Украински журналист: В момента няма политик, който да застраши тандема Зеленски-Залужни

"Никой не може да свикне с войната. Но няма как - ще трябва да преминем през това изпитание и след това да оправим държавата си".

Това са думи на украинския журналист Денис Трубецкой в интервю за "Събота 150" една година, след като Русия нахлу в Украйна. Той е роден и е израснал в Севастопол на Кримския полуостров. Работи на свободна практика, пише за немскоезични медии и се опитва да остане страничен наблюдател на войната. Тази година може да се окаже ключова за бъдещето на страната му. А тя започна така, както завърши старата: с масирани бомбардировки по цивилни цели.

Старата година завърши и с една политическа новина - ЕС отправи покана към Киев за начало на преговори за членство. Дали това е важно за украинците и дали няма опасност дългият преговорен процес да се превърне в поредното разочарование?

Още 2014 г. с анексирането на Крим и войната в Донбас за украинците беше ясно, че ще вървят към интеграция в евроатлантическите структури. Членството в ЕС и НАТО вече е записано в украинската Конституция. Тогава това решение ми изглеждаше популистко, но днес съм убеден, че това е пътят на Украйна.

Украинците обаче бързо разбраха, че между обещанията на Запада и реалността има голяма разлика - имам предвид смешните санкции срещу Русия след анексирането на Крим или пък проекта "Северен поток 2". Така че тук знаем, че евроатлантическата интеграция съвсем не зависи само от нас.

За Украйна евроатлантическата интеграция е цивилизационен избор. Преговорите за членство в ЕС са важни както за политиката, така и за икономиката. Но в момента много по-важно е влизането в НАТО, защото от това зависи бъдещето на Украйна като държава. Когато един ден се стигне до някакво примирие, ще има огромно значение дали Украйна е член на Алианса.

Както за влизането в НАТО, така и за ЕС трябват дълбоки реформи в почти всички сфери, а върховенството на закона и борбата с корупцията обикновено се превръщат в основния препъникамък. Това ли са най-големите проблеми за Украйна извън войната?

Най-големият проблем на Украйна е, че за годините на независимост не успяхме да изградим стабилни демократични институции. Имам предвид стила на работа на президентската институция. Проблематично също е изборното законодателство, което непрекъснато се променя, както и съдебната система и много други неща. Корупция, разбира се, има, но не тя е най-големият ни проблем.

А колко трудно ще бъде ограничаването на влиянието на олигарсите?

Влиянието на олигарсите значително намаля след началото на войната, защото тяхната власт беше концентрирана в Донбас, в региона на тежката индустрия. От 2014 година Донбас е окупиран от руснаците.

В същото време Зеленски използва момента с руската агресия за дълбоки реформи, които ограничиха влиянието на олигарсите. Помогна му, разбира се, фактът, че в Украйна е обявено военно положение и президентската власт в момента е силна. В мирно време това нямаше да е толкова лесно.

Така че, може да прозвучи цинично, но войната има и своята добра страна - разбиването на старите съветски политикономически зависимости и шанса след войната Украйна да изгради нова, модерна и може би дори зелена икономика.

Споменахте демократичните институции и пропусната възможност те да бъдат укрепени в Украйна. При толкова силна президентска власт, виждате ли опасност Украйна да се хлъзне към авторитарно управление?

Според Конституцията Украйна е полупрезидентска република. Правомощията на парламента са по-големи, но президентската институция от край време изземва повече власт. Не бива да забравяме, че през 2019-а набързо скалъпената партия на Зеленски успя да спечели абсолютното мнозинство, което доведе до прекомерната власт на президентската администрация. За особено важни и стратегически решения тежката дума има президентът, а не правителството. Така беше и преди войната. Сега живеем в друг режим, в Украйна е в сила военно положение.

Самият Зеленски все пак влезе в политиката като аматьор, който не уважава особено институциите. Бих го описал като демократичен популист. И въпреки израстването му по време на войната, все още си мисли, че сложните проблеми имат лесни решения.

Има ли търкания или разминаване между политическото и военното ръководство на Украйна, между президента Зеленски и не по-малко популярния командаващ въоръжените сили генерал Залужни?

Залужни няма политически амбиции, но при толкова голяма популярност все ще се намерят хора от обкръжението му, които рано или късно ще се опитат да го тласнат към политиката. От ключово значение обаче ще бъде ходът на войната. Засега, въпреки липсата на успехи на фронта, имиджът на Залужни не е пострадал. А и каквато и критика да има към него, той сякаш е от тефлон, който я отблъсква. И не на последно място - към този момент украинците не знаят какви политически възгледи има генералът.

Между Зеленски и Залужни има известно напрежение или по-скоро ревност, което е нормално за отношенията между двамата най-популярни лидери в Украйна. В нашия случай, когато по време на война единият е военният, а другият - политическият лидер, трябва да гледаме на двамата като на тандем.

Предстои нова вълна на мобилизация. Това ще застраши ли подкрепата за тандема Зеленски-Залужни?

500 хиляди души трябва да бъдат допълнително мобилизирани тази година. Проблемът няма да са хората, а финансирането. Мобилизацията струва много пари, които Украйна в момента просто няма. Всички данъчни постъпления автоматично отиват за армията, а останалите бюджетни пера се пълнят с кредити и финансовата помощ от чужбина. 500 хиляди мобилизирани означават 500 хиляди данъкоплатци по-малко.

Когато говорим за политически амбиции, не можем да подминем киевския кмет Виталий Кличко, който не пести критика към Зеленски.

Предимството на Кличко е неговата международна известност. Като кмет на столицата той е разпознаваем, но нищо повече. Дори напротив - той е един доста слаб кмет. Говоря за времето преди войната, когато се разбра, че нито може да модернизира градския транспорт, нито може да се справи с незаконните строежи. Извън Киев хората възприемат Кличко като клоун. Той говори четири езика и нито един като хората. Всичките му опити да се превърне в сериозен политик се провалиха, но ако нямаше война, вероятно щеше да има много повече последователи, просто защото е симпатяга.

По време на война няма официални социологически проучвания, въпреки че анкети все пак се правят. Според една от тях, проведена преди малко повече от месец, Кличко събира около един процент подкрепа.

Като цяло мога да кажа, че в момента няма политик, който би могъл да застраши тандема Зеленски-Залужни. Двамата имат подкрепата на над 40 процента от украинците.

А каква роля в украинската политика играе бившият президент Петро Порошенко?

Порошенко е от онези традиционни украински политици, които сякаш губят почвата под краката си заради това, че принадлежат на миналото. Около него има немалко верни последователи, които на следващите избори - когато и да са - могат да го вкарат в парламента.

Зеленски и Порошенко са абсолютните противоположности в украинската политика. Затова привържениците на Порошенко се опитват да вбият клин между Зеленски и генерал Залужни. За всички неуспехи на фронта те обвиняват президента, а пробивите отдават на генерала. Според мен обаче Порошенко, пък и Юлия Тимошенко просто вече са политици от миналото, които много трудно ще успеят да останат в политиката след края на войната.

Възможно ли е все пак тази година да има избори, както настояват някои западни партньори на Украйна, защото Украйна трябва да докаже, че е демократично управлявана държава?

Някои американски сенатори може и да настояват за провеждането на избори, но това няма да се случи тази година. Как си представяте предизборната кампания по време на война? Пък и изборите струват пари, които Украйна няма. Няма никаква логика да се настоява за избори. Ако бях на мястото на опозицията, не бих искал да се изправя срещу президента по време на война. Украинците също не искат избори сега. Според различни данни между 70 и 80 процента от украинците са против провеждането на избори по време на война.