Проф. Емилия Алексиева: Да се замислим дали не вървим към дехуманизация на другия

"Два от най-популярните експерименти са затворническият на Филип Зимбардо в Станфордския университет и експериментът, известен като "Подчинението на авторитета", в Йейлския университет, проведен от Стенли Милграм. Двамата са били съученици в последния клас на гимназията", разказва Алексиева.

Затворническият експеримент е от 1971 г. В мазето на Станфордския университет е оборудван затвор с 3 килии. Участниците са доброволци, разпределени на случаен начин в две групи. Едните са затворници, другите – надзиратели. В деня, в който започва експериментът, със съдействието на местната полиция затворниците са арестувани в домовете им и закарани в мазето. Там биват подложени на добре известни унизителни действия: свалят им дрехите, оставят ги голи с опрени ръце към стената, с разкрачени крака, докато надзирателите "имали да свършат някакви други неща". След това им обличат дрехи, подобни на нощници. Не са имали право да носят бельо. После им слагат по един найлонов чорап на главите, тъй като Зимбардо преценява, че това е еквивалент на обръсването на главите. Това е обезличаването на хората, превръщат се в затворнически номер.

От своя страна, надзирателите носят тъмни очила, така че затворниците не могат да разберат дали ги гледат или не. За затворниците има правила, част от които напълно безсмислени от типа: "Имаш право да пушиш, ако ти се позволи", обяснява психологът.

Хората в ролята на затворници могат да напуснат експеримента във всеки момент. В първия ден всеки влиза в отредената роля, не се случва нищо особено. До насилие се стига на следващия ден, когато на затворник е отказана цигара. "Едно от правилата е, че се хранят в определено време и само с каквото им се даде. Един от затворниците отказва да яде това, което му се сервира, надзирателят му хвърля канчето по главата, това консолидира двете групи и ги противопоставя". За пет дни напрежението ескалира, а на шестия експериментът е прекратен по настояване на тогавашната приятелка на Филип Зимбардо и негова първа жена Сюзън Маслах, също виден социален психолог.

Тя го убеждава дълго да прекрати експеримента, защото има голяма опасност от трайни и необратими промени в психиката и на двете групи. Зимбардо приема и спира опита. "Имал е договор с издателство, в което да публикува и концепцията си, но това така и не се реализира", уточнява Емилия Алексиева.

Експериментът на Зимбардо обаче се разгръща в действителност, не в опитна среда. Алексиева напомня за издевателствата над истински затворници в иракския затвор Абу Граиб, за които стана ясно през 2004 г. След оповестяването на мъченията Военната прокуратура на САЩ започна разследване. Зимбардо е поканен за консултант на адвоката на един от надзирателите. Имал е достъп до всички документи, събрани от Военната прокуратура, включително снимков материал и интервюта, провеждани от военните следователи.

Истинските изтезания на практика валидират научната му концепция, според която не само индивидът е отговорен за поведението си, но и ситуациите, в които попада, допринасят за поведението му. В книга, която пише, Зимбардо специално подчертава, че "това не оправдава хората, извършили тези ужасни неща, но обяснява как са се случили". Следват и присъди за подсъдимите, някои по-големи, други – по-малки, припомня Алексиева.

Зловещ е и експериментът на Стенли Милграм за подчинението на авторитета. Университетът на Йейл провежда опити, с които уж да подобри паметта на хората. Експериментаторът, "бялата престилка", е човекът с властта. Той обяснява на двама участници в какво се състои експериментът. Единият ще бъде експериментатор, другият – изследвано лице. Експериментаторът няма пряка връзка с изследвания. Човекът в ролята на експериментатор трябва да чете списъци с думи, а изследваното лице да ги повтаря. Ако изследваният сгреши, експериментаторът го наказва с токов удар. Генераторът е разделен на степени от 15 до 450 волта. На човека, който ще бъде експериментатор, са демонстрирани 45 волта. Става дума за леко гъделичкане, но от 150 волта нататък има предупреждения: "Силен удар", "Внимание, много силен удар", "Тежък удар". На 450 волта има само ХХХ.

"Това е манипулация за изследваното лице, а то е едно-единствено – човекът в ролята на "експериментатор". Той остава с впечатление, че тази роля му се е паднала по случайност. Ролята на "изследваното лице" се играе от подставен човек, инструктиран как да се държи. Нормално е след осмата, деветата дума човек да почне да греши. И на уж изследвания му пускат ток. В момента, в който каже "Отказвам се", "Това е ужасно", това не е отговорът, който се очаква, а е грешка. Тогава човекът с бялата престилка прави знак за следващия бутон. Някъде към 180-190 волта престава да се чува какъвто и да било звук от помещението, където е "изследваното" лице. Някои от "експериментаторите" казват: "Дали нещо не му се случи, дали не му е лошо?", при което Бялата престилка отговаря: "Няма никакъв проблем. Аз поемам отговорността за всичко, което се случва в съседното помещение." Тоест ти нямаш отговорност."

