Пред БНР Едоардо Колцани, ръководител на екипа по респираторни заболявания към организацията, подчерта, че респираторните вируси причиняват смъртни случаи всяка година и не трябва да пренебрегваме рисковете за здравето ни заради умората след серията ваксинации по време на пандемията с Covid.
Как се справи България с пандемията на Covid?
"Както знаете, в Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията работим с всички страни и не поставяме акцент върху това да даваме оценки на която и да било държава. Това, което си спомням, е, че в един момент имаше проблем със съобщаването на данните, но въпреки това мисля, че като цяло на ниво Европейски съюз бяхме в добра позиция след първоначалната фаза, когато нещата бяха доста трудни и сложни".
Мислите ли, че в резултат на пандемията сътрудничеството между държавите-членки е на по-високо ниво?
"Мисля, че като цяло е по-добро. От гледна точка на моя опит, а разбира се, аз имам частичен поглед, който е свързан с респираторните вируси, смятам, че случилото се подобри много сътрудничеството, включително и с други свързани институции като Европейската комисия и Световната здравна организация. Имаме по-близки отношения и в мрежата от държави. Освен това съгласно новото законодателство за Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, т.нар. нов мандат, има голям акцент върху това как трябва да правим неща заедно, т.е. да работим заедно с държавите, както и да контактуваме с тях, за да ги опознаем малко по-добре. И това определено е нещо, което се случва. Сега имаме нова система, в която създаваме профили на страните на базата на информацията, която се докладва от всяка държава. След това ще търсим контакт, за да опитаме да решаваме заедно проблемите, да използваме възможността да подобрим съобщаването на информация. Мисля, че като цяло случилото се беше трагедия, но в известен смисъл резултатът е, че имаме по-засилено сътрудничество".
Имате ли съвети към хората, които се колебаят дали да се ваксинират тази зима?
"Този въпрос има много измерения. Разбира се, умората е разбираема след кризата, която имахме, а това беше и най-голямата ваксинационна кампания, провеждана някога. Не беше само една доза, а последователни дози, поставяни след относително кратко време, така че е нормално, ако хората имат чувството, че се ваксинират твърде често, но трябва да се има предвид, че това беше напълно нова болест, човечеството нямаше имунитет. Сега ваксинирането е особено важно за хората, които са в рискови групи. Covid все още създава сериозни проблеми, не същите като по време на острата фаза на пандемията, но все пак проблемът съществува. Има много хоспитализации, голям брой случаи в интензивни отделения, както и смъртни случаи, за които бива докладвано, особено при рисковите групи. Не само възрастните хора или лицата с крехко здраве, а също и хората с придружаващи заболявания като например диабет, а и бременните жени се смятат за групи с висок риск за тежко протичане на Covid-19. Не трябва да се успокояваме. Нормално е да има умора, но ако сме в рискова група, не можем да пренебрегнем, че това все още е заплаха за нашето здраве".
През следващата година Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията планира да използва все повече анализ на поведението за инициативите, свързани със здравето. Защо е важен този нов подход?
"Мисля, че поведенческите науки се оказаха много ключов елемент от общественото здраве по време на пандемията. Преди това имаше сериозен фокус върху епидемиологията, върху данните, но дори още преди пандемията, когато например се увеличаваше колебанието относно ваксините в Европейския съюз, ставаше все по-ясно, че е важно да се върви по пътя на това чувство, което понякога може да бъде много разбираемо. Може би няма достатъчно информация, може би има някакъв страх или недостатъчен достъп, или има само вариант на ваксина, който е скъп или не е лесно достъпен. Изключително важно е наистина да разберем и на първо място за изследваме защо хората не се ваксинират. Когато установим същинската причина - ако е поведенчески проблем, или е проблем на възприятието, тогава трябва да бъде създаден специфичен подход, за да бъдат окуражени хората, които имат нужда от съответната ваксина, да си я сложат, защото е в полза на тяхното здраве. Това е част от здравословния начин на живот като например физическата дейност и здравословното хранене. А ваксините са дори по-ефективни, защото не се изисква да бъдат поставяни всеки ден".
Как да се справят държавите с лица на високи позиции, които са явни противници на ваксините?
