Църквата чества Обрезание на Исус Христос. Почита и Св. Василий Велики

Света Божествена литургия беше отслужена в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ тази сутрин. Богослужението беше оглавено от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний. Пред БНР той пожела Новата година да е здрава, мирна и благословена. . 

Няколко големи празника чества в първия ден на Новата година Светата ни Православна Църква. "Обрезение Господне" е денят, в който на осмия ден от раждането си Иисус Христос получил името си. Тачи се и паметта на Свети Василий Велики. Пред Националното радио Негово високопреосвещенство Западно и Средноевропейския митрополит Антоний пожела на хората:

"Да е здрава, да е мирна, да е благословена новата 2024 година. Да бъде изпълнена с повече доброта, с повече любов към човеците, към Бога, с твърда и непоколебима вяра за всички. Заедно да пребъдваме единни в името на Бога, за да бъдем и да вървим бодро напред в житейския ни път".

Здраве и смирение си пожелаха вярващите, дошли в храма/ 

Василий Велики е бил  блестящ богослов, строг аскет, неуморен и всеотдаен свещенослужител, умира на 49 години като епископ. Автор е на множество църковни книги и на "Василиевата" литургия, която се служи няколко пъти в годината и днес в негова чест. Основател е на прицърковен благотворителен институт, наречен Василиада, който развивал мащабна социална, здравна и милосърдна дейност. 

За БНР богословът Ангел Карадаков разказа: 

"Знае се от неговото житие, че образованието си той продължава в Константинопол, по-късно в Атина. Той предприема пътешествия в Сирия, Палестина, Месопопотамия, Египет и след двегодишно странстване, Свети Василий основава монашеско общежитие в близост до Неокесария на брега на река Ирис. Знае се още, че Свети Василий е отделял най-голямо внимание на богословските спорове с различни еретически учения и ревностно защитава православието. Свети Василий дава и ръководство за християнски живот в своите монашески правила".

Свети Василий е завещал на православните християни съставена от него литургия:

"Известна като Света Василиева литургия, която е с по-дълги молитви. Тя продължава повече време".

На Васильовден имен ден празнуват над 130 000 души.

Народната традиция свързва празника с обичая сурвакане - събират се млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушово дърво.

Ромите наричат празника Банго Васил – куция Васил, тъй като светецът накуцвал с единия крак.

В чест на светеца ромите винаги слагат на трапезата птиче месо, защото според една от легендите някога, когато били още в странство, преминавайки по един мост над буйна река, той се разрушил и те паднали в студената вода. Тогава свети Васил им изпратил ято гъски, които им помогнали да доплуват до брега. Всичко останало е като при българите – на масата има сарми, пита и баница. Играе се празнично хоро. На този ден ромите си искат прошка. Първо прошка искат по–младите от по-старите.