Какво очаква читалище "Съгласие 1869" в Плевен от Бюджет 2024?

Министерството на финансите изготви анализ, в който е обобщена дейността на 3262 читалища, 111 музеи и художествени галерии и 27 библиотеки с регионален характер през 2022 г. В него се казва, че е необходима промяна в модела за финансиране на регионалните културни институции за по-добри резултати.

Какво очакват читалищата от бюджета за 2024 година? Какво мислят в едно работещо читалище, превърнало си в истински център на културата в Плевен, но и с много тревога за средствата и възможностите за издръжка. То разполага с богата библиотека, някои от екземплярите са много ценни и единствени в страната. Прочуто е и с многото школи, сред които и балетната – една от първите в страната. Ще може ли да съществува нормално - това коментира пред БНР Ивайло Атанасов, председател на читалище "Съгласие 1869" в Плевен.

Репортаж на Латинка Светозарова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.

Няма зависимост между размера на финансирането и активността на работа на отделните регионални културни институти в страната. Налага се промяна в подхода за финансиране, като поетапно, с участието на Министерството на културата и местната власт, да се създадат механизми за въвеждане на елементи, отчитащи дейностите и полезността на този тип институции за потребителите и обществото. Това е заключението от анализ, направен от Министерството на финансите. В него е обобщена дейността на 3262 читалища, 111 музеи и художествени галерии и 27 библиотеки с регионален характер през 2022 г.

Данните показват, че финансирането за т.нар. „субсидирана бройка“ не създава стимули за реализиране на дейности и за постигане на резултати от съответните институти. Активността им е по-скоро периодична и обвързана с конкретни събития, а не предварително планирана и системно организирана целогодишно.

Минимален е обхватът на дейността, свързана с организирането на редовни, ежеседмични форми на занимания с деца и възрастни. Разчита се на презентиране на статични изложби на експозиции и предоставянето на вече създаден и наличен библиотечен фонд, на участие или организиране на единични събития или изяви по повод конкретни празници или събития. Твърде бавно се дигитализират и обновяват наличните материални фондове.

Ангажираността на кметовете е по-скоро ориентирана към увеличаване възнагражденията на съответните служители, а не към намиране на подходи и начини за оценка на работата, проучване на нагласите на населението, спрямо демографски и регионални характеристики, културни и образователни потребности и разширяване профила на предоставяните услуги.

По отделните видове институции анализът на МФ показва:

Читалища

За финансиране на този вид културна институция държавата ежегодно осигурява близо 100 млн. лв. Субсидираните бройки за читалищата за 2022 г. са общо 7 773 служители.

Проверена е дейността на 87% от общия брой на регистрираните читалища в страната. 8% или 267 от читалищата не отчитат дейност по нито един от

наблюдаваните 10 показатели, но получават субсидия. Не се установява зависимост между обхвата на дейността и размера на получаваните средства. Преобладаващ брой от читалищата са активни или сезонно, или само по време на ученически ваканции, а други организират само мероприятия по определен повод или празник.

Образователни дейности се осъществяват в 1 556 читалища (48 %). В 1 706 бр. (52%) от читалищата не се поддържа образователна дейност.

В 2 863 читалища (88%) се организират културни мероприятия, а в 399 читалища (12%) няма организирани мероприятия. В 525 читалища или 61% от обхвата на тези, които организират мероприятия, броят им е едва от 2 до 5 годишно, а само в 315 или 11 % от тази група читалища има между 31 до 147 мероприятия годишно.

Сравнението по критерий „бюджет“ показва драстични разлики между част от институциите. Например, при читалища с бюджет над 500 хил. лв., читалище „Развитие-1869“ – Враца има 61 души персонал и бюджет от 781.8 хил. лв., има 3 художествени състава за лица над 18 г., 2 любителски школи и 146 организирани културни мероприятия. Докато читалище „Родина – 1860“ – Стара Загора е с бюджет 631 хил. лв. Персоналът е от 51 души. Те работят с 10 художествени състава за лица над 18 г., 23 любителски школи и имат 646 организирани културни мероприятия.

Читалище „Никола Йонков Вапцаров – 1866“ – Благоевград разполага с бюджет в размер на 512,3 хил. лв. В него работят 41 служители. Активните форми на дейност, които се развиват в него, са 5 художествени състава за лица над 18 г., 7 любителски школи и 77 организирани културни мероприятия. Първото българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“ – Свищов с бюджет от 472,5 хил. лв. има само 2 състава за възрастни. Докато с бюджет от 131 хил. лв. Читалище „Христо Ботев – 1871“ – Смолян поддържа 18 художествени състави за хора над 18 г. и 46 – за деца.

В читалище „Пробуда – 1926 – Горна баня“ – Столична община, което разполага с бюджет от 68,1 хил. лв., има 95 школи, докато Читалище „Дружба – 1870“ – Харманли с отделени средства в размер на 154,7 хил. лв. има само 3 школи.

С численост на персонала от 0,25 бр. (т.е. един служител на непълно работно време) и бюджет от 3,1 хил. лв. читалище „Димитър Ганев – 2014“ – Генерал Тошево са реализирани 24 културни мероприятия. Толкова са и събитията, които Читалище „Надежда 1871“ – Оряхово е направило при бюджет 124,2 хил. лв. и с 6 служители.