Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Не е ексцентрично. Зависи колко е безопасно". Далече ли е бъдещето с имплантирани в хора чипове?

| Анализ
Снимка: Pixabay

Компанията Neuralink, основана от милиардера Илон Мъск, набира първите доброволци. Съобщението излезе в средата на септември, когато стана ясно, че през пролетта компанията е получила одобрение за първото клинично изпитване на мозъчен имплант върху хора. Плановете на Мъск са през следващите 6 години в хора да бъде имплантиран мозъчно-компютърен интерфейс, отговарящ за движението. Самия Илон Мъск си има свое обяснение, част от което той определя като "малко езотерично".  

"В дългосрочен план буквално може да взаимодействаме с всеки аспект на мозъка. А в краткосрочен - да взаимодействате с част от мозъка ви, което да реши огромен брой неща, които причиняват изтощителни проблеми за хората. Дългосрочното взаимодействие звучи малко езотерично. Знаем ли какво да правим с изкуствения интелект? Той е просто много по-умен от нас. А общото пътуване с него трябва да бъде – и това е добрият сценарий – "на една честотна лента". Колко бързо можем да „общуваме“ с компютъра. И сега ние сме киборги – зависим от телефоните си до степен, че като ги няма, ги чувстваме като липсващ крайник. С телефоните и лаптопите си комуникираме по най-бавния начин чрез реч или писане на клавиатурата. Обаче това е това е изключително ниска скорост на предаване на данни - няколко бита в секунда, докато компютърът е способен на комуникация на терабайти в секунда. Това според мен е основното ограничение, с което трябва да се справим, за да смекчим дългосрочния риск от изкуствения интелект. Краткосрочното, неезотеричното обяснение, ни поставя пред нуждата да се справяме с различни физически проблеми. Уверени сме, че с това предложение ще решим много мозъчни травми, проблеми, причинени от нараняване на гръбначния стълб", твърди Мъск. 

За плана си Neuralink търсят хора, страдащи от парализа от увреждане на шийния гръбначен мозък или амиотрофична латерална склероза. Компанията не разкрива колко души ще бъдат набрани. Американската агенция по храните, която дава разрешенията, е поискала Мъск да тества по-малко от 10 пациенти поради опасения за безопасност.

доц. Димитър Проданов  Снимка: Добромир Видев

"Не е ексцентрично. Зависи колко е безопасно", коментира пред БНР доц. Димитър Проданов, който работи във водещия изследователски център в областта на наноелектрониката в Льовен, Белгия.

"Какво ще прави този чип – аз съм доста скептичен, тъй като алгоритмите за анализ на мозъчна дейност са в доста зародишна фаза. Дори да сложим някакъв чип, той няма да е много функционален. Може би ще различава прости команди. Ако човек си мисли за нещо, примерно "запали лампата, печката", нещо такова."

"Няма да е нещо в реално време, а ще бъде в резултат на целенасочено мислене от човека, така че той да тренира системата да разпознава неговите команди", изтъква доц. Проданов. Според него няма от какво да се страхуваме.

В Льовен е разработена система, чип, който записва от мозъците на плъхове и мишки и категорично не може да се използва в хора, уточнява ученият. По думите му този инструмент се използва в много лаборатории по света, а проектът е бил финансиран с американски и британски пари.

"Чипове могат да се имплантират по какви ли не причини – вместо банкова карта или вместо лична карта, но човешкото тяло е доста агресивна среда. Въпросът е колко дълго време ще издържи такъв чип в тялото, колко лесно може да се сменя."

Две от маймуните на Мъск, върху които е пробвал чиповете, са починали, припомня доц. Димитър Проданов. А адвокати за правата на човека алармират, че поставянето на импланти, чипове и сензори по и в тялото, повдига въпроса за личните свободи, защитата на личното пространство и неприкосновеността. Мъск обаче вижда големи перспективи пред идеята си с перспектива да се лекуват дори затлъстяване, аутизъм, депресия и шизофрения. 

Компанията на Илон Мъск не е единствената в опитите си да слага чипове в хората. "Уошингнтон поуст" посочва, че компании като BlackRock Neurotech и Synchron също имплантират устройства на хора при клинични изпитвания. Поне 42 души в световен мащаб са имали импланти на мозъка. Изданието разказва, че Родни Горхам, който е с амиотрофична латерална склероза, може да "пише" чрез имплант и софтуер. Има и примери за контролиране на роботизирана ръка, пациент може да ходи с бавен, но естествен крак - това са само известните приложения. Без да добавяме към тях и разработките на изкуствен интелект, който да помага на хората с увреждания. Езотеричният сценарий на Мъск за работа "на една честотна лента" с изкуствения интелект е на път да се реализира. Въпросът е кога.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04