"В дългосрочен план буквално може да взаимодействаме с всеки аспект на мозъка. А в краткосрочен - да взаимодействате с част от мозъка ви, което да реши огромен брой неща, които причиняват изтощителни проблеми за хората. Дългосрочното взаимодействие звучи малко езотерично. Знаем ли какво да правим с изкуствения интелект? Той е просто много по-умен от нас. А общото пътуване с него трябва да бъде – и това е добрият сценарий – "на една честотна лента". Колко бързо можем да „общуваме“ с компютъра. И сега ние сме киборги – зависим от телефоните си до степен, че като ги няма, ги чувстваме като липсващ крайник. С телефоните и лаптопите си комуникираме по най-бавния начин чрез реч или писане на клавиатурата. Обаче това е това е изключително ниска скорост на предаване на данни - няколко бита в секунда, докато компютърът е способен на комуникация на терабайти в секунда. Това според мен е основното ограничение, с което трябва да се справим, за да смекчим дългосрочния риск от изкуствения интелект. Краткосрочното, неезотеричното обяснение, ни поставя пред нуждата да се справяме с различни физически проблеми. Уверени сме, че с това предложение ще решим много мозъчни травми, проблеми, причинени от нараняване на гръбначния стълб", твърди Мъск.
За плана си Neuralink търсят хора, страдащи от парализа от увреждане на шийния гръбначен мозък или амиотрофична латерална склероза. Компанията не разкрива колко души ще бъдат набрани. Американската агенция по храните, която дава разрешенията, е поискала Мъск да тества по-малко от 10 пациенти поради опасения за безопасност.
"Не е ексцентрично. Зависи колко е безопасно", коментира пред БНР доц. Димитър Проданов, който работи във водещия изследователски център в областта на наноелектрониката в Льовен, Белгия.
"Какво ще прави този чип – аз съм доста скептичен, тъй като алгоритмите за анализ на мозъчна дейност са в доста зародишна фаза. Дори да сложим някакъв чип, той няма да е много функционален. Може би ще различава прости команди. Ако човек си мисли за нещо, примерно "запали лампата, печката", нещо такова."
"Няма да е нещо в реално време, а ще бъде в резултат на целенасочено мислене от човека, така че той да тренира системата да разпознава неговите команди", изтъква доц. Проданов. Според него няма от какво да се страхуваме.
В Льовен е разработена система, чип, който записва от мозъците на плъхове и мишки и категорично не може да се използва в хора, уточнява ученият. По думите му този инструмент се използва в много лаборатории по света, а проектът е бил финансиран с американски и британски пари.
"Чипове могат да се имплантират по какви ли не причини – вместо банкова карта или вместо лична карта, но човешкото тяло е доста агресивна среда. Въпросът е колко дълго време ще издържи такъв чип в тялото, колко лесно може да се сменя."
Две от маймуните на Мъск, върху които е пробвал чиповете, са починали, припомня доц. Димитър Проданов. А адвокати за правата на човека алармират, че поставянето на импланти, чипове и сензори по и в тялото, повдига въпроса за личните свободи, защитата на личното пространство и неприкосновеността. Мъск обаче вижда големи перспективи пред идеята си с перспектива да се лекуват дори затлъстяване, аутизъм, депресия и шизофрения.
Компанията на Илон Мъск не е единствената в опитите си да слага чипове в хората. "Уошингнтон поуст" посочва, че компании като BlackRock Neurotech и Synchron също имплантират устройства на хора при клинични изпитвания. Поне 42 души в световен мащаб са имали импланти на мозъка. Изданието разказва, че Родни Горхам, който е с амиотрофична латерална склероза, може да "пише" чрез имплант и софтуер. Има и примери за контролиране на роботизирана ръка, пациент може да ходи с бавен, но естествен крак - това са само известните приложения. Без да добавяме към тях и разработките на изкуствен интелект, който да помага на хората с увреждания. Езотеричният сценарий на Мъск за работа "на една честотна лента" с изкуствения интелект е на път да се реализира. Въпросът е кога.
Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа. Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..
Бела Бенова е фотограф и пътешественик по морските фарове на Европа. Автор на книгата "По пътя на пулсиращата светлина". Няколко изложби по темата. "Връщаме лентата" точно 18 години назад, когато Бела поема на първото си пътешествие, следвайки пулсиращата светлина на българските черноморски фарове, а светлината бързо я повежда към съседна..
УНСС набира стажанти за програма "Езиков приятел" в подкрепа на деца мигранти. Стажантска програма "Езиков приятел" е насочена към студенти, които желаят да допринесат за социалната интеграция и успешното развитие на деца мигранти в България. Инициативата се реализира в рамките на проекта Language Buddy. Програмата търси мотивирани и..
София заема последното, 36-о място в международна класация на мрежата "Чисти градове" за безопасно придвижване на деца и подрастващи. Оценката ни е три пъти по-ниска дори от предпоследния в подреждането . В класацията участват големи градове и столици на държави от ЕС. Проучването "Улици за децата, градове за всички" анализира..
Александруполис е най-големиятград в Западна Тракия с най-голямото пристанище в региона . Градът, разположен недалеч от българската граница, предлага съчетание от крайбрежна атмосфера, достъпни цени и богати възможности за активен отдих и забавления, посочи за "Пътувай с "Хоризонт" Петрос Кириакидис – заместник-председател на туристическия сектор в..
Германия е най-добрата културна дестинация за туристите в Европа по данни на Световната организация по туризъ м. За българските туристи тя се нарежда на трето място след Гърция и Турция. Какво поддържа интереса на българските туристи към Германия и какво предстои през тази година? За това разказа в "Пътувай с "Хоризонт" Кристиян Салай –..
Какви са основните жалби на потребителите, как се извършват проверките, и какви реални санкции могат да понесат туроператори, които работят "на тъмно", посочи за БНР Игнат Арсенов, директор на дирекция "Контрол на пазара" в КЗП . Колко често се получават сигнали и жалби , свързани с туристически услуги и какви са тенденциите в броя им в последните..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София...
Репортаж на Латинка Светозарова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
" Видях транспортни работници, които бяха използвани от политиците. Бяха използвани от т.нар. икономическо мнозинство в Столична община, в което за мой..