Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Цивилната или военната индустрия е източникът на иновации за армия?

| Репортаж
Украински войник изстрелва дрон на фронтовата линия в Херсон
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Цивилната или военната индустрия е източникът на иновации за армия. Войната в Украйна показва, че цивилната индустрия се правя далеч по-добре. В България шанс за цивилната индустрия има през програмата на НАТО - DIANA (Ускорител в областта на иновациите в отбраната в северния Атлантик). Но трябват промени - най-вече в мисленето на самата военна индустрия, признават запознати от сектора. Иначе иновации ще идват само покрай големите модернизационни проекти. И то не с особен успех. 

Когато войната с Русия избухна, няколко украински министерства - на отбраната, на дигиталната трансформация, на икономиката и други организации създали "БРЕЙВ1"– украински клъстер за развитие на военните технологии. Като ръководител на този клъстер Наталия Кушерска казва, че по този начин армията на Украйна успяла да придобие бързо и извън стандартните процедури, нужната техника за водене на бойни действия:  

"Ние сме основната платформа за сътрудничество, срещане на технологиите с нуждите, развитие на военни технологии. Това в Украйна го осъзнахме през 2014-та, при превземането на Крим. Но от 2022-ра година сътрудничеството с т.нар. гаражни фирми е много важно. Там, например, правим дроновете, които са постоянно нужни на военните ни. Нашият фонд сега среща тези фирми с военните. За да може те да кажат кое би им свършило работа на бойното поле. Преди година и половина беше създадена армията от дронове. И благодарение на това от предложени 200 решения за дроновете, има вече над 50 сключени договора с държавни ползватели. Това е единственият начин да се съревноваваме за ресурсите с нашия враг. И да спасим живота на хората, като ги заменим с повече автономни системи по фронтовата линия. Паралелно с това правим много опити да дерегулираме процедурите. Благодарение на това сега 60 процента от дроновете се доставят от доброволци или чрез доброволните фондове. Така се заобикалят тромавите процедури по придобиване от армията. Затова тези доброволческите фондове са важни. Заедно с неправителствения сектор те движат промяната".  

Целта на фонда "БРЕЙВ1" е да се даде шанс на всеки да развие своя продукт, казва Наталия Кушерска. И близо две години война с Русия като че ли дават резултати. Кушерска отбелязва и променящата се тенденция - развитието на процедурите за придобиване на въоръжение, на създаване на технологиите за военни, не се движи от военните. А от хора и институции, извън системата"  

"Важното е, че след края на тази война ще трябва да сме готови за следващата. С такъв съсед, в края на краищата … и това променя и самите технологии на водене на войната. Докладите го доказват. Щетите, които нанасят дроновете са със същата сила, която отговаря артилерията. Но цената за поддръжката и оперирането на двете е доста различна. Това важи не само са Украйна. Но и за места, където има тлеещи конфликти. За държави като България въпросът е дали сте в тази игра или не. Дали изобщо влагате усилия в развитието на отбранителния сектор или не. От една страна в Украйна нямахме много избор. Но пък сега имаме чудесни решения и имаме капацитет в това. Сигурна съм, че в България също имате такива брилянтни умове в бизнеса, в софтуера, инженери, които биха предложили решения. Единственото, което е нужно, е да отидете, да поговорите и да им предоставите възможността".

Така Наталия Кушерска очаква до края на войната 80% от решенията за армията да идват от частния сектор. А останалото от държавния. Но дали това би работило за държави като България, Наналия не може да каже. Засега е сигурна, че всеки, дори и българска фирма, може да се свърже с украинския фонд, за да предложи бойно решение на иначе цивилен продукт. 

