"Зиме всичко гледа да е по-близо покрай човека, звяр ли е, дух ли е, все се навърта покрай човека". Как народната традиция и автентичните образи и ритуали, изпълнени с магичен реализъм формират нашето съвременно мислене? По темата в "Нощен Хоризонт" коментарът е на културния антрополог гл. ас. Росен Гацин от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН.
Какво сме взели и какво сме пропуснали от народната традиция? - въпросът е вълнувал и Йордан Радичков, споменът е в архивен запис от "Златния фонд" на БНР.
Най - българският месец, както Йордан Радичков нарича януари и го поставя в центъра на своя мистичен художествен свят - Росен Гацин смята, че това е вълшебно време, защото нечистите сили и духове от Коледа до Йордановден вече са пречистени.
След този празник се ражда новото слънце, идват кукерите, за да победят злото. И днес в пернишките села се правят такива възстановки на ритуалите, които са извършени в миналото, а Северозападна България се свързва изключително силно с маскарадните образи по пречистване, защото е по - консервативна. Там хората са успели да си запазят традицията, те са я консервирали, както в Родопите. Радичков е усетил точно тази магия на Северозапада и ние трябва да сме благодарни, че я е пресъздал.
"В българския фолклор вече не се разчита толкова на автентичност, колкото на запазване на обичаите и вярванията. Фестивалите, които се правят днес по-скоро унифицират всичко в традицията. Пример за това са народните носии. В миналото, всяко село или фамилия са имали специален шев, шевици, които са ги отличавали и са знаели по ризата коя мома от коя фамилия е и от кое село.
Традицията ни съхранява като народ и памет и ние трябва да се върнем към родословието, за да открием уникалните неща за нас, автентичната традиция в рода, защото всяка семейна история е част от народната традиция" - разказва Росен Гацин.
Росен Гацин в момента проучва кодове на идентичност - изследва семейните болести, за да проследи т.нар. наследствено обременяване.
Още по темата в звуковия файл.
Масло, тахан, брашно, крем за лице, дори оцет, както и… маджун от диня – това е продукцията на биопроизводителя Рашко Денев. В малката семейна работилничка работят той и съпругата му. Отглеждат 60 декара собствени орехови насаждения и 90 дка под наем . "Всички са био, нямаме право в стопанството да имаме и био, и не био." "Някога си..
Рекордно дълго - половин година, продължи археологическото лято в района на античния град Хераклея Синтика . Освен планираните проучвания, имаше и извънредни, които получиха допълнително финансиране и много ценни резултати. Те се проведоха по трасето на разширявания вертикален газопровод в района на античния град. В края на миналата седмица..
24.9.2025г. – За първи път образователната кампания „Пресичам безопасно с TEDI” стартира от Велико Търново. Шестото издание на инициативата бе поставено в основно училище "Патриарх Евтимий", където първокласници придобиха ценни знания за пътната безопасност от представители на Главна дирекция „Национална полиция“. Техен верен спътник в уроците бе..
От 50 до 300 лева е глобата, ако храниш бездомно животно във Варна. С това са се преборили доброволците от координационен център за противодействие на насилието над животни "Зоопатрул" с председател журналистът на свободна практика Стефан Курдов . Предстои тя да бъде отменена от Общинския съвет. Той и неговите съмишленици успяха да осигурят 120..
Музикалният педагог Весела Дякова ван Авермат е посветила целия си живот на музиката и работата с деца . Петнадесет години г-жа Дякова е преподавала клавирен съпровод в Музикалното училище в Пловдив. След 1989 г. продължава учителската си дейност в Белгия. Запалила е десетки деца по музиката, а нейни възпитаници сега се изявяват по международните..
Ярка и неудобна живопис. Така можем накратко да опреелим творбите на тандема художници Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов. Двамата имат прясно открита изложба, носеща името “Под едно небе 2” в пловдивската галерия “Възраждане” . Часове след събитието те дойдоха в студиото на Автономията , за да се изкажат за каквото ги..
Спомняме си за Чавдар Киселинчев. Той е един от най-авторитетните външнополитически коментатори в Българското национално радио. Красив ум, човек с голяма обща култура, впечатляващи познания за процесите в света, които е обяснявал на младите си колеги в БНР, които са го слушали с удоволствие. Липсата на коментатори от такъв ранг създава..
Гражданската мобилизация в София стресна политическите опоненти на кмета Васил Терзиев. Това каза пред БНР бившият министър на околната..
"Трудно се прави бизнес в България, даже бих казал много трудно" . Това заяви пред БНР бизнесменът Пламен Бобоков : "Няма да обяснявам защо...
Вярвам, че е възможно да има мир между палестинците и гражданите на Израел. Това заяви пред БНР Васил Димитров, наш сънародник, който беше сред..