Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо се налага нов външен дълг и защо емисията се определя като успешна?

Снимка: Георги Цветков, БНР

България пое нов външен дълг с общ обем от 2,3 млрд. евро. БНР бе една от първите медии, които съобщи за дълговата емисия на външните пазари. Първите експертни коментари бяха, че емисията е много добра, пласирана в подходящия момент. Някои анализатори дори я определиха като "ударна". Защо се налага страната ни да тегли още външен дълг и защо емисията се определя като "успешна"?

7,5 милиарда лева е бюджетният лимит за нов дълг през цялата 2023 година, като още през януари около три милиарда от тях – всъщност, 1,5 милиарда евро, бяха поети от международните пазари. С тях основно бяха рефинансирани стари задължения. Това и една от целите на новата емисия от 2,3 милиарда евро, пласирана на външните пазари точно ден след втория тур на местния вот. Подробностите – две мисии с падежи от 7,5 и 12,5-години, а обемите на отделните траншове са 1,3 милиарда евро – първият и един милиард евро – вторият. 

При какви условия бяха поети новите задължения? На този въпрос на БНР отговори министър Асен Василев:

"При спред от 150 базисни пункта, което е изключително добре. Както знаете, имаше почти три пъти по-голямо предлагане, отколкото ние имахме нужда като дълг. Затова два пъти подобрихме условията в рамките на деня. Ще бъде използван, както е записано в Бюджета, а една основна част ще бъде използвана за връщане на стар дълг от около 1,5 млрд. евро в първата половина на 2024 г.".

С останалите средства ще бъде покрит дефицитът от 4,6 милиарда лева, заложен в тазгодишния бюджет и гласуван от Народното събрание. 

Дали беше успешна емисията - това коментира финансовият анализатор Николай Ваньов.

"Подбирането на момента за една такава емисия беше много добро". 

Набирането предварително на ресурс за плащането догодина също е положителен елемент, според експертите. Затова обаче възниква въпросът – след като са осигурени средствата за погасяването на падежа първата половина на следващата година, какъв ще бъде размерът на новия дълг догодина?

"Нека да видим какво ще се случи с данъчните закони, които ще финализират приходната част. На база на това ще бъдат довършени всички останали разчети", заяви Асен Василев. 

Николай Ваньов коментира дали това, че 1 януари 2025 година е целева за влизане на България в еврозоната допринася за по-благоприятните условия на външния дълг?

"Със сигурност! Подстъпите към влизане в еврозоната не могат да имат никакво друго въздействие върху държавния дълг, освен положително", отговори той и даде пример с Хърватия.

Репортаж на Марта Младенова в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.

По публикацията работи: Наталия Кръстева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Рафаел Лос: Трудностите за Европа се множат

За втори път в рамките на месец Съветът на НАТО ще се събере идната седмица, за да обсъди инцидент, застрашаващ сигурността и териториалната цялост на страна от Алианса. Инцидентите от подобен характер през последните дни всъщност станаха три. Вчера 3 изтребителя МиГ-31 прелетяха над островчето Вайндлоо във Финския залив и престояха във въздушното..

публикувано на 20.09.25 в 11:40
Алекси Кесяков

Алекси Кесяков за пътищата: Обучението и възпитанието трябва да започва от раждането

В Пловдив се провежда 11-ата национална конференция на тема "Безопасна пътна инфраструктура". Събитието е организирано от Българската браншова асоциация "Пътна безопасност". Целта е чрез споделяне на добри практики, научни постижения и иновативни решения да се стигне до начин за по-малко жертви и ранени по пътищата.  " Движението по пътищата се..

публикувано на 19.09.25 в 11:45
Владимир Владимиров

Владимир Владимиров с прогноза за местните избори в РСМ: Разгромяваща победа за Мицкоски

Предизборната кампания в РСМ не е спирала. Това, което ще се случи на местните избори, е разгромяваща победа на Мицкоски срещу опозицията. Това е мнението на анализатора Владимир Владимиров. Пред БНР той коментира предстоящите след месец местни избори в страната.  "След местните избори той ще препотвърди своята силна победа, която направи на..

публикувано на 19.09.25 в 10:39
Георги К.Първанов

Георги Първанов: Пазарът на труда е спокоен, заплатите растат

" Картината на пазара на труда е стабилна, но виждаме едно умерено затягане ".  Това заяви пред БНР Георги Първанов - експерт по Човешки ресурси, член на УС на Българската асоциация за управление на хора и на Българската конфедерация по заетостта.  "В най-големия сайт за търсене на работа броят на отворените позиции е около 37 хил., което е..

публикувано на 18.09.25 в 09:55
Истанбул

Български изселници в Турция: Отчаяни сме от партиите в България, искаме стабилност

Ако Ахмед Доган стане председател на новата партия, която обяви, вероятно пак ще има подкрепа , защото изселниците в Турция гласуват основно заради него. Това посочи за БНР Хюлия Алтън от Истанбул за новия проект на Доган, докато Кенан Йозгюр от Измир смята, че е все още е рано да се коментира обявената партия. Какво още мислят българските изселници..

обновено на 18.09.25 в 08:41

До 5 г. затвор за притежание и разпространение на райски газ

С глоба от 2000 до 5000 лева ще бъдат наказвани родители или настойници, които не придружават детето си в заведение за хранене или развлечения след определените в закона вечерни часове. Тази промяна в Закона за закрила на детето се предлага от временната парламентарна комисия като мярка срещу употребата и разпространението на райски газ...

публикувано на 16.09.25 в 18:53
Росен Желязков

Росен Желязков: Безводието се дължи и на климатични фактори, и на лошо управление на водния ресурс

Премиерът Росен Желязков заяви, че проблемът с безводието в някои части на страната се дължи както на климатични фактори, така и на лошо управление на водния ресурс, лошо планиране и лоша комуникация на отговорните институции. Желязков каза това в началото на първото заседание на Националния борд по водите, създаден в изпълнение на решението на..

публикувано на 16.09.25 в 13:15