Вносителите на промените в Конституцията изпаднаха в лутане, в липса на предварителна яснота докъде стига общата им политическа воля и дали ще могат да защитят онова, което твърдят.
Това каза пред БНР проф. Пламен Панайотов, преподавател по наказателно право в Софийския университет и бивш вицепремиер, като изтъкна, че това е най-голямото му опасение, свързано с гледаните от парламента промени в основния закон на държавата.
"Най-много ме тревожи това, че се твърди едно, а от текстовете следва друго! ... Онова, което твърдят - повече независимост за органите на съдебната власт и повече усещане за справедливост у гражданите - е основателно и е необходимо. Въпросът е, че като твърдиш това нещо, трябва да го докажеш със съответните политически действия, приемайки тъкмо такива изменения и допълнения в Конституцията, които съответстват на тези твърдения", уточни той.
Според проф. Панайотов няма основание да сме особени оптимисти в посока повече справедливост:
"Досега се твърдеше, че имало възможност за нерегламентирано политическо влияние върху прокуратурата, основно осъществявано, според тези твърдения, от главния прокурор. Поради което прокуратурата е била използвана като бухалка за разрешаване на някои икономически спорове или на някои политически спорове. Сега, предвид обособяването на висшия прокурорски съвет, се предлага политическата квота да има превес по определение в нея. Т.е. кадруването по отношение на прокурорите да става през политическата квота - отношение 6:4".
По думите му така мнозинството в парламента ще се въплъти в мнозинство във Висшия прокурорски съвет.
"Прави впечатление, че се обособява прокурорският съвет по начин, по който да няма единодействие с Висшия съдебен съвет, като се твърди, че ВСС ще се ползва с независимост, а прокурорският - с автономност и отчет. Не случайно тук е пропусната думата независимост", коментира проф. Панайотов.
Интервюто на Людмила Железова с проф. Пламен Панайотов в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
"Понякога ние сме първите, които посрещаме пациенти с проблеми, свързани със сърцето, а се оказва, че източникът на този проблем е щитовидната жлеза ." Това каза в интервю за БНР кардиологът д-р Михаела Михайлова. " Сърцето реагира на всичко, което се случва в тялото . Минаваме по един чеклист, по който обследваме различни възможности...
" Всяко едно нещо в железниците е разписано. Нашите правилници са написани с кръв. Моят апел е да се върнем към строгата дисциплина и безкомпромисното отношение ". Това призова от ефира на БНР проф. Симеон Ананиев - експерт в сферата на жп транспорта. Той коментира вчерашния инцидент на Централна гара в София, при който маневрен локомотив удари..
Алжир предложи резолюция на Съвета за сигурност за спиране на атаките на Израел срещу град Рафах. В текста се призовава и за незабавно освобождаване на всички заложници, взети от "Хамас". Белият дом осъди смъртта на десетки цивилни граждани в резултат на израелски въздушен удар в Рафах, но заяви, че не планира промени в политиката си спрямо Израел...
В Плевен продължава подписката за запазване на стадион "Белите орли". Граждани ще внесат възражение в Общината и ще настояват да се запази статутът и предназначението на имота. Подписката, която се събира до петък в центъра на Плевен, ще бъде внесена в общинската администрация като възражение. "Поредната подписка в защита на..
Британският премиер Риши Сунак заяви, че наскоро е разговарял с Борис Джонсън за „риска“, който Киър Стармър, лидерът на лейбъристите, представлява за страната. В ексклузивно интервю за „Дейли телеграф“, министър-председателят отказа да коментира дали Джонсън ще води кампания за него. В обширното интервю Риши Сунак призна, че е..
Продължителността на живот в България се е увеличила с година и половина , показват последните данни на НСИ. Изследването е за периода 2021 - 2023 г. спрямо 2020 - 2022 г. В сравнение с преди 10 години обаче има намаление на средната продължителност на живот и при жените, и при мъжете. Оказва се, че хората в градовете живеят повече от 3 години..
Ако ставаше дума за 3%, щяхме да имаме шанс да покрием критерия за инфлацията. Става дума за отстояние от трите държави в еврозоната с най-ниска инфлация – в момента Литва, Финландия и Италия, с около 0,7-0,8%. В последните 12 месеца сме с трайно по-висока инфлация от тези три страни. Това обясни пред БНР икономистът от Института за..
Парламентарната асамблея на НАТО прие декларация с призив на Украйна да се позволят да използва изпратената ѝ военна помощ за удари по военни..
"Има църковна политика. Стремят се някои хора да си създават лоби. Фракцията, която ръководи митрополит Николай, се увеличи от вчера с още един негов..
" Усещането в залата беше сякаш сме пред родна публика. Имаше повече български знамена, отколкото унгарски. Благодарни сме на всички, които ни..