Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сдружение "Врачанските къщи" предлага промени в Закона за културното наследство

Разписани са насърчителни мерки за собствениците на сгради паметници на културата, използван е испанският опит

| Репортаж
Снимка: Ива Антонова

В мраморното фоайе на парламента ще бъде открита изложба под надслов "Врачанските къщи - нестихващо достолепие". Експозицията, която показва 20 старинни сгради във Враца, има за цел да насочи вниманието на народните представители към проблемите на архитектурното наследство.

Изложбата е дело на сдружение "Врачанските къщи", което от няколко години работи активно за популяризиране му. От сдружението са подготвили и внесли в Народното събрание предложения за промяна в Закона за културното наследство.

Великолепие между сецесиона и модернизма на 20 врачански къщи, строени в периода между Освобождението и 9 септември 1944 година – с това са характерни сградите, показани в изложбата. Поканата за експозицията е на народния представител от Враца Деница Симеонова.

Балабановата къща"Врачанските къщи са една част от пъзела на България. Дали е във Враца или в други части, законът е един за всички", коментира

Светла Буюклийска, председател на Сдружение "Врачанските къщи". Една от целите на изложбата според нея е депутатите да придобият повече чувствителност по темата с културното наследство.

"Законът за културното наследство е много труден, особено в този част, която касае частните къщи – паметници на културата, които са частна собственост. Тази част в действащия закон ощетява собствениците – пет от членовете на закона са за задълженията на тези собственици и само един дава леки насърчителни мерки. Това е затруднило собствениците на такива къщи по цяла България и панорамата е плачевна", смята Буюклийска.

В дневния ред на парламента предстои промяна в Закона за културното наследство и от врачанското сдружение са внесли три предложения, отработени със специалисти в областта. Едно от тях касае бавната процедура на съгласуване на проекти и цели отпушването ѝ.

"Там винаги е имало проблем и утежняване с години, докато къщите едва ли не рухнат. Съществувала е институция на мълчаливото съгласие, отменена и сега ние отново я предлагаме", пояснява тя.  

Скачоковата къща

Второто предложение касае обвързването на регистъра на паметниците на културата с имотния регистър, тоест всяка къща паметник на културата да бъде записана в имотния регистър и кадастъра.

"Защото има случаи, в които се купува празен парцелът, правят се инвестиции за проекти и когато се отива в общината за одобрение, се оказва, че е паметник на културата. Въпреки че и тухла няма и е празен парцелът, се оказва, че някога е имало къща паметник на културата, която е изчезнала, но това не е отписано и новите собственици въобще не знаят какво купуват. Една процедура по отписването може да трае с години", разказва Светла Буюклийска.

Третото предложение на врачанското сдружение е свързано с насърчителните мерки за частните собственици на сгради паметници на културата. Използвали са добрия пример на испанския закон.

"Базирайки се на опита на испанците, допълваме това, което липсва."

В Испания за текущи ремонти собствениците на такива сгради получават кредити при преференциални условия, а държавата се грижи за фасадите, като директно субсидира тази дейност от публични фондове.  

Повече по темата чуйте в звуковия файл.

Снимки: Ива Антонова

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04