Медийна и информационна грамотност е темата на национална конференция, която се провежда днес в Университета за национално и световно стопанство. Форумът е организиран от катедра "Медии и обществени комуникации", катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие. В него участват представители на изпълнителната власт, на Представителството на Европейската комисия в България, председателят на Съвета за електронни медии Соня Момчилова, генералният директор на Българското национално радио Милен Митев.
Способността за критично мислене, за разпознаване на фалшивите новини, разграничаване на фактите от поднасяните лични мнения, ролята на традиционните медии за всичко това, проблемът с дезинформацията и социалните мрежи, финансирането на обществените медии, както и на редица инициативи, свързани с медийната грамотност в навечерието на обсъжданията по бюджета за 2024-а година - всичко това беше поставено в центъра на обсъжданията на днешния форум. Наред с това и темата за новото предизвикателство с бъдещата регулация на изкуствения интелект, тъй като в информационното море вълните от него не са за пренебрегване. Огромен ресурс се насочва към дигитално образование, стои обаче въпросът и с целите на дигитализацията, тъй като образоването, не само дигиталното, е мисия и кауза на всеки в държавата.
"Дигиталната медийна грамотност е официално част от базовите компетентности, които следва да се придобият в процеса на училищно образование", каза заместник-министърът на образованието Наталия Митева:
Според изследване на институт "Отворено общество" 52 процента от българските граждани разчитат на информираността си на телевизиите, 19 на сто - изцяло на интернет, 14% – от Фейсбук, а 10 процента не ползват никакъв източник на информация, тоест вероятно говорят само с други хора.
На форума стана ясно, че предстоят и практически стъпки - съвсем скоро студенти от УНСС ще преподават медийна грамотност на ученици.
Бяха цитирани редица данни, но пък е важно да сме наясно колко сериозен е проблемът и колко много работа предстои. Бойко Благоев, изпълняващ длъжността ръководител на Представителството на Европейската комисия в България:
"Едва 1/3 от населението на България разполага с базови дигитални умения. Беше споменат и докладът на "Отворено общество", според който сме най-податливите в ЕС на дезинформация".
Генералният директор на Българското национално радио Милен Митев акцентира върху критичното мислене:
"Според доклад от изследване на Европейската аудиовизуална обсерватория от 2016 г. за най-важните умения, които съставят медийната грамотност - на първо място е умението за критично мислене - 74%, на следващо място е умението за използване на медиите - 70%, след това идва умението за участие и интерактивност - 59%, креативност - 48% и междукултурен диалог - 30%. Дефиницията, която Европейската аудиовизуална обсерватория дава на критично мислене е: "Разбирането как работи медийната индустрия и как се конструират медийните съобщения". Иначе казано - това, от което имаме най-голяма нужда, е хората да знаят повече за медиите".
И за финал - Соня Момчилова, председател на Съвета за електронни медии:
"Нека да бъдем критично мислещи!".
Репортаж на Мария Костова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат. Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев. Според него това е така и заради..
Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..
Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..
Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..
Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти. От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..
Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..
Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести. При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър..
Трудно е да си представим, че война, струвала живота на стотици хиляди и прогонила милиони от домовете им, може да ескалира още. Но броени седмици след..
Не очаквайте да дадем подкрепа на някого, ако не бъдем потърсени за това. Това каза пред БНР депутатът от ДПС-Ново начало Хамид Хамид и коментира:..