Стенли Милграм разговаря с психиатри, които се занимават с патологията на човешкото поведение. Въпросът е колко души според тях биха натиснали последния бутон. Отговорът им: около 1%. Резултатът е потресаващ, казва Емилия Алексиева – 65 на 100. Всъщност двама от трима натискат последния бутон. "Хората са готови да причинят болка. Експериментът на Милграм е коментиран от Зимбардо, който изучава ситуационните водещи фактори за превръщането на нормалното човешко същество в дяволско изчадие. Това, което той нарича Ефекта Луцифер. Човек може да не оцелее в този експеримент. Можеш ли да поемеш отговорност, да отнемеш живота на човек в такава глупава ситуация?"

Алексиева допълва, че опитът е повторен в много държави. "Най-малък процент натискащи последния бутон има в Австралия: 27-28%. Милграм изменя някои от променливите в ситуацията. След като го прави, стига до две ситуации. В единия случай докарва натискащите последния бутон до 90%, в другия ги сваля на 10%. До 90% ги докарва тогава, когато човекът в ролята на експериментатор е част от обучаващ екип, който се занимава с тази изключително важна задача как да накараме хората да помнят по-добре. Тоест той не е сам, заинтересован е екипът да си свърши работата. Процентът намалява, когато се въведе човек, който се възпротивява много категорично. Когато учителят има подкрепата на бунтаря, когато вижда, че е възможно и друго поведение, процентът пада на 10."

Откъде тръгват подчинението на авторитета и експериментът на Милграм? От Холокоста, обяснява проф. Алексиева. "Как едни нормални германци, народ, който в никакъв случай не можем да кажем, че има агресивни прояви в ежедневието, изведнъж е в състояние да извърши тези зверства в концлагерите?". Обяснението дава Зимбардо. То може да се приложи към всякакви ситуации на насилие: дехуманизацията на другия. "Другият престава да бъде човек. Той е по-нисше същество, следователно няма нужда да бъде предпазван и да се отнасяме към него като към себеподобен."

Дехуманизация Емилия Алексиева вижда в случаите на домашно насилие и в агресията на пътя, “където за едно паркомясто може да убиеш човек или да го нараниш". "Дайте си сметка с каква лекота се квалифицират хората: този е луд, този е ненормален, този е такъв, онакъв. Това изразява позицията: "Не си като мен и няма нужда да се държа с теб като с човек."

Психологът напомня за още един експеримент от миналото. Учителка в малко американско градче иска да покаже на учениците си, деца в четвърти-пети клас, какво означава да си жертва и какво да си насилник.

"Тя казва: "От днес децата със сини очи са привилегировани. Те са по-добри от децата с кафяви очи и могат да правят каквото си искат". Тоест за тях важат други правила. Само за ден стават такава трансформация в поведението на децата, каквато самата тя не е очаквала. На следващия ден им обръща ролите и казва: "Всъщност съм допуснала грешка. Децата с кафяви очи са привилегировани". По същия начин. За ден – тотална промяна в поведението на кафявооките деца. Е, накрая са приключили с хепиенд, с анализ."

Психологът ни предупреждава, че всеки от нас може да попадне в подобна ситуация. "Би трябвало да сме в състояние да мобилизираме вътрешни сили, които да ни дадат възможност да преценим кое ни запазва като хора. Да не си позволяваме да дехуманизираме себеподобните. Това е най-голямата опасност."

Днес експерименти като тези на Милграм и Зимбардо не се правят, защото са въведени стриктни забрани и етични правила. Възможно е обаче ефекти, подобни на ефектите след описаните опити, да има във виртуалното пространство. "Това все още е нова област на изследване и се съмнявам, че има дори няколко човека в България, които се занимават с тези ефекти. А би трябвало да има", смята Емилия Алексиева.

Толерантността към различието е лесна на думи, но не и на практика. "Това, че другият е различен, по никакъв начин не те заплашва. Той има право да бъде такъв. Същото и с различното мнение. За поколенията, живели до 1989-а, това, че има една-единствена права линия – партийната, това мислене е останало. (…) Да дадеш право на другия да има различно мнение и най-важното – да изслушаш аргументите му, защото може да чуеш нещо важно и значимо."

За проф. Алексиева изводът от историята е един: "Да бъдем хора 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Всяка дехуманизация неизбежно води до насилие и големи социални проблеми. Да се замислим дали не вървим в тази посока!"

Цялото интервю с проф. Емилия Алексиева чуйте в звуковия файл.

Изображения: от Pixabay.com и генерирани с Midjourney по описания на Лора Търколева