Шашанк Джоши: Европа трябва да се пробуди, за да не допусне руска власт над Киев

Интервю на Добрин Йотов с Шашанк Джоши

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Трябва да помислим как да спрем тази трагедия" - войната в Украйна. Тези думи на Владимир Путин направиха впечатление от видеоконферентната дискусия на Г-20 през седмицата. От Кремъл обаче не дават никакви индикации, че се отказват от целите си, декларирани преди 21 месеца: завладяване на южна и източна Украйна, лишаване на страната от боеспособна армия и установяване на проруско правителство в Киев.

По-рано този месец от Европа дойдоха ред позитивни сигнали, които смекчиха блокирането на американската помощ за Украйна в Конгреса. Нидерландия обяви, че ще помогне на украинската армия догодина с 2 милиарда евро. Осем милиарда - двойно повече от сега - обеща Берлин. Броени дни по-късно германският конституционен съд спря плановете на федералното правителство да прехвърли 60 милиарда евро, предназначени за справяне с пандемията, към фондове за зелени инвестиции, и така обърка всички планове на управляващата коалиция. В сряда популистите начело с Херт Вилдерс спечелиха изборите в Нидерландия и поставиха още една голяма въпросителна върху бъдещото въоръжаване и финансиране за Киев.

Настъпва ли критичен момент за Украйна - питаме Шашанк Джоши, военен редактор на списание "The Economist".

Путин определи войната като "трагедия", която трябва да бъде спряна, но продължава да жертва хиляди войници в опити да щурмува Авдеевка. След като явно чисто военното значение на този град не е толкова голямо, какви са политическите мотиви на руското ръководство?

"Основната политическа цел (на Путин) е да завладее остатъка от Донецка област, който все още не е в руски ръце. Авдеевка е само още едно стъпало към постигането на тази цел. Също както Бахмут (тази пролет). В дългосрочен план Кремъл все още се стреми към смяна на властта в Киев. В средносрочен план, завладяването на Донецка област ще позволи на руските управляващи да заявят, че са изпълнили обещанието си да "освободят" Донбас - обещание, което дадоха още през февруари 2022 година. Донбас остава главната цел, а завладяването на анексираните Запорожие и Херсон идва на второ място. В една война, в която руският режим не може да се похвали с много победи, а дори напротив - трябваше да претърпи доста неуспехи, овладяването на Донецка област става все по-важно политически. Авдеевка просто изглежда най-естественото направление за руските войски."

Не преследва ли Кремъл и психологическа цел - няма ли падането на още една тяхна крепост да сломи волята на украинците и да потисне още повече обществената подкрепа на Запад за желанието на Киев да отвоюва земите си?

"Въздействието върху общественото мнение е част от уравнението. Но основният стремеж на Москва си остават териториалните придобивки. Подозирам, че един от важните мотиви за атаката към Авдеевка е да накара украинците да прехвърлят войски от южното направление, където украинското командване положи големи усилия през лятото. Също така да попречи на най-боеспособните украински подразделения да си отдъхнат чрез ротация с други войскови подразделения. Колкото по-дълго руснаците продължават натиска от изток, толкова по-трудно ще е за украинците да възстановят силите си. Покрай всичко това психологическият ефект също би бил добре дошъл за руснаците. Няма съмнение, че евентуално завладяване на Авдеевка би имало огромно значение от тази гледна точка."

Отбелязахте в един Ваш коментар, че ако Герт Вилдерс стане премиер, Нидерландия, може да се отметне от обещанието да дари F-16 на Киев. Размерът на помощта от Берлин е крайно несигурен, докато управляващите там търсят компенсации за десетките милиарди евро за индустрията, зачеркнати от Конституционния съд. Други европейски лидери като Еманюел Макрон и Педро Санчес са напълно вглъбени във войната в Газа. Зад океана Конгресът бездейства вече месеци. Единственият, който знае дали и кога Киев ще получи още помощ е може би новият председател на Камарата на представителите Майк Джонсън, но той мълчи. Трябва ли Украйна да приспособи военно-политическите си планове и как би могла да го направи?

"Обстоятелствата днес са крайно притеснителни за Украйна. Отклоняването на вниманието на Запада към събитията в Близкия изток, възходът на крайнодесните елементи в Нидерландия и политическото буксуване в Съединените щати - всичко това се случва в един доста чувствителен за Киев момент. В Украйна очакват Русия да увеличи ударите си по украинската енергийна система през идните седмици и с настъпването на зимата, за да може студът да потисне духа на украинците.

Най-сериозни притеснения буди ситуацията в американския Конгрес. Струва ми се, че дори ако всичко се обърка в Нидерландия и Германия, украинците пак ще могат да се справят, стига подкрепата от Вашингтон да продължи. В момента, въпреки всички неуредици, на Капитолия все още има изгледи за сделка между партиите по украинския въпрос. Мисля си обаче, че всички вече разбират, че след новия пакет от военна помощ, договарянето на следващите пакети ще стане още по-трудно. Джейк Съливан (съветникът на Байдън по националната сигурност) призна това преди две седмици, когато каза, че възможностите за ново финансиране намаляват през 2024-та.

При това положение, украинците ще трябва да намерят начини да пестят силите си, т.е. да се сражават по възможност с по-малко изразходване на сили. Може да им се наложи да минат в отбрана за известно време, за да възстановят потенциала си. И да се надяват, че администрацията на Байдън ще бъде преизбрана догодина. Демократите могат да си върнат мнозинството в Конгреса, което би променило напълно политическите обстоятелства. Засега основания за притеснения има, но не и за тотална паника."

Прави ли Европа необходимите стъпки да замести подкрепата на САЩ, в случай че Доналд Тръмп победи на президентските избори след година?

"В този момент Европа не може да замести Съединените щати. Тя не разполага нито с необходимия за това промишлен капацитет, нито с достатъчно запаси (от боеприпаси и бойна техника). Не забравяйте, че голяма част от американските оръжейни доставки дойдоха от наличния арсенал. Европейските арсенали са далеч по-бедни и няма как да заместят американските. Европейците не могат да компенсират и някои не толкова видими, но важни аспекти от американската помощ за Украйна - имам предвид разузнавателните данни и политическата координация между съюзниците.

По въпроса дали се подготвя за сценария със завръщане на Тръмп в Белия дом Европа също не дава много окуражаващи сигнали. Малко са признаците, че европейците трупат собствени военни запаси и разширяват съществено оръжейното си производство. Не е ясно какво ще стане с формата "Рамщайн", в който военните министри съгласуват ежемесечно помощта си за Киев. Според мен главните икономически сили в Европа - Великобритания, Франция и Германия, трябва да започнат, наред с ангажираните с проблема източноевропейски държави, да говорят сериозно за това как могат да помогнат на Украйна да продължи да се бори.

В крайна сметка - често си мисля за това - ако Украйна остане без адекватна военна подкрепа и позициите ѝ на фронта отслабнат, резултатът може да е някакво дипломатическо споразумение, но може и да не бъде постигнато споразумение. Може би, усещайки слабостта на противника си, руснаците ще продължат натиска. Сега няма индикации, че те искат споразумение. При това положение, накрая правителството в Киев може да се срине. Тогава Европа ще се озове в крайно трудно положение. Не виждам някакво пробуждане у европейските лидери - те все още не са започнали да работят срещу такъв сценарий."