Евелин Бучатски от известния в Украйна инвестиционен фонд за рисков капитал D3 доразвива тази теза. Място на рисковия капитал за инвестиции в отбраната има, казва тя. И сега е времето на всички да бъдат в Украйна:

"Ако работите в отбранителния сектор и не сте се свързали с нас, не сте в Украйна, не говорите, не установявате контакти, тогава просто сте една шега. Разбирате ли, ако работите в отбранителния сектор, част сте от НАТО, трябва да бъдете в Украйна. Компаниите могат да правят това. Те би трябвало да правят това – да идват при нас да развита продуктите си. Никой не е искал тази война. Но тя така или иначе се случва. И това е възможността да се развиват технологии за общата полза. Тази война доказа, че сътрудничеството с правителството, частния сектор и НПО-тата е важно. Правителството са купувачите, НПО-тата показаха как те се справят по-добре и ускоряват добрите процеси. Частният сектор генерира идеите. Но докладите показват, че даже и врагът се учи от опита. И затова хиляди доброволци сега сглобява руски дронове".  

Засега не знаем дали български фирми са проявили интерес към тази покана. НАТО също избягва сътрудничество с Украйна, заради опасенията да не бъде намесен във войната. Но Алиансът е прозрял силата на невоенните компании, които могат да бъдат полезни за иновациите в отбраната и сигурността. Затова от едно известно време работят т.нар. ускорители - места и програми на НАТО, които финансират проекти с възможна двойна употреба. 

Мориц Цимерман е началник на щаба на ускорителя на НАТО за нови технологии, познат като DIANA. И преди седмици се опита да убеди дори военните, че така, както в Украйна, цивилните познания имат полза за сигурността и отбраната:

"Това, което се опитваме да направим, е наистина да отворим възможностите за новатори, за предприемачи, иноватори, извън военните, да оформят средата за сигурност на утрешния ден. Искаме да работим със стартиращи фирми, за да им помогнем да разработят решения, които могат да се справят едновременно със предизвикателствата на сигурността и отбраната. Но и да се справят с по-широки глобални предизвикателства, свързани със сигурността. Като изменението на климата. За първи път започваме да развиваме дейности. Предизвикателства, фокусирани върху енергийната устойчивост, сигурното споделяне на информация, наблюдението и разузнаването. Ние се стремим да започнем тези първи програми през януари догодина. През август, когато затворихме нашето кандидатстване, получихме над 1300 кандидатури, които са от всички държави, членки на НАТО. Имаше много добро участие на български фирми. Така че сме развълнувани да работим заедно с тях. Не мога да ви дам точната цифра, за съжаление. Мисля, че предизвикателствата пред сигурността, които виждаме в момента, са твърде големи, за да може един съюз или една държава да се справи сама с тях. Това, което трябва да осъзнаем, особено когато разглеждаме иновациите, е че това е нещо, където вече можем да споделяме най-добри практики в рамките на Алианса. И да ни помогне да изградим устойчива и добре финансирана иновационна екосистема, за да се усвои технологичният гений, който идва оттам. Българските компании, участващи в DIANA, ще имат автоматично достъп до компании от другите 31 страни, членки на НАТО. Това са държави, които ще отворят пазарите си за инвестиции, за клиенти". 

В България за DIANA отговарят института ГЕЙТ в Софийския университет и Института по отбрана. Те, обясни Мориц Цимерман от НАТО, са на разположение на новатори, които участват в DIANA. 

Директорът на Институт по отбрана "Професор Цветан Лазаров". полк. доц. д.н. Борислав Генов обаче предупреди че на подобни инициативи не трябва да се гледа като на панацея

С това е съгласен и изпълнителният директор на военните заводи ТЕРЕМ Калин Димитров - експерт с опит в подпомагането на украински военни от 2014-та година. Според него към момента в България няма достатъчно работещи структури, които да подкрепят иновациите, както се случва в Украйна.  

Двата ускорителя на цивилни идеи за отбраната и сигурността - ГЕЙТ в Софийския университет и Института по отбрана, които са рамките на програмата на НАТО - DIANA, тепърва ще дават резултати. На национално финансиране и финансиране от НАТО и ЕС ще се разчита при създаването на технологичен капацитет за системи, базирани на квантовата и космическа комуникация,, роботизирани автономни бойни системи, хиперзвукови оръжия и киберотбрана. Така записаха в плана си до 2032-ра година военните. А до тогава военната промишленост ще разчита на т.нар. допълнителни инвестиции покрай големите проекти за модернизация на армията. Въпреки че пред тях е стоял политическият въпрос дали да ги има, или - не. Защото те оскъпяват проектите. След много анализи, в новия договор машините на пехотата беше заложено, че ТЕРЕМ ще сглобява Страйкърите. А сме можели да довършим някои от съставените елементи за противотанковите ракети Javelin. Но това засега е само един проект, който се изпълнява веднъж на няколко десетилетия.

