Валентина Стоянова: Това не е роман, това е един живот

Благодаря на Съдбата, че ме срещна с нея. Харесахме се от първата минута и се разговорихме като стари приятели от години. Неведоми са пътищата Божии, кой знае дали някога, в предишен живот, не сме били пак заедно.

Това предполагаме и двете, но като отгърнах страниците на романа, бях завладяна от раз.Стилът ме грабна, съдържанието ме понесе като река по стръмнините на един човешки живот, който, признавам, не бих искала да е моят, живот, в който се чудиш как е оцеляла главната героиня, че и продължава да живее с радост.

Смаяна съм, признавам. Това е късен дебют на една талантлива писателка, която е носила дарованието в себе си дълги години, без да има време да го изрази.

Заключени от Ковида, отприщваме таланти. Българи. За всичко ставаме.

Валентина Стоянова намира една стара тетрадка и започва да пише. И пише, без да спира. За да достигне до нас тази книга, която е и емоция, и поука, и съпричастие.

Няма да бъде коректно, ако не спомена, че тя по-отдавна пише и разкази, но ги праща в сборници. И тя ми обеща да отдели част от тях за радиото и нейното любимо предаване " Рано в неделя".

Винаги съм казвала, че радиото е магия, а участниците в тази магия сме самите ние".

Росица КОПУКОВА, София

Интервю с Валентина Стоянова – ЛидаВали чуйте в звуковия файл