Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Решават ли учителските заплати проблемите в образованието?

| Интервю
Снимка: БГНЕС

От началото на тази година началната минимална заплата на учителите става 1853 лева.

"Парите са необходимо, но недостатъчно условие, за да постигнем тези промени в образованието, на които всички се надяваме. Трябва да сравняваме учителските заплати не със средната заплата за страната, а със средната заплата за висшисти в страната. Сравнението между доходите на един учител и един касиер не е най-подходящото. Не трябва да ни радва, че учителите ще вземат повече от касиерите в супермаркетите", коментира пред БНР Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество".

Георги Стойчев; Снимка: Ирина Недева

Все още не успяваме да привличаме в тези специалности дори средно добрите студенти, подчерта той и даде пример със средния успех на кандидатстващите в педагогически специалности.

"Проблемът няма как да бъде решен с повишаване на учителските заплати", смята проф. Албена Йорданова, ръководител на националния отбор по биология за олимпиадите по биология.

Учителските заплати се повишават непрекъснато през последните години. Заплатите в университетите значително изостават и изобщо не се наблюдава подобна тенденция, коментира тя в предаването "Хоризонт до обед".

По думите ѝ "крайният резултат като цяло е плачевен" и има "очеваден проблем в образованието".

Георги Стойчев изтъкна, че младите хора приоритизират уменията пред теоретичните знания, което е сигнал към образователната система за посоката, в която трябва да се променя, ако искаме училището да е интересно.

Относно новосъздадения държавен фонд "Стефан Стамболов", който ще подпомага български граждани за висококачествено висше образование в чужбина, Стойчев посочи, че фондът ще създава допълнителен стимул за завършилите най-престижните висши училища по света да се върнат в България.

"Той обслужва не толкова образователната система, колкото пазара на труда. (…) Това са много малък брой специалисти, които могат да бъдат подкрепени, в специфичен кръг от висши училища."

Снимка: БГНЕС

Проф. Албена Йорданова заяви още, че една от рестрикциите и спънките във фонда "Стамболов" е, че студентът следва да е завършил бакалавърска степен. Тя е на мнение, че трябва да се обърне внимание и на други таланти.

"Инвестицията е доста сериозна, след което въпросният младеж се връща в България за срок от три години. Дали тази инвестиция си заслужава крайния резултат, все още има много въпросителни. От една страна приветствам тази програма, от друга – много са неяснотите около нея. Как ще бъдат подбирани младежите, сумите по тези договори… За мен тези огромни инвестиции биха могли да бъдат направени тук, в България. Тук да бъде повишено качеството на образованието във водещите университети."

Като един от проблемите на висшето образование Георги Стойчев очерта това, че голяма част от най-добрите и амбициозни потенциални студенти избират да учат в чужбина.

Повече детайли по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51