Репортаж на Добромир Видев в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.

По публикацията работи: Наталия Кръстева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Близо 2 млн.лв. трябва да внесат в бюджета фирмите, които преработват руски петрол

Близо 2 млн.лв. трябва да внесат в бюджета фирмите, които преработват руски петрол за компенсация на разходите за транспорт на потребителите през април, съобщиха от Министерството на икономиката. Законът влезе в сила през ноември миналата година.  Според програмата за финансова подкрепа, одобрена от правителството, помощ се предвижда за около 300 000..

публикувано на 15.05.24 в 15:57

Над 600 певци, инструменталисти и танцьори изпълняват "Напеви от Северозапада" в Монтана

Над 600 ще са участниците в Националния фолклорен конкурс "Напеви от Северозапада". Младежкият дом в Монтана е домакин на проявата през почивните дни. За 16-ти път Монтана е домакин на Националния фолклорен конкурс "Напеви от Северозапада". В събота и неделя Младежкият дом ще посрещне над 600 фолклорни таланти от 22 населени места от страната, съобщи..

публикувано на 15.05.24 в 15:53

МС осигури пари за увеличение със задна дата на възнагражденията на академичния състав в държавните вузове

Правителството ще предостави 39 млн. лева за увеличение на възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища със задна дата, от 1 януари 2024 г. От правителствения пресцентър уточняват, че това ще даде възможност минималната заплата за най-ниската академична длъжност да се увеличи с 290 лева и да стане 2100 лева...

публикувано на 15.05.24 в 15:51
Таня Михайлова (вляво) е Велизар Шаламанов (в средата) по време на дискусията в ЮЗУ

Велизар Шаламанов: Има писма от Австрия, Ирландия, Малта и Швейцария за задълбочаване на сътрудничеството с НАТО

Научните постижения и високите технологии стават все по-важни за НАТО като военно-отбранителен съюз и гарант за световната сигурност. Това заяви доц. Велизар Шаламанов на среща-дискусия в Югозападния университет в Благоевград, организирана от Дипломатическия институт към Министерството на външните работи.  Рисковете, пред които е..

публикувано на 15.05.24 в 15:34
Владислава Цариградска

Йоурова: ЕК следи случая със заплахите към съдия Цариградска

"Европейската комисия следи отблизо развитието на случая със системните заплахи към съдия Владислава Цариградска и продължава да работи активно и да подкрепя усилията за укрепване на върховенството на закона в България и в целия Европейски съюз". Това уверява в писмо до Българския хелзинкски комитет заместник - председателят на Европейската..

публикувано на 15.05.24 в 15:30

Младежкият дом в Ловеч отваря врати след основен ремонт

В Ловеч приключи основният ремонт, преустройството и  цялостното обновяване на една от емблематичните сгради на града – Младежкият дом. Ремонтът на сградата, която е построена преди повече от 50 години, е за близо 5,6 милиона лева, поясни р ъководителят на проекта Петър Деков: "Преди преустройството състоянието на  сградата и помещенията в нея..

публикувано на 15.05.24 в 15:14

Болнични сдружения: Да се създаде работна група за преговорите за нов КТД в здравеопазването

Няколко дни след като от КНСБ заплашиха с протести заради отказ на работодателски организации да участват в преговорите за нов колективен трудов договор в здравеопазването, трите големи болнични сдружения предложиха създаване на работна група, за да се възобновят преговорите. КНСБ предупреждава за ефективни протести в здравеопазването В отворено..

публикувано на 15.05.24 в 14:52