Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Решават ли учителските заплати проблемите в образованието?

| Интервю
Снимка: БГНЕС

От началото на тази година началната минимална заплата на учителите става 1853 лева.

"Парите са необходимо, но недостатъчно условие, за да постигнем тези промени в образованието, на които всички се надяваме. Трябва да сравняваме учителските заплати не със средната заплата за страната, а със средната заплата за висшисти в страната. Сравнението между доходите на един учител и един касиер не е най-подходящото. Не трябва да ни радва, че учителите ще вземат повече от касиерите в супермаркетите", коментира пред БНР Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество".

Георги Стойчев; Снимка: Ирина Недева

Все още не успяваме да привличаме в тези специалности дори средно добрите студенти, подчерта той и даде пример със средния успех на кандидатстващите в педагогически специалности.

"Проблемът няма как да бъде решен с повишаване на учителските заплати", смята проф. Албена Йорданова, ръководител на националния отбор по биология за олимпиадите по биология.

Учителските заплати се повишават непрекъснато през последните години. Заплатите в университетите значително изостават и изобщо не се наблюдава подобна тенденция, коментира тя в предаването "Хоризонт до обед".

По думите ѝ "крайният резултат като цяло е плачевен" и има "очеваден проблем в образованието".

Георги Стойчев изтъкна, че младите хора приоритизират уменията пред теоретичните знания, което е сигнал към образователната система за посоката, в която трябва да се променя, ако искаме училището да е интересно.

Относно новосъздадения държавен фонд "Стефан Стамболов", който ще подпомага български граждани за висококачествено висше образование в чужбина, Стойчев посочи, че фондът ще създава допълнителен стимул за завършилите най-престижните висши училища по света да се върнат в България.

"Той обслужва не толкова образователната система, колкото пазара на труда. (…) Това са много малък брой специалисти, които могат да бъдат подкрепени, в специфичен кръг от висши училища."

Снимка: БГНЕС

Проф. Албена Йорданова заяви още, че една от рестрикциите и спънките във фонда "Стамболов" е, че студентът следва да е завършил бакалавърска степен. Тя е на мнение, че трябва да се обърне внимание и на други таланти.

"Инвестицията е доста сериозна, след което въпросният младеж се връща в България за срок от три години. Дали тази инвестиция си заслужава крайния резултат, все още има много въпросителни. От една страна приветствам тази програма, от друга – много са неяснотите около нея. Как ще бъдат подбирани младежите, сумите по тези договори… За мен тези огромни инвестиции биха могли да бъдат направени тук, в България. Тук да бъде повишено качеството на образованието във водещите университети."

Като един от проблемите на висшето образование Георги Стойчев очерта това, че голяма част от най-добрите и амбициозни потенциални студенти избират да учат в чужбина.

Повече детайли по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ще спасим ли малките квартални магазинчета с бойкот на големите вериги?

Ще спасим ли малките квартални магазинчета, ако на 13-ти февруари не посетим големите търговски вериги?  Няколко организации призоваваха за общонационален бойкот на търговските вериги и хранителните магазини този четвъртък. Заради високите цени те приканиха хората да не пазаруват на въпросната дата в големите вериги, по примера на Хърватия и други..

публикувано на 12.02.25 в 08:50

Донка Михайлова: Случаят в Брезе трябва да е сигнал – нужна е промяна

Случай като този от село Брезе следва да бъде сигнал . Той трябва да ни покаже, че промяна трябва да има и по отношение на законодателството, и по отношение на модела на финансиране . Това заяви пред БНР зам.-председателят на УС на Националното сдружение на общините и кмет на Троян Донка Михайлова след трагичния случай в девинското село..

публикувано на 11.02.25 в 12:42

Бюджетът като алиби за провалената еврозона?

Когато излезе проектобюджетът, ще видим дали той е реалистичен или е " история, която управляващите ще опитат да продадат на ЕК и ЕЦБ , за да не бъдат съдени, че са се провалили с фискалния показател и да остане единствено инфлационният" при кандидатстването за еврозоната. Това мнение изрази пред БНР журналистът Стефан Антонов. "Нямам..

публикувано на 11.02.25 в 08:18
Семейството на Габи

Габи от Горна Оряховица се нуждае спешно от средства за лечение

Млада жена от Горна Оряховица се бори с онкологично заболяване и се нуждае от сериозна финансова подкрепа. За лечението на 45-годишната Габриела Лазарова в турска клиника са нужни близо 400 000 евро. Хората от родния ѝ град са обединени да помогнат на Габи за втори път да пребори рака и провеждат различни благотворителни инициативи...

публикувано на 11.02.25 в 06:32

Величка Таседжикова: Времето показа, че изпитите след 4-и и 10-и клас са излишни

Относно матурата по математика след 12-и клас Боян Захариев, директор дирекция "Образование" в "Отворено общество", изказа мнението си: " Важно е за какво се ползват определени изпити. Те могат да се ползват за няколко неща. Едното е ако са необходими на някого напред във времето - подобен изпит е важен за работодатели или за кандидатстване за..

публикувано на 10.02.25 в 11:26

Асен Асенов: България трябва да направи големи и бързи стъпки към културната си интеграция в ЕС

България има да направи големи, едри и бързи стъпки към своята културна интеграция в ЕС.   Това мнение изказа пред БНР Асен Асенов, създател на поредица от международни фестивали, сред които и "One dance festival". " Страната ни може би е най-неинтегрираната държава-членка в европейската екосистема на културните индустрии. Ние не успяваме да..

публикувано на 10.02.25 в 10:24
Джамията

Турция две години след бедствието: Стремеж към възстановяване в свят, изпълнен със загуби

Две години след опустошителното земетресение в Турция всички усилия са насочени основно към възстановяване на жилищата на пострадалите. Знамената в Турция на 6-и февруари бяха свалени наполовина в памет на загиналите над 53 хиляди души. За оцелелите все още не е ясно кога ще има възстановяване на живота такъв, какъвто е бил преди. Две..

публикувано на 08.02.25 в 20:49