Миналата седмица Конституционният съд на Германия излезе с решение, което хвърли най-мощната икономика в ЕС в бюджетна криза. Съдът постанови, че правителството незаконно прехвърля 60 милиарда евро от стар фонд за преодоляване на последствията от пандемията за финансиране на проекти за модернизация на индустрията. Мотивът на магистратите беше, че прехвърлянето на средствата не покрива конституционните изиквания за спешно ново поемане на дълг. Правителството се изплаши, че това е само първата стъпка от блокирането на още подобни фондове. Най-големият е този за икономическа стабилизация, възлизащ на 200 милиарда евро.
"Дискусия за новия дълг и причините за поемането му тече както в Германия, така и в Европа", обясни Стефанов.
"Той тръгна в Герамия след банковата кризата от 2008-2009 г, когато всички правителства в Европа направиха огромни кризисни вливания в банковата система, возещи до експлозия на държавните дългове.
Тогава започнаха идеите за взимането на общ дълг на европейско ниво. ЕЦБ се намеси много сериозно. Тогава германският законодател взе решение да не може правителството на годишна база да взима допълнителен дългов ресурс повече от 0.35% от БВП. Това е доста ограничаващо условие, особено когато има кризи.
В законадателството обаче е предвидена и възможност правителството да избягва тази дългова спирачка".
В Германия следва сериозен политически дебат, посочи експертът.
"Той вече се отвори и засяга две основни теми. Едната е конкретният казус – германското правителство трябва да обоснове по-добре необходимостта от тези пари. Второто ниво на дискусия, което засяга Европа, е за цялостното премахване на тази спирачка. Този дебат е по-дълъг. Това би било голяма промяна, тъй като ще се промени цялостната идеология, която имаше до момента в Германия и в ЕС за ограничаване на бюджетните разходи.
Страните от юга и Франция настояват да няма такива. Покрой корона кризата те бяха многократно нарушени.
Възнамеряваше се отново да започне затягане на режима, но очевидно е много трудно да се види такова желание на европейско и национално ниво за затягане на коланите".
"Германската икономика е в криза. Това означава ,че европейската икономика вероятно ще влезе в забавяне и ще има повече искания за държавна намеса по отношение на инвестициите", обясни още Стефанов.
Такъв дебат би трябвало да се води и в България, като част от Европа, посочи експертът.
"В България също има подобни ограничения по Закона за публичните финанси. Те са 0.5% от БВП и изискват обосновка. През последните години 3-4 години беше особено драматично, тъй като се премина към много дефицитни бюджети. Голямата разлика с Германия е, че липсва такъв съд, който да прегледа внимателно решенията на правителството и да види дали добре е обосновало необходимостта от по-творческо разглеждане на бюджетните дефицити.
Страната ни е в много добро състояние от гледна точка на дълга, но в същото време трябва да сме много внимателни за какво се отделят тези допълнителни средства. Не обходимо е да са добре премислении инвестиции. Ясно е обаче, че българската държава не може да инвестира ефективно".
Цялото интервю на Деян Йотов с Руслан Стефанов може да чуете в звуковия файл.

Финансовата рамка за догодина влиза за първо гласуване в пленарната зала. По-рано през седмицата водещите ресорни комисии я одобриха, въпреки острите забележки на работодатели и синдикати. Първи на вниманието на депутатите ще бъде бюджетът на Държавното обществено осигуряване, където е заложено минималната работна заплата от 1 януари да бъде малко над..
От днес Синдикатът на административните служители към КТ "Подкрепа" започва серия от протести. От 12.30 до 13.00 недоволството си ще изразят работещи в Националния статистически институт. Те излизат пред Централното управление в София и пред сградите на териториалните бюра в страната с настояване в бюджета за следващата година да бъдат осигурени..
Модерна пречиствателна станция за отпадни води ще бъде открита край пловдивското село Бенковски. Технологията, използвана за изграждането на новото съоръжение, е разработена от Центъра за чисти технологии и ресурсна ефективност на биомаса към Аграрния университет в сътрудничество с пловдивския ВиК оператор. На церемонията се очаква да присъства..
Днес в италианският град Монца ще бъде поставен барелеф на Апостола на свободата Васил Левски. Иинициативата е на Генералното ни консулство в Милано и на генералния консул Ана Паскалева, както и на oбщина Карлово, която финансира проекта. Барелефът на Апостола ще бъде поставен в град Монца на историческия площад „Сан Паоло“ и ще е първият негов..
Върховният касационен съд на Италия разпореди екстрадицията в Германия на мъж, заподозрян в съучастие в организирането на атаките през 2022 г. срещу газопроводите "Северен поток" 1 и 2 в Балтийско море. Германската прокуратура обвинява 49-годишния украински гражданин, идентифициран като Сергий К. в съучастие в предизвикването на експлозия, както и в..
Полицията залови двама автокрадци в столичния кв. "Надежда", непосредствено след като са откраднали кола. Става въпрос за планирана полицейска операция, която е стартирала миналата седмица, а мъжете са били следени. Единият е на на 57 години, а другият - на 51. И двамата задържани са с богато криминално минало, свързано с кражби на автомобили,..
В Обединеното кралство се очаква студеното зимно време да се задържи, като прогнозата е температурите да паднат под нулата и в някои райони да завали сняг. Жълт предупредителен код на Метеорологичната служба е в сила за Северна Ирландия, Северна и Централна Шотландия и крайбрежните райони в югозападен Уелс, както и за югозападна,..
"Конституционният съд удари звучна плесница на доцента по конституционно право ." Това мнение изрази пред БНР бившият конституционен съдия и..
Президентът Румен Радев определи решението на Конституционния съд като победа на правото над произвола на политическата класа. "Призовавам..
Финансовият министър Теменужка Петкова обяви правителствено решение от днес, с което 31 декември (сряда) и 2 януари (петък), са обявени еднократно за..