"Не мога да скрия, че това е проблематично. В случая не става дума за нещо, което е предмет на мнение. Говорим за наука. Колегите, които работят в областта на медицината, са учени, както сме всички ние тук. Така че, ако данните ясно показват, че мярка като ваксините наистина е ефективна и спасява животи, да се говори противното е реален проблем. На първо място, създавате съмнения в хората, които Ви уважават и гледат на Вас като на източник за такъв вид теми. На второ място, Вие отричате доказателствата, които са пред очите Ви, които Вие можете да оцените, защото имате съответното образование. Не всеки може да разчита данните. Аз съм епидемиолог и понякога данните не могат да бъдат гледани повърхностно, защото наистина трябва да разбирате откъде идва информацията, има ли потенциални изкривявания, възможни фактори, поради които нещата да изглеждат по определен начин. Трябва да имате капацитет да тълкувате данните, а лекарите, учените имат капацитетът да разчитат тази информация, така че би трябвало да го използват и след това да го представят по подходящ начин на останалите хора".
Какви са Вашите препоръки към българите по отношение на респираторните заболявания тази зима?
"Съветът ми е да не приемате нещата за даденост. Вече не сме в извънредна ситуация. Никой не твърди, че предстои голяма криза, но от пандемията научихме, че респираторните вируси убиват хора всяка година. Covid беше съвсем извънреден случай, но грипът отново се завърна и също причинява редовно смъртни случаи. Респираторният синцитиален вирус, който беше донякъде пренебрегван в последно време, всъщност е вирус, който води до бронхиолит и хоспитализация при бебетата и възрастните хора. Той причинява дългосрочно заболяване на белите дробове и дори има възможност да доведе до сърдечни проблеми. Това сочат данните, които пристигат. Освен това Covid не е изчезнал, не трябва да се отпускаме. Той все още засяга същите рискови групи. Сега имаме налични нови ваксини - например против респираторния синцитиален вирус, против грип, против Covid. Имаме всички средства, за да намалим индивидуалния риск за всеки един от нас, а той може да бъда понижен и благодарение на поведението ни. Не твърдим, че нещата трябва да бъдат задължителни, нито, че хората трябва да се въздържат от определени дейности, но ако имате възрастен родител, ако посещавате дом за стари хора или отивате в среда с много хора, а знаете, че сте изложени на риск от тези болести през зимата, може да обмислите някои мерки на нивото на поведението. Една от тях е поставянето на маска, други са физическата дистанция и етикетът при кихане. Това е социална отговорност, която, мисля, че всички трябва да възприемем след това, което преживяхме".
Снимки: Pixabay
Продължава неглижирането на възможностите, които би дало използването на археологическото наследство - и като наука, и като възможност за развитие на туризма. Това заяви пред БНР акад. Васил Николов, бивш директор на Националния археологически институт и музей на БАН. "Имаме много археологически паметници, много от които могат да бъдат не..
Еврокомисията "Фон дер Лайен 2" получи зелена светлина от Европейския парламент вчера, макар с доста по-ниско одобрение от предишната през 2019-а година. Очаква се тя да встъпи в длъжност от 1-ви декември. ЕП одобри новата Европейска комисия "Компас за конкурентоспособността" е първата голяма инициатива , която Фон дер Лайен оповести..
На 2 декември на Общо събрание на БАН предстои да бъде избран нов председател на Академията. Член-кореспондент Евелина Славчева и акад. Христо Найденски са допуснати до участие в избора на председател от мандатната комисия. Техните програми за развитие на Академията са качени на сайта на БАН. "В моята програма се вглеждам в бъдещето на..
Заради откритото огнище на чума по дребните преживни животни във Велинград и последвалите протести на фермери там днес ще бъдат взети повторно нови 300 проби . Към момента 1700 овце са застрашени от принудително умъртвяване . Вчера животновъдите заявиха, че животните им са здрави и настояват за нови изследвания, тъй като са убедени, че..
Любопитни са резултатите от първия тур на президентските избори. Първия - Калин Джорджеску, изобщо социолозите не го хванаха. В проучванията той беше в графата "и други", каза журналистът Владимир Береану в интервю пред БНР. В предаването "Нещо повече" той направи интересен анализ на двамата от осемте кандидати за президент на северната ни..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат. Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев. Според него това е така и заради..
Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..
Имаме абсурди – вторият иска лидерска среща с първия и в същото време не го признава за лидер. За какво е тогава лидерската среща? Това каза..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
И шестият опит да бъде избран председател на 51-вото Народно събрание се провали. Нито един от предложените четирима кандидати не успя да събере..