Епиграфиката - разчитане на древни и антични надписи

"Епиграфиката е наука за разчитането на древни и антични надписи върху камъни, мозайки, плочи, стени и др. и за дигитализирането на тези надписи, каза в "Нощен Хоризонт" д-р Николай Шаранков.

"Името е произлязло от старогръцката дума "епиграфе", което означава "надпис". Още от древността е имало хора, които са се интересували от надписи, пример за това е Полемон от Троя, който през елинистическата епоха обикаля гръцките градове и събира древни надписи. Тогава хората са му се чудели и са го нарекли Стелокопас , този "който чопли из камъните", разказа още Шаранков.

По думите му след това интересът към паметниците от миналото замира, за да се възроди през Ренесанса в Италия и Германия.

Първите проучвания на надписи от нашите земи за дело на заподноевропейски пътешественици през 15 - 16 век.

А едва през 19 век и наши местни дейци започват да се интересуват от надписите и започват да ги публикуват. Първият, който по сериозно извършва тази дейност е Константин Иконом, учител от Пловдив.

През 1819 г. той издава книга - описание на Пловдивската епархия, в която е дал и сбирка с няколко надписа от древния Филипопол. 

Д-р Николай Шаранков е асистент в катедра “Класическа филология” на СУ “Св. Климент Охридски”, изследовател-епиграф в Национален археологически институт с музей към БАН, експерт. 

В изследванията си се занимава с античните надписи от територията на България, културната и социалната история на българските земи през Античността, просопографията на балканските римски провинции, историята на гръцкия и латинския език.

Д-р Димитър Илиев е главен асистент в катедра „Класическа филология“ при СУ „Св. Климент Охридски“, доктор по старогръцко езикознание и магистър по компютърна лингвистика. Научните му интереси са в областта на гръцката поезия, гръцкото и латинско езикознание, късната античност и дигиталната хуманитаристика.