Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Стоян Панчев: 2025-а почти сигурно няма да е тази, в която ще влезем в еврозоната

Стоян Панчев
Снимка: Силвия Великова

"Това, което се случва от 2021 година е, че имаме висока инфлация и вследствие на това и на пазара на труда, в който има голямо търсене на работници, заплатите растат. Просто се оказва, че ако искате да задържите своите работещи при тези вървящи нагоре цени, се налага да увеличавате заплатата. Това нещо се случва от 2022 година насам. Тези увеличения на минималната работна заплата, тези административни начини за повишаване на доходите, аз ги намирам за по-скоро следствие на една тенденция, която така или иначе се случва на пазара на труда".

Това каза за БНР икономистът от Експертния клуб за икономика и политика Стоян Панчев. 

"Доходите настигат инфлацията, защото, ако вашите доходи не са пораснали от, да кажем, 2021 година насам с 30%, реалната стойност на вашите пари е спаднала и вие сте обеднели, без номинално вашата заплата да е отишла надолу".

Данните на "Евростат", че българите вече достигат 62% от покупателната способност на европейците, той оцени като "положителна тенденция", но подчерта, че това "може да се дължи и на факта, че имаше висока инфлация и в ЕС и в еврозоната".

"Моето очакване е този темп на бърз ръст на доходите да се забави, просто защото и ръстът на цените се забавя. В много от държавните сектори имаме почти автоматично актуализиране на заплатите. Това означава, че при тези работещи ефектът от инфлацията е по-нисък, макар че имаше отделни групи от публичния сектор, които протестираха през тази година – служители на НСИ, служители от културата, които не са получили този тип индексация и съответно техните доходи сериозно са изостанали. Частният през последните 2 години изпреварваше от гледна точка на наваксване на инфлацията, когато погледнем ниво статистика, но и там има определени сектори, в които ще има трудности", допълни той в предаването "Хоризонт до обед".

В Европа IT секторът започва да има трудности, предупреди той и коментира опасенията на бизнеса заради ръста на минималната работна заплата, както и доколко по-високите разходи за заплати ще бъдат компенсирани от това, че работодателите вече изплащат не 3, а 2 дни болничен. 

"Доколко ще бъдат "ударени" или възпрепятствани от това увеличение на МРЗ, зависи в голяма степен в кой регион на България са. Ако става въпрос за София, едва ли ще има особен ефект. Що се отнася до плащането на болничните, на мен ми се струва, че ако става въпрос за сектора на услугите, разликата няма да е особено голяма. С този така наречен "хоум офис", който е въведен от Covid насам, много често се оказва, че дори не се използват тези болнични дни, защото хората така или иначе са си вкъщи".

Относно дефицита от 2,2%, с който завършихме 2023 година, експертът коментира:

"Този дефицит не заслужава да бъде похвален, защото беше постигнат чрез неизпълнение на капиталовата програма на правителството. Инвестиции, които трябваше да бъдат направени, не се направиха и по този начин дефицитът спадна. Част от приходите също не бяха постигнати - почти 2,5 милиарда! Ако бях на мястото на Министерство на финансите, не бих го подчертал публично, особено като хвалба! Що се отнася до постигането на дефицита за следващата година, очаквам, че ще бъде постигнат. И отново, ако се окаже, че вървим към неизпълнение, много лесно част от разплащанията, свързани с капиталовата програма и с държавните инвестиции, няма да се изпълнят и ще влезем във в тези рамки". 

Дефицитът не е големият проблем по отношение на Маастрихтските критерии. Казусът е с инфлацията

"Миналата година, когато отново ни отказаха да влезем в еврозоната, влизахме в 3-процентния дефицит, но не изпълнявахме критерия за инфлацията. Моята прогноза е, че същото ще се случи сега. Когато погледнем Евростат, виждаме, че неизпълнението ни е дори по-голямо, отколкото миналата година - над 4 процентни пункта. Това означава, че отново няма да изпълняваме, дори с повече, критерия за инфлацията на Маастрихт. Моята прогноза по тази линия е, че 2025 година почти сигурно няма да е тази, в която ще влезем в Еврозоната". 

Интервюто на Наталия Ганчовска със Стоян Панчев в предаването "Хоризонт до обед" можете да чуете в звуковия файл. 
По публикацията работи: Венцислав Василев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

На 1 юли МС е изпратил на Радев предложение за нов председател на ДАНС

Още на 1 юли Министерският съвет е изпратил до президента Румен Радев писмо с предложение за нов председател на ДАНС. Това съобщи по време на парламентарния контрол премиерът Росен Желязков.  На държавния глава са предложени и имена за главен секретар на МВР и на посланици. Отговор обаче все още не е получен, стана ясно от думите на Росен..

публикувано на 25.07.25 в 16:00

Президентът: До края на годината в Сухопътните войски ще започне да постъпва модерна техника

Получаването на първите офицерски пагони е символ на държавност и приемственост. Това заяви президентът и върховен главнокомандващ Румен Радев, който заедно с министъра на отбраната Атанас Запрянов и с началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов се включи в производството на курсантите от националния военен университет "Васил Левски" и на..

публикувано на 25.07.25 в 15:42
Дмитрий Песков

Среща Путин - Зеленски е възможна само като последна стъпка за сключване на мирно споразумение

"Среща на върха може и трябва да постави окончателна точка в споразумението и да регистрира модалностите и споразуменията, които трябва да бъдат разработени в хода на експертната работа. Невъзможно е да се направи обратното".  Това каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред журналисти, добавяйки, че е "малко вероятно" подобна среща да..

публикувано на 25.07.25 в 15:11

Германия няма планове да признае палестинска държава в краткосрочен план

Германия заяви, че няма планове да признае палестинска държава в краткосрочен план, предаде Франс прес, като цитира говорителя на правителството в Берлин Щефан Корнелиус.  "Правителството продължава да разглежда признаването на палестинска държава като една от последните стъпки по пътя към постигането на решение за две държави", заяви Корнелиус..

публикувано на 25.07.25 в 15:08
Румяна Ченалова

Сдружение започва процедура за референдум за еврозоната

Сдружение "Дойран 2025" започва процедура  за провеждане на референдум за еврозоната с осем въпроса. Това съобщи неговият председател Румяна Ченалова.  Допитването трябва да установи дали хората желаят България да прекрати членството си в Европейския съюз и в еврозоната. Третият въпрос се отнася до предоговаряне на условията за членство на..

публикувано на 25.07.25 в 14:55
Калин Калпакчиев

ВКС определи Калин Калпакчиев за член на Номинационната комисия, оценяваща избора на нова КПК

Ясен е първият член на Номинационната комисия, която ще оценява кандидатите за членове на Комисията за противодействие на корупцията. Това е съдията от Наказателната колегия на Върховния касационен съд Калин Калпакчиев.  От ВКС уточниха, че той избран чрез жребий измежду титулярните съдии, дали съгласие за участие в подбора.  Свои..

публикувано на 25.07.25 в 14:23

АПС: Продажбите на държавни имоти да стават само след тайни търгове и при прозрачни процедури

От парламентарната група "Алианс за права и свободи" настояха очакваната продажба на държавни имоти да става само след тайни търгове при прозрачни процедури и дълъг срок, в който да могат да се явят повече кандидат купувачи.  Държавата ще продава имоти с отпаднала необходимост От "Възраждане" поискаха мораториум на Програмата за..

публикувано на 25.07.25 в 14:02