Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Компаниите привличат бъдещи кадри още от студентската скамейка

Огромен глад за инженери. Работа в микроелектрониката има за години напред

Същевременно спада интересът към инженерните специалности

| Репортаж
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Работа в микроелектрониката ще има за години напред, уверяват представители на компаниите в сектора.

Антон и Алекс са част от тази индустрия, макар да са още четвърти курс студенти в Техническия университет в София.

"Доста млади хора има при нас, наши колеги. Започнах работа, доста ми помага, понеже е по специалността, която уча. Това е индустрия, която се развива много бързо, има бъдеще в нея. Навлизат електроавтомобилите, автомобилната електроника става все повече и повече", разказва Антон.

"Работя в тази фирма от една година. Имаше отворени места за стажанти, в момента съм на постоянен договор", посочва Алекс.

И двамата вярват, че има добро бъдеще за техните специалности - "инженер винаги може да си намери работа". Признават, че парите са добри и "ако си решил да се развиваш в тази сфера, няма да останеш гладен". Както Антон, така и Алекс ще останат в България.

На форум, посветен на микроелектрониката, белгийският собственик на фирмата обясни пред други студенти, че за него работят около 2000 души, над 800 от тях - в България.

Симеон Костадинов работи за друга компания в сектора. Пише софтуера за изработване на микроелектронни схеми. Твърди, че бизнесите не пестят финанси и сили за обучението на студентите, защото търсят най-доброто. А най-доброто обикновено отива да работи извън България. За да не го изгубят без време, компаниите правят сериозни стажантски програми, пояснява Костадинов.

Симеон Костадинов

"Няма как да очакваме университетите да подготвят нашите кадри конкретно в сферата, в която развиваме продуктите си. Затова сме разработили стажантска програма. На току-що завършил студент отнема около година, за да започне реална работа по нашите проекти. Повече от половината инженери в нашия екип са започнали като стажанти, включително аз. Трудно намираме хора", коментира  Костадинов пред БНР. Едно от обясненията според него е в това, че инженерните специалности не са толкова атрактивни за подрастващите.

У нас над 400 компании работят в секторите мехатроника, електроника и микроелектроника.

Това са експортно ориентирани компании, които развиват иновации и имат едни от най-модерните производства, казва министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов. Електрониката и мехатрониката са много подходящи за предстоящото въвеждане на дуално обучение в университетите, изтъква министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. По думите му "трансферът от научно откритие до практиката все още затруднява българските университети".

Липсва интерес към инженерните специалности, отчитат и от МОН. По данни на НСИ през учебната 2022/23 г. 188 190 студенти са се обучавали в държавните висши училища у нас, около 35 400 бакалаври, магистри и професионални бакалаври са били в секторите информационно-комуникационни технологии и технически науки и технически професии.

Бройката е с около 1 500 души по–малко от предходната учебна 2021/22-ра година и с около 2 700 по-малко от учебната 2020/21-ва. Намалението за трета поредна година се констатира въпреки тенденцията процентът на безработицата в STEM специалностите като математика и инженерни науки да е ниска.

"Студентите, които избират инженерните специалности, намаляват", потвърждава Димитър Николов, председател на клъстер "Микроелектроника", преподавател във Факултет "Електронна техника и технологии" в Техническия университет.

"В последните години има огромен глад за инженерни кадри. Икономиката на България се развива. Има много индустрии в областта на електрониката и микроелектрониката."

Според Николов държавата "преоткрива важността на инженерните технологии".

Повече по темата чуйте в звуковия файл.  

Снимки в публикацията: Добромир Видев, ЕПА/БГНЕС

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Над 17 000 души са се подписали в подписката за категорична позиция на България в подкрепа на Украйна

Захари Карабашлиев: Всеки несправедлив мир е клокочеща нова война

Интелектуалци и общественици поискаха България ясно и недвусмислено да подкрепи Украйна в борбата ѝ срещу руската военна агресия. Това става ясно от отворено писмо, подписано от 17 000 души и адресирано до президента, председателя на парламента и министър - председателя. Автор на текста е писателят Захари Карабашлиев...

публикувано на 13.03.25 в 18:48
Румен Радев говори пред студенти в Пловдивския университет.

Румен Радев: Начинът на гласуване и неговото отчитане трябва кардинално да се променят

Начинът на гласуване трябва кардинално да бъде променен, каза президентът Румен Радев по повод случилото се в отделни секции с изборните резултати по време на последните парламентарни избори и последвалото дело в Конституционния съд за законността на вота: "Аз затова и призовах отново внимателно, без бързане, да се обмисли изборното..

публикувано на 13.03.25 в 13:17

Възможно ли е и у нас да има роботизирана рехабилитация за хора с инсулт?

Роботизираната рехабилитация извежда авангардни технологии на преден план в грижата за пациентите и вече се предлага в редица болнични заведения и специализирани центрове и у нас. Роботизирана рехабилитация е най-съвременният подход, който заедно с широките възможности за приложение на конвенциаоналните рехабилитационни методи, предлага..

публикувано на 13.03.25 в 11:31

Доц. Полина Михова: Трябва да има единен регистър за децата с комуникативни нарушения

Връчването на таблет на деца още на 6-месечна възраст меко казано е тревожен факт , заяви пред БНР доц. Полина Михова, ръководител на Департамент "Здравеопазване и социална работа" в НБУ. Тя напомни препоръките на СЗО, според които това е изцяло забранено до 3-годишна възраст, между 3 и 6 години максимумът е 15 мин., а за 10-годишните – половин..

публикувано на 12.03.25 в 11:43

Здравната грижа като супермаркет – защо пациентът е последният, за когото се мисли?

Пациентът е последният, за когото се мисли в здравната система . Този коментар направи пред БНР специалистът по медицинско право адвокат Мария Шаркова. "Често отношението е изключително патерналистично, без да се търси неговото мнение . Често чувам една мантра – защо пациентите имат толкова много права", посочи тя и обясни, че за..

публикувано на 12.03.25 в 10:35
Снимката е илюстративна

Има ли нормативни пречки пред бъбречните трансплантации у нас?

По една или две бъбречни трансплантации от жив донор се правят в България годишно, показва статистиката на здравното министерство за последните три години. При донорството от хора в мозъчна смърт данните варират от 11 до 25 трансплантации. В същото време над 770 българи чакат за присаждане на бъбрек, а десетки заминават да се трансплантират в..

публикувано на 12.03.25 в 09:23
Росица Матева

ЦИК изпрати на Темида копия на част от поисканите материали за вота

ЦИК изпрати на Софийската градска прокуратура копия на първата част от поисканите материали, свързани с образуваното конституционно дело за законността на изборите от октомври миналата година.  Иска се цялата водена кореспонденция с Конституционния съд, "Информационно обслужване", общинските администрации  и копията от приемо-предавателни разписки..

публикувано на 11.03.25 в 13:31