззети голямо количество пари, злато, облекла, козметика и техника. Служители на ГДБОП са влезли в Русенската митница Все още липсва..

публикувано на 29.10.25 в 13:12
Мартин Димитров

Опозицията разкритикува проектобюджетите за НЗОК и НОИ

Опозиционните партии критикуваха остро проектобюджетите за НЗОК и НОИ за следващата година. Всички те отбелязаха липсата на средства за обещаното увеличение на възнагражденията на младите лекари в бюджета на Здравната каса.  Управляващите предлагат едно от най-големите увеличения на данъчно-осигурителната тежест в България през последните..

публикувано на 29.10.25 в 13:00
Явор Пенчев

В проектобюджета на НЗОК има 260 млн. евро за ръст на заплатите на лекарите без специалност и медицинските специалисти

В проектобюджета на Здравната каса (НЗОК) са заложени допълнителни 260 милиона евро, с които да бъдат осигурени средства за увеличение на заплатите на лекарите без специалност и на медицинските специалисти, работещи в болници. Това обяви заместник-министърът на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Касата Явор Пенчев, след като..

публикувано на 29.10.25 в 12:59

Родилка от Благоевград е транспортирана по спешност към София с въздушна линейка

Родилка от Благоевград е транспортирана по спешност към столична болница с въздушна линейка. Жената е родила здраво бебе снощи, но е получила сериозни усложнения. По молба на ръководството на областната болница е задействана системата за оказване на спешна помощ по въздуха. Около 11:00 часа медицинският хеликоптер е кацнал на стадиона в..

публикувано на 29.10.25 в 12:49

Надзорните съвети на НЗОК и НОИ обсъждат финансовата рамка за 2026-а

Надзорният съвет на Здравната каса обсъжда проектобюджета за следващата година. В рамката са заложени 5,278 милиарда евро, което е с 9% повече спрямо тазгодишния бюджет.  Надзорният съвет на НЗОК обсъжда здравния бюджет за 2026 г. НЗОК ще разполага с над 10 млрд. лв. догодина, здравната вноска остава 8% Най-голям ръст в проценти се..

публикувано на 29.10.25 в 12:34
Рая Назарян

Избраха Рая Назарян за председател на парламента

Парламентът избра Рая Назарян от ГЕРБ-СДС за председател на 51-вото Народно събрание. "За" гласуваха 120 депутати от ГЕРБ - СДС, БСП, "ДПС - Ново начало" и "Има такъв народ" и четиримата независими. ПП-ДБ се въздържаха, а "Възраждане", АПС, "Величие" и МЕЧ бяха против. Киселова сдава поста: Показвам как трябва да се постъпва. За мен..

публикувано на 29.10.25 в 12:22
Пламен Димитров

КНСБ: Недостатъчен е ръст от 5% на заплатите в бюджетната сфера

В проектобюджета за 2026 година е заложено увеличение на заплатите в бюджетната сфера с 5 на сто, обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той е категоричен, че това е недостатъчен ръст и прогнозира социално напрежение в редица сектори. Димитров заяви, че увеличението на възнаграждението трябва да е поне двойно на предвиденото за редица..

публикувано на 29.10.25 в